„Не само COVID, но и хроничните заболявания взимат жертви през последните 18 месеца. В България сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт, като на първите три места са исхемичната болест на сърцето, инсулт и хипертония“. Това каза Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Амджен-България по време на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“, която се проведе вчера.
По думите й основните рискови фактори са тютюнопушене, алкохол, обездвижване, нездравословно хранене, но те се съчетават заедно със слабо застъпена профилактика, промоция на заболяването, често неадекватното лечение.
Д-р Чемишанска беше категорична, че на трето, но не последно място е липсата на достъп до лечение. От една страна той е финансов, тъй като по последни данни 52% са директните плащания от страна на пациентите в системата, а от друга е свързан с недостига на специалисти.
Смъртността от този сърдечносъдови заболявания изпреварва тази от онкологичните, категорична беше и проф. д-р Елина Трендафилова, началник на Отделение за интензивно лечение на сърдечносъдови заболявания към Клиника по кардиология на МБАЛ „Национална кардиологична болница”. „От 2007 г. насам онколозите постигнаха значителни успехи и намалиха смъртността, докато ние в областта на сърдечносъдовите заболявания все още имаме какво да правим“, отбеляза тя.
Проф. Трендафилова заяви, че между 40% и 60% от населението у нас е с висок сърдечносъдов риск. „Това означава, че половината от нас в следващите десет години са в риск да получат инфаркт, инсулт или да умрат от сърдечносъдово заболяване“, каза тя.
„В момента има много по-голям арсенал за лечение на сърдечната недостатъчност. В последните европейски препоръки се залага на коренно нов подход в лечението и са включени нови медикаменти, въз основа на които е създаден и нов алгоритъм за терапия“, каза още проф. Трендафилова.
Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” пък се спря на затлъстяването като основен фактор за развитие на сърдечносъдовите заболявания.
„Затлъстяването и наднорменото тегло увеличават риска от коронарна болест на сърцето с около 50%, от сърдечна недостатъчност с 96%, а от инсулт – със 7%“, каза проф. Танкова. Тя допълни, че с увеличаване на телесното тегло нараства и рискът от захарен диабет и при мъжете, и при жените, а затлъстяването е рисков фактор и за тежко протичане и смърт и при COVID. Само от затлъстяване пък над 3 млн. души умират всяка година.
„В България над 15% са хората със затлъстяване, а над 50% са с наднормено тегло. Затлъстяването трябва да се лекува, защото дори само с 5% да бъде намалено теглото, намаляват и рисковете, а ако го намалим с 10-15%, ще повлияем сериозно сърдечносъдовите заболявания“, каза проф. Танкова.
Нямам спомен някога НЦОЗА да са заявили позиция поне по някакъв здравен проблем.
Затова на Запад имат работещи програми за превенция на хроничните незаразни болести. У нас тази програма трябва да се изпълнява от НЦОЗА, само , че те нямат капацитет и адекватно ръководство в лицето на доц. Христо Хинков и проф. Пламен Димитров.