Петък, 20 Май 2022
01
ноем
1
 

Между 25% и 30% от хората с диабет у нас не са диагностицирани

Живеем в диабетна пандемия, която струва на световната икономика 700-800 млрд. долара годишно

Петък, 01 Ноември 2019 | 14:44:54 Невена Попова
1

Близо половин милион са диабетиците у нас, между 25% и 30% от тях не са диагностицирани. Тези данни представи на пресконференция днес проф. Здравко Каменов, ендокринолог от УМБАЛ „Александровска“ и председател на Организационния комитет на

Близо половин милион са диабетиците у нас, между 25% и 30% от тях не са диагностицирани. Тези данни представи на пресконференция днес проф. Здравко Каменов, ендокринолог от УМБАЛ „Александровска“ и председател на Организационния комитет на провеждащия се в столицата конгрес на Централноевропейската диабетна асоциация (CEDA). По думите на ендокринолога в   нашата здравна система има формирана нагласа към скрининг за заболяването, това което липсва обаче е отчитането на тежестта на ред други рискови фактори наред с повишеното ниво на кръвната захар.

„Все още хората у нас не осъзнават, че наднорменото тегло и затлъстяването носят огромен риск от развитие на диабет, но той се пренебрегва масово. Наследствената обремененост - близки родственици с диабет, артериална хипертония, наличие на сърдечно-съдово заболяване, наличие на психиатрично заболяване и особено на депресивно разстройство, вредни навици като тютюнопушене и обездвижване, лошият сън  – всичко това трябва да се вземе предвид и да се приложат адекватни мерки за превенция и проследяване“, отбеляза специалистът, като постави допълнителен акцент върху „подмладяването“ на болестта, дължащо се на факта, че все повече млади хора у нас също са с наднормено тегло.   

Има три вида превенция допълни той – на диабета, на усложненията от диабета и на усложненията на усложненията, които могат да доведат до летален изход , допълни той.

По думите му най-същественото е

лекарят навреме да се ориентира в състоянието „предиабет“

и да приложи активно проследяване, като изиска от пациента да промени стила си на живот, хранителните си навици и двигателния режим. Навреме приложени, превантивните мерки точно в този ранен етап, могат да предотвратят заболяването или да отсрочат значително неговото развитие, категоричен бе специалистът.

Има много

сериозни промени в схемите за лечение на захарния диабет, като предложенията бяха инициирани от кардиолозите

и Европейското кардиологично дружество, обясни проф. Каменов. Той подчерта, че съвременните схващания за заболяването не само отчитат неговата мултифакторност, но го определят и като сериозна предпоставка за развитие на сърдечно-съдови заболявания с много по-голяма честота на смъртността по тази причина.

По тази причина все по-предни позиции в лечението на диабета заемат три нови групи медикаменти – DPP-4  (дипептидил-пептидаза-4 инхибитори), SGLT-2  (инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер)   и GLP-1 (глюкагон-подобни пептид-рецепторни агонисти), които, приложени самостоятелно или в комбинация с добре познатия  метформин  доказано водят до понижаване на сърдечно-съдовия риск, както и риска от други тежки усложнения – бъбречно увреждане, ретинопатия, полиневропатия и т.н. Успоредно с това, диабетолозите вече разполагат с нови видове инсулин – дългодействащи, с ултракратко действие, а това разширява много възможностите за овладяване на заболяването, допълни той.

На журналистически въпрос дали е наложително създаването на Национална диабетна програма, ендокринологът обясни, че не е толкова важно какво написано има, защото и в миналото е имало поне няколко национални програми, а какво ще се направи. Той препоръча на лекари и пациенти да обърнат внимание на добре познатия въпросник FINSCORE, достъпен и в интернет и да следят редовно нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин, разбира се, на фона на промяна в начина на живот, особено при наличието на рискови  фактори.

В Европа и света има добри примери за национални диабетни програми, включващи мерки за превенция и управление на заболяването, обясни проф. Томас Щулниг, президент на Централноевропейската диабетна асоциация (CEDA). Той даде пример с родната си Австрия, където от години действа

специална програма за общопрактикуващи лекари, която включва и финансови стимули за тях.

По думите на проф. Щулниг в рамките на тази програма личните лекари получават специфична подготовка за наблюдение и цялостни грижи за пациентите си.

Светът живее в диабетна пандемия, която струва на световната икономика 700-800 млрд. долара годишно, а предизвикателството е, че болните не намаляват, а се увеличават навсякъде, единодушни бяха специалистите. Ако днес те са 430 млн. души, след 25 г.  се очаква броят им да достигне 650 млн. Същата тенденция важи и за България, особено заради застаряването на населението, а това че и мерките за превенция трябва да са по-засилени и по-адекватни, допълниха те.                  



Още по темата

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
wKMd

kHhG 01.11.2019 22:32:23

И ако всъщност проф. Здравко Каменов е с неточно твърдение за процентите, какво може да му се случи? Нищо. Започват да омръзват подобни изцепки.


Всичко за коронавируса
Още новини
Онколози: Между 30% и 40% от българите с онкологично заболяване търсят помощ в чужбина
19.05.2022 19:44:48 Невена Попова

Онколози: Между 30% и 40% от българите с онкологично заболяване търсят помощ в чужбина

Онкологичната помощ у нас е структурирана анархично, българските онкологични пациенти са отблъсна ...

Средно с 20% са увеличени месечните стойности на болниците до края на годината
19.05.2022 18:54:20 Надежда Ненова

Средно с 20% са увеличени месечните стойности на болниците до края на годината

Средно с 20% са увеличени месечните и индикативните стойности по РЗОК за дейностите в болничната ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...