Министърът: Рано или късно трябва да се вземе решение за приватизиране на държавни болници

Рано или късно трябва да се вземе решение за приватизиране на държавни болници, които не могат да се оздравят, да се преструктурират държавни и общински болници, да се създадат болници за долекуване и палиативни грижи, за борба с болката. Да се създадат консорциуми, които да включат частния капитал и приватизационния договор да включва клауза за забрана за промяна на структурата за 30 години. Това каза министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков по време на VI Национален конгрес на Български лекарски съюз, който се проведе на 24 и 25 ноември в София.

Проф. Хинков заяви, че от гледна точка на критериите за оценка на една здравна система, българската е в средните показатели по отношение на достъп, по отношение на възможността за приемане на пациенти, което по думите му, е положителен, а не отрицателен показател.

„Когато станах министър, на първо място видях големия брой болниците. Този проблем съществува от 2001 г., когато беше премахната главата за приватизацията от Закона за лечебните заведения. Тогава започна един процес на роене на частни болници. Една единствена държавна болница беше построена за целия този период и сега, с 300 мъки, строим национална детска болница. Аз съм се зарекъл, че тази болница ще я докарам до първа копка и това е мой личен приоритет, но това показва, че някъде сме сбъркали в годините. Със спирането на възможностите за приватизация, създадохме условия за

паралелно изграждане на частна болнична система, която работи доста добре

Проблемите, които имаме там обаче е, че договорните партньори се увеличават постоянно, а финансовият и човешки ресурс е един и същ. Ясно се видя, че българинът доплаща почти 50% за здраве. Това означава, че натоварваме максимално българския пациент, а същевременно сме на първо място по смъртност в ЕС. Много висока е преждевременната смъртност, която се дължи на липса на профилактични мерки и недобра медицинска грижа и детската смъртност, която макар и да намалява, все още е много висока“, каза още той.

„Правим опити да се увеличат разходите в системата, но това не може да се случи с 8% здравна вноска, която няма никаква вероятност да бъде увеличена и с 4-те процента, които държавата плаща на служителите си. Имаме почти изравняване на приходите от вноски и трансферите от централния бюджет. Това говори, че системата се задъхва. Трябва да се започне устойчива политика на преодоляване на тези проблеми. Принципът, по който работи системата е, че се заплаща за дейност, а не за структура, съответно броят на леглата е без значение. Областните болници са гръбнакът на здравеопазването, докато частните болници предлагат предимно определени специализирани услуги“, категоричен беше министърът.

Според подуправителя на НЗОК д-р Йорданка Пенкова болниците са много, но те са различни видове. „Леглата, които сме договорили с партньорите, са 50 000, но те са запълнени не повече от 50%. Трябва да се направи спешна категоризация на болниците, защото една и съща дейност за различен вид клас апаратура във всички лечебни заведения се заплаща на една и съща цена. Необходимо е диференцирано заплащане. Този въпрос не е сложен, но изисква много воля“, каза тя.

По думите на д-р Пенкова не е редно в един областен град да има пет-десет бутикови болници, които да правят химиотерапия.

„Наличието на повече болници гарантира доверие и качество,

работа на НЗОК е да отсее добрите от лошите, а количеството няма значение“,

отговори председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Според изпълнителния директор на ARpharM Деян Денев след като фармацевтичния сектор има принос от 2,8% към БВП, с добавянето на медицинските услуги, общо здравният сектор осигурява не по-малко от 10%. „Заедно трябва да се фокусираме върху решаването на проблеми. Необходими са повече инвестиции в извънболничната помощ, трябва да се промени модела на клиничните пътеки, който е изчерпал своята полезност. Тази година НЗОК предлага бюджет, в който има елемент за заплащане за резултат от лекарствена терапия. Трябва да има и някаква индексация по отношение на медицинските дейности“, каза той.

Маг.-фармацевтът Аделина Любенова заяви, че е важно да се знае дали политиците са склонни да променят модела. „Не можем да се справим с тези средства, но трябва да се обърне специално внимание на контрола. По отношение на недостига на лекарства – колегите в аптеките са притиснати в ъгъла. Въпросът е дали нормативната база ще позволи да овладеем този процес. Отговорно мога да заявя, че в момента нормативната база не работи, тъй като една голяма част от лекарствата, които внасяме, се изнася“, каза тя.  

„Трябва да бъде повишена здравната вноска“,

категорично заяви депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната здравна комисия доц. Лъчезар Иванов. „Мога да заявя, че това няма да бъде предложение на българския парламент, а ще бъде привнесено отвън. Не мога да се ангажирам с време, но рано или късно ще има и допълващо финансиране към НЗОК. Освен това трябва задължително да се мисли и за демонополизация на Здравната каса“, каза той.

Припомняме, че дискусията от VI Национален конгрес на БЛС завърши с предложение за Меморандум, включващ шест цели.