Министърът разясни какво трябва да имат болниците, за да лекуват COVID

В клиничните пътеки, по които се лекува COVID-19, за които лечебните заведения сключват договор с НЗОК, са регламентирани условията и критериите, на които трябва да отговарят изпълнителите на болнична помощ, за да извършва такава дейност. Това казва министърът на здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов в отговор на въпрос от народния представител от БСП Евдокия Асенова относно критериите за определяне на клиника, отделение или болница като място на лечение на пациенти с COVID-I9, като се позова на информация, изготвена от Здравната каса.

Пациенти с инфекция с COVID-19 се хоспитализират по клинични пътеки за диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит или за диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения. В случаите на положителен резултат при приемане за хоспитализация или по време на хоспитализация на пациент с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикана от COVID-19, за доказване на заболяването, лечебното заведение задължително отчита високо специализирано медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване ма COVID-19“ (PCR). В случай на издадена заповед от РЗИ за карантинен режим на работа за цялото лечебно заведение или отделни структури, диагностиката и лечението се осъществяват само по пътеката за вирусни и бактериални заболявания.

За лечение на възрастни с бронхопневмония и бронхиолит в лечебното заведение задължително трябва да има отделение по Пневмология и фтизиатрия или отделение по Вътрешни болести; рентгенов апарат за скопия и графия и отделение по Образна диагностика, кабинет за ФИД (спирометрия, клинична лаборатория и легла за интензивно лечение в отделението/клиниката.

Задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на пътеката са вирусологичната лаборатория и микробиологична лаборатория, но те трябва да съществуват на територията на областта. За да прави PCR изследвания, лечебното заведение трябва да е посочено в заповед на министъра на здравеопазването като изпълнител, съответно да има сключен договор с НЗОК или да представи договор с друго лечебно заведение, което отговаря на тези условия. В отделение по вътрешни болести I ниво е необходимо да има минимум един лекар със специалност пневмология и фтизиатрия или лекар със специалност по вътрешни болести. В отделението по Пневмология и фтизиатрия I ниво на компетентност трябва да има минимум един лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия, лекар със специалност по клинична лаборатория и лекар със специалност по образна диагностика.

В отговора на министъра са описани подробно и критериите, на които трябва да отговаря лечебното заведение за лечение на COVID при деца, като е уточнено, че в условия на епидемия на територията на дадена област, когато на територията на областта няма разкрита инфекциозна клиника/ отделение, болните могат да бъдат хоспитализирани в лечебно заведение от съответната област разполагащо с детско отделение с разкрити легла за изолация на инфекциозно болни (със самостоятелен санитарен възел). Посоченото изключение е допустимо само за периода на епидемията.

За хоспитализиране по пътеката за инфекциозни болести, лечебното заведение задължително трябва да разполага с ОАИЛ/КАИЛ, КАТ или МРТ - на територията на населеното място с осигурен достъп за болницата 24 часа в денонощието, клинична патология - на територията на населеното място и микробиологична лаборатория - на територията на областта. Необходими специалисти са лекар със специалност по инфекциозни болести, лекар със специалност по клинична лаборатория, лекар със специалност по образна диагностика.

Министърът допълва, че диагностиката, лечението и наблюдението на неусложнени пациенти, инфектирани с COVID- 19 и пациенти с COVID-I9, нуждаещи се от интензивно лечение, трябва да се осъществява в условия на изолация при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки. В лечебния процес се ангажира мултидисциплинарен екип от специалисти по профила на водещото заболяване (с възможности за интердисциплинарни консултации) при наличие на придружаващи заболявания и/или установени клинични и параклинични критерии за друго неинфекциозно заболяване.