В ситуацията с НЗОК сме все едно спорим с радио. Не знам по колко пъти трябва да си изпращаме едно и също предложение. Това каза председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов пред журналисти. Той участва в конференцията на „Капитал“ „Иновации в болниците, апаратурата и медицинските изделия“, която се провежда днес.
Припомняме, че БФС и Здравната каса не успяха да постигнат съгласие по отношение на възможността изписаните медикаменти на една рецепта да бъдат взимани от пациента от различни аптеки, както и фармацевтите да подават данни за верифицираните от тях лекарства и към НЗОК. Сега те подават тези данни към системата за верификация на лекарствата. От БФС продължават да настояват действието на сегашния договор да бъде удължено до края на април, докато от НЗОК искат той да бъде удължен до края на май.
Маринов подчерта, че нито в следващите два месеца ще отстъпят от позицията и ще приемат на пациента да му бъде вменено задължение, нито Европейският съюз ще промени регламента, за да отговарял той на изискванията на Касата. Председателят на БФС допълни, че становището им е изпратено до премиера, до министъра на здравеопазването, до Надзорния съвет на НЗОК и до и. д. управителя на НЗОК, но засега няма разговори с никого.
Ако не се постигне съгласие до утре в рамките на работния ден и фармацевтите и НЗОК не постигнат съгласие, от 1 април аптеките няма да отпускат напълно или частично платени лекарства, освен ако пациентът не си ги плати сам, стана ясно от думите му. Димитър Маринов беше категоричен, че ако не се подпише анекс към сега действащия договор между НЗОК и фармацевтичния съюз, НЗОК няма да има основание да заплаща на аптеките, които продават реимбурсирани медикаменти. По думите му ако Касата плати без да има юридическо основание за това, ще бъде самоуправство.
В отговор на въпрос защо едва половината от аптеките верифицират лекарствата, Маринов посочи, че това се дължи на липса на контрол. Затова БФС предлага да се въведе ефективен контрол на верификацията, но не по начина, по който НЗОК го изисква. „Ние предлагаме, ако аптеката не верифицира лекарствен продукт, НЗОК да не ѝ го плаща. Ние не сме контролен орган, за да можем да накараме всички аптеки да верифицират лекарствата, които продават“, каза Маринов.
„Терапията се уточнява и обсъжда като количество и време между лекар и пациент, в лекарския кабинет, в противен случай е опасно за пациента“, коментира по-късно и председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
По думите му възможността, която сега съществува – пациентът да поиска в аптеката да си купи по-малко количество от определен медикамент по лекарско предписание, означава, че терапията не е спазена.
„Трябва също така да се гарантира на пациента, че лекарствата не са фалшиви, което е възможно чрез верифицирането на медикаментите, но тази верификация в момента става формално, тъй като по-малко от половината аптеки верифицират опаковките. Липсата на лекарства не е проблем на лекарите или на пациентите. Преди години беше разрешено на аптеките да не поддържат необходимите количества, а само колкото преценят. Това право се използва сега като аргумент, че липсва дадено лекарство и трябва да бъде заменено с друго“, допълни д-р Маджаров.
НЗОК отново настоя удължаването на договора с БФС да е до края на май
29.03.2023 17:41:10БФС съгласни за удължаване на договора с Касата, но до края на април
29.03.2023 13:47:03Адв. Петрова: Зад спора между БФС и НЗОК се крият съвсем други интереси
29.03.2023 11:31:03