Неделя, 25 Юли 2021
20
апр
 

Между 40 и 60% от цялото възрастно население в България страда от хронична венозна болест

Грижата за пациенти с венозни заболявания трудно ще се върне в близките месеци към нормалното заради COVID-19

Вторник, 20 Април 2021 | 13:46:06 Надежда Ненова


Хроничната венозна болест (ХВБ) е от най-разпространените заболявания в развитите страни и според различни проучвания достига между 40 и 60% от цялото възрастно население в България. При жените честотата е от 2 до 3 пъти по-голяма отколкото при мъжете.

Хроничната венозна болест (ХВБ) е от най-разпространените заболявания в развитите страни и според различни проучвания достига между 40 и 60% от цялото възрастно население в България. При жените честотата е от 2 до 3 пъти по-голяма отколкото при мъжете. Около 80% от пациентите са в ранните стадии на заболяването, а 20% от диагностицираните са в по-напреднали стадии. 42% от засегнатите пациенти в България не са лекувани изобщо, а само около 1% се обръщат към лекар и са получили терапия.

Това каза председателят на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) и ръководител на Клиника по съдова хирургия в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна проф. д-р Веселин Петров по време на пресконференция по повод старта на Национална информационна кампания за превенция на хроничната венозна болест "Вземи краката си в ръце активно".

По думите му ежегодно в България се преглеждат превантивно около 30-40 000 пациенти, а около 10 000 биват оперирани по различни методики на лечение. „Тежестта на болестта върху здравните системи по света около 2% от тоталните бюджети за здраве в Западна Европа, а прогнозите са, че със застаряване на населението броят на пациентите с ХВБ в света ще нараства непрекъснато в следващите години. Увеличеният бодимас-индекс и затлъстяването са сред основните рискови фактори за развитието на ХВБ, особено в условията на COVID-пандемия“, каза още проф. Петров.

Той подчерта, че проблемите за пациентите с ХВБ по време на пандемия са свързани както със самата специфика на коронавируса, така и с факта, че заради много големия страх от заразяване пациентите отлагат посещенията при лекар за преглед и лечение. На трето място беше поставен проблемът с обездвижването вследствие на социалната изолация и карантините, на ограничените възможности за движение и спорт и работа от вкъщи.

„Ранното диагностициране и превенцията може да намали значително разходите за лечение, а това е пряко свързано със съвместната работа на общопрактикуващите лекари и специалистите. Пациентите по принцип посещават лекар твърде късно. При 87% от пациентите има симптоми повече от година. „Нашата мисия е да обясним, че т.нар. разширени вени са хронично прогресиращо заболяване и хората трябва да се грижат за вените си постоянно и активно, а не само когато усещат симптомите“, каза още проф. Петров.

Проф. д-р Васил Червенков - член на управителния съвет на БНДСЕХА и началник клиника по Съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, заяви, че много световноизвестни специалисти са обезпокоени от ефекта на пандемията върху лечението на венозните заболявания. „Грижата за пациенти с венозни заболявания трудно ще се върне в близките месеци към нормално поведение. COVID-19 изисква специален подход към пациентите с ХВБ. Новият патоген влияе негативно върху сърдечносъдовата система, засяга вените, сърцето, кръвта и мозъка. Аутопсии на пациенти с COVID показват, че те развиват микросъдови тромбози, което е предпоставка за полиорганна недостатъчност. Дълбоката съдова тромбоза може да застраши живота на пациенти с COVID като увеличи риска от белодробна емболия и инсулт. Важността на доболничната помощ става все по-голяма заради страха на пациентите от прием в болниците и оперативно лечение“, каза д-р Червенков.

„В началото на заболяването няма видими признаци. По-тревожни симптоми са чувството за умора и тежест в краката, отичането и болката на точно определени места по краката. Лечението на заболяването започва с промяна в навиците и начина на живот – повече движение и спорт, намаляване на излишните килограми, избягване на продължителното стоене в право и седнало положение.  Медикаментозното лечение е задължително през всички стадий на заболяването. Венотониците, които се използват са задължителни не само през летните месеци, но и при индикации, свързани с промени в хода на заболяването. В началото на второто десетилетие на XXI-ви век основните методи за лечение на ХВН обаче са минимално инвазивните процедури, склеротерапията и оперативното лечение“, каза проф. д-р Марио Станкев, член на управителния съвет на БНДСЕХА.

В кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ ще се включат още популярни лица като актрисата Александра Сърчаджиева, посланик на третото издание на инициативата, и травъл блогърът Ели Иванова.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
rZ$g


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Модерна ангиографска система получиха инвазивните кардиолози в УМБАЛ - Пловдив
24.07.2021 11:49:12

Модерна ангиографска система получиха инвазивните кардиолози в УМБАЛ - Пловдив

С последен модел ангиографска система "Siemens Artis Q“ вече разполага Клиниката по инвазив ...

ЕMA разреши ваксината на Moderna и за деца между 12 и 17 години
24.07.2021 10:31:13

ЕMA разреши ваксината на Moderna и за деца между 12 и 17 години

Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба към ЕМА (CHMP) ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...