!
Петък, 21 Юни 2024
20
апр
 

Между 40 и 60% от цялото възрастно население в България страда от хронична венозна болест

Грижата за пациенти с венозни заболявания трудно ще се върне в близките месеци към нормалното заради COVID-19

Вторник, 20 Април 2021 | 13:46:06 Надежда Ненова


Хроничната венозна болест (ХВБ) е от най-разпространените заболявания в развитите страни и според различни проучвания достига между 40 и 60% от цялото възрастно население в България. При жените честотата е от 2 до 3 пъти по-голяма отколкото при мъжете.

Хроничната венозна болест (ХВБ) е от най-разпространените заболявания в развитите страни и според различни проучвания достига между 40 и 60% от цялото възрастно население в България. При жените честотата е от 2 до 3 пъти по-голяма отколкото при мъжете. Около 80% от пациентите са в ранните стадии на заболяването, а 20% от диагностицираните са в по-напреднали стадии. 42% от засегнатите пациенти в България не са лекувани изобщо, а само около 1% се обръщат към лекар и са получили терапия.

Това каза председателят на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) и ръководител на Клиника по съдова хирургия в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна проф. д-р Веселин Петров по време на пресконференция по повод старта на Национална информационна кампания за превенция на хроничната венозна болест "Вземи краката си в ръце активно".

По думите му ежегодно в България се преглеждат превантивно около 30-40 000 пациенти, а около 10 000 биват оперирани по различни методики на лечение. „Тежестта на болестта върху здравните системи по света около 2% от тоталните бюджети за здраве в Западна Европа, а прогнозите са, че със застаряване на населението броят на пациентите с ХВБ в света ще нараства непрекъснато в следващите години. Увеличеният бодимас-индекс и затлъстяването са сред основните рискови фактори за развитието на ХВБ, особено в условията на COVID-пандемия“, каза още проф. Петров.

Той подчерта, че проблемите за пациентите с ХВБ по време на пандемия са свързани както със самата специфика на коронавируса, така и с факта, че заради много големия страх от заразяване пациентите отлагат посещенията при лекар за преглед и лечение. На трето място беше поставен проблемът с обездвижването вследствие на социалната изолация и карантините, на ограничените възможности за движение и спорт и работа от вкъщи.

„Ранното диагностициране и превенцията може да намали значително разходите за лечение, а това е пряко свързано със съвместната работа на общопрактикуващите лекари и специалистите. Пациентите по принцип посещават лекар твърде късно. При 87% от пациентите има симптоми повече от година. „Нашата мисия е да обясним, че т.нар. разширени вени са хронично прогресиращо заболяване и хората трябва да се грижат за вените си постоянно и активно, а не само когато усещат симптомите“, каза още проф. Петров.

Проф. д-р Васил Червенков - член на управителния съвет на БНДСЕХА и началник клиника по Съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, заяви, че много световноизвестни специалисти са обезпокоени от ефекта на пандемията върху лечението на венозните заболявания. „Грижата за пациенти с венозни заболявания трудно ще се върне в близките месеци към нормално поведение. COVID-19 изисква специален подход към пациентите с ХВБ. Новият патоген влияе негативно върху сърдечносъдовата система, засяга вените, сърцето, кръвта и мозъка. Аутопсии на пациенти с COVID показват, че те развиват микросъдови тромбози, което е предпоставка за полиорганна недостатъчност. Дълбоката съдова тромбоза може да застраши живота на пациенти с COVID като увеличи риска от белодробна емболия и инсулт. Важността на доболничната помощ става все по-голяма заради страха на пациентите от прием в болниците и оперативно лечение“, каза д-р Червенков.

„В началото на заболяването няма видими признаци. По-тревожни симптоми са чувството за умора и тежест в краката, отичането и болката на точно определени места по краката. Лечението на заболяването започва с промяна в навиците и начина на живот – повече движение и спорт, намаляване на излишните килограми, избягване на продължителното стоене в право и седнало положение.  Медикаментозното лечение е задължително през всички стадий на заболяването. Венотониците, които се използват са задължителни не само през летните месеци, но и при индикации, свързани с промени в хода на заболяването. В началото на второто десетилетие на XXI-ви век основните методи за лечение на ХВН обаче са минимално инвазивните процедури, склеротерапията и оперативното лечение“, каза проф. д-р Марио Станкев, член на управителния съвет на БНДСЕХА.

В кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ ще се включат още популярни лица като актрисата Александра Сърчаджиева, посланик на третото издание на инициативата, и травъл блогърът Ели Иванова.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
FM5h


Всичко за коронавируса
Още новини
Откъде се взима здравноосигурителна книжка и какво да правим, ако я изгубим
21.06.2024 15:48:25

Откъде се взима здравноосигурителна книжка и какво да правим, ако я изгубим

Знаете ли откъде да си вземете синята здравноосигурителна книжка и какво да направите, ако я загу ...

Отиде си акушер-гинекологът от Дупница д-р Димитър Казаков
21.06.2024 14:59:51

Отиде си акушер-гинекологът от Дупница д-р Димитър Казаков

След тежко боледуване на 59-годишна възраст почина д-р Димитър Казаков, акушер-гинеколог от Дупни ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...