На 24 и 25 април в София се проведе вторият за годината мастърклас от БАМО Академия 2026, организиран от Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) с подкрепата на Българското онкологично научно дружество (БОНД). Темата на форума бе „Горен гастроинтестинален тракт – роля на мултидисциплинарния екип“, а програмата обхвана ключови онкологични заболявания в областта на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб.
В рамките на двудневното обучение бе подчертано, че туморите на горния гастроинтестинален тракт остават сред най-трудните за диагностика и лечение онкологични заболявания. Те често се откриват късно, протичат агресивно и изискват прецизно взаимодействие между различни специалисти – гастроентеролози, хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти, образни диагностици, патолози и специалисти по хранене. Mултидисциплинарният подход e решаващ за правилното стадиране, избора на терапия и навременното насочване на пациента към най-подходящото лечение, каза д-р Мила Петрова, председател на БАМО.
Ракът на хранопровода бе представен като едно от най-смъртоносните онкологични заболявания. По данни от 2024 г. 5-годишната преживяемост при него е около 20% в световен мащаб, а при наличие на метастази прогнозата остава още по-неблагоприятна. Един от големите проблеми е късното откриване — само при около 30% от пациентите има възможност за оперативно лечение към момента на диагностициране, което прави мултидисциплинарния подход решаващ за избора на най-подходящо лечение. Съвременното лечение все по-често разчита на т.нар. тримодален подход — лъчелечение, химиотерапия и хирургия. С него се цели не само по-добър локален контрол, но и по-голям шанс за радикална операция и подобряване на преживяемостта.
Специално внимание бе отделено и на храненето при пациентите с онкологични заболявания. Недохранването (малнутрицията) се среща при около 40-50% от тях, а при пациенти с панкреасен карцином може да достигне 70-75% още при диагностициране. Именно затова ранното му откриване е ключово за изграждането на правилна стратегия за подпомагане енергийния и протеинов прием при тези болни, което от една страна ще доведе до подобряване на тяхното общо състояние, а от друга – възможност за придържане към противотуморното лечение и оттам за подобряване на преживяемостта им.
В сесията, посветена на холангиоцелуларния карцином, бе подчертано, че заболяването представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем заради разнородната и неспецифична клинична и образна картина, както и заради припокриването му с редица други заболявания. Холангиоцелуларният карцином е с изключително неблагоприятна прогноза – общата преживяемост при пациентите в авансирал стадий е около 12 месеца, а 5-годишната е под 10%. Образната диагностика бе изведена като ключова за поставяне на диагнозата и стратифициране възможността за оперативно лечение. Хирурзи и гастроентеролози от водещи структури на страната с опит в лечението на това заболяване подчертаха необходимостта от взаимна колаборация, прецизна и бърза намеса при това заболяване, чиито ход на протичане обикновено е бърз и агресивен. Акцент бе поставен и върху значението на молекулярния анализ, тъй като около 40% от пациентите с тумори на жлъчните пътища имат генетични изменения, които могат да бъдат потенциална мишена за таргетна терапия в хода на лечението.
Стомашният карцином бе представен като едно от онкологичните заболявания в света, който въпреки включването на различни нови терапевтични опции остава с изключително лоша прогноза: 8,1% са в авансирал стадий. През 2020 г. са регистрирани над 1 милион новодиагностицирани и близо 769 хил. смъртни случая. При ранния стомашен карцином 5-годишната преживяемост е над 90%, поради което именно скринингът е от изключителна важност за ранното му откриване и потенциално излекуване.
Сред ключовите рискови фактори за стомашен карцином бе откроена инфекцията с Helicobacter pylori, наред с тютюнопушенето, хранителните навици, алкохола, затлъстяването и ниския прием на плодове и зеленчуци. Практически акцент бе поставен върху това, че при авансирал стадий освен хистологията са необходими и биомаркери, които да определят оптималната терапевтична последователност. Около 15–25% от карциномите на стомаха са HER2-позитивни, а белтъкът Claudin 18.2 се открива в умерени до високи нива при приблизително 40-60% от случаите, което отваря път към нови таргетни терапии при немалка част от пациентите.
Панкреасният карцином бе определен също като едно от онкологичните заболявания с най-неблагоприятна прогноза. Според представените данни за България 45% от пациентите се диагностицират в IV стадий, а 5-годишната обща преживяемост е под 10%. Оперативното лечение остава златен стандарт, но самостоятелната резекция не е достатъчна – общата преживяемост след операция е 13-20 месеца, а 70-85% от пациентите умират от далечни метастази, а не от локален рецидив. Това налага мултимодален подход - включване на системна терапия и лъчетерапия при селектирани случаи.
Относно хепатоцелуларния карцином бе подчертано значението на активното проследяване на рисковите пациенти – особено тези с чернодробна цироза, хепатит В със среден или висок риск и пациенти с напреднала фиброза. Акцент бе поставен върху необходимостта от по-прецизна диагностика, както и върху новостите в терапията на заболяването. Трансплантацията се открои като важна стъпка в лечението на тези пациенти, но се подчерта изключително малкия брой донори в България, което прави тази опция в страната практически невъзможна.
БАМО Академията е платформа за продължаващо високоспециализирано обучение и научни постижения в областта на онкологията, насочена към медицински специалисти, лекари специализанти и студенти по медицина.
БАМО Академия 2026 се реализира с подкрепата на Astellas, AstraZeneca, MSD, Swixx BioPharma, Bristol Myers Squibb, Eli Lilly, AbbVie, Novartis, Pfizer, Pierre Fabre, Servier, Takeda и Teva.
