Целта е да видим какво се е случвало в миналото, къде сме сега и какво бихме искали да се случва. Това заяви служебният министър на финансите Асен Василев по време на първия Обществен съвет, посветен на разходите на държавата. В дискусията бяха поканени институционални и неправителствени представители на секторите с най-висок дял от разходите в бюджета – администрация, образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, пенсионно осигуряване.
По отношение на актуализацията на бюджета финансовият министър заяви, че такава ще има. „Тъй като
трета вълна от COVID-19 със сигурност ще има, ние трябва да бюджетираме за нея,
за да не се търсят ad hoc решения. Очаква се тази вълна да е много тежка, тъй като делта варианта го дават да е с 60% по-заразен от това, което сме преживели миналата година, а нивата на ваксинация са доста ниски. Там работим с Министерството на здравеопазването, за да не се затварят цели сектори“, заяви Василев.
По време на обществения съвет беше направен преглед на разходите за здравеопазване, като министър Василев отбеляза, че те растат със средно 12%, като разходът на МЗ през 2020 г. е скочил драстично. България е на 4-то място по преки доплащания за разходи за здравеопазване и пациентите доплащат близо 40% от общия разход за здравеопазване.
„Разходите за здравеопазване нарастват с 56% за периода 2016-2020. 25% от разходите на глава от населението са насочени към здравеопазване. Средната продължителност на живота нараства от 71,7 г. през 2000 г. до 75 г. през 2018 г., но България остава на последно място в ЕС (81 г. средно за ЕС). Въпреки увеличаването на разходите за здравеопазване, смъртността, която би могла да се предотврати, е почти два пъти по-висока от средната за ЕС (427 на 100 000 души спрямо 256 за ЕС). Водещ принос за това има трайно високата смъртност от сърдечносъдови заболявания (ССЗ), както и рак. Инсултите са повече от 4 пъти спрямо средното за ЕС, хипертонията е повече от 4 пъти спрямо средното за ЕС, а исхемична болест на сърцето – 1.5 пъти повече от средното за ЕС“, се казва в презентацията на МФ.
Според финансовото министерство
49% от здравноосигурителните плащания на НЗОК са били за болнична помощ, а 27% - за лекарства,
докато за доболнична помощ (в т.ч. превенция) – само 11%. От Министерството на финансите подчертават, че са използвани данните от доклада на Американската търговска камара в България.
„Имаме голям дял на иновативни и скъпоструващи медикаменти и има нужда да се види доколко те са ефективни“, заяви министър Василев.
„Нарастването на разходите за здравеопазване е функция на нарастването на БВП. Даваме повече пари за здраве, защото ставаме по-богати, а не защото сме променили политиката и сме насочили специално средства за здравеопазването. За парите, които се дават за здраве, получаваме една нелоша услуга и това се твърди от хора, които се връщат от западна Европа“, заяви в коментар на числата зам.-председателят на БЛС проф. Николай Габровски.
„По отношение на парите, които се дават
за болнична медицинска помощ, трябва да е ясно, че около 20% от тях също отиват за лекарства
Болничните легла са огромен проблем, но това е свързано с модела на финансиране. За собствениците на болници е по-ефективно да лекуват пациентите в болнични условия, а не в доболничната помощ. Бяха направени опити да се ограничи броят на леглата с лимити на болници и по дейности, но това не беше ефективно. Плащане за качество, а не за количество е нещо, което БЛС защитава от години и ще продължи да се бори за това“, допълни още проф. Габровски.
Според представителката на КНСБ най-сериозен е проблемът с медицинските специалисти, защото над 20% са на възраст над пенсионната. „Заплащането е много ниско. Не може
медицинска сестра, лаборантка или акушерка да получава между 850 и 950 лв.
заплата. Това се надяваме да бъде променено“, заяви тя и изрази притеснение, че ще бъдат спрени допълнителните средства от 1000 лв. за медицинския персонал, лекуващ COVID-пациенти. „Мислим, че за всички е ясно кой изкара цялата криза с коронавируса и за нас това са кървави пари“, каза синдикалистката.
Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова заяви, че допълните 600 лв., 360 лв. и 120 лв. съответно за лекари, медицински сестри и санитари са записани в държавния бюджет и в бюджета на НЗОК и са гарантирани до края на годината.
„Най-разнообразни хора говорят най-разнообразни неща“,
отбеляза и финансовият министър. В коментар за цената на PCR-тестовете той заяви, че те вече били без значение, тъй като държавата е осигурила възможност за безплатна ваксинация.
„Ако има нещо наистина важно, то е ваксинирането на населението, но тестовете също продължават да имат своето място. Осигурена е възможност за бързи тестове и други механизми, които да уредят този въпрос. По отношение на допълнителните 1000 лв. се водят преговори как да те да бъдат разпределени по-ефективно. Имахме едни постигнати договорености, които за съжаление чувам, че ще бъдат променени и се надявам това да не случи и да се върнем към рамката, по която сме се споразумели. Цялото съсловие е много чувствително, а ни чака и много тежка есен, затова трябва да бъдем много внимателни в това отношение“, каза проф. Габровски.
„Работим с МЗ, НЗОК и БЛС тези пари да бъдат по-честно разпределени. Т.е. хората, които работят повече, да получат и по-голяма сума за работата си, а хората, които работят по-малко, ще вземат и по-малко пари. Има възможност това да се преосмисли, да се заложи до края на годината и да бъде напълно обезпечено със средства, а не да бъде спирано“, заяви министър Василев.
Правилно - хилядата лева трябва да се заплащат на всички тези колеги, които са действителна първа линия. Странно защо обаче, тези пари отиват първо при администрацията на болниците, а за първата линия каквото остане. И нека тези колеги, които се покриха с дълги отпуски в пиковете, също да не изявяват претенции. При тези условия плащането за първа линия, по мое виждане, би скочило на около 1400 лв., но за действителна първа линия.
Само аритметически неграмотни хора или със зла умисъл може да продължават да цитират ‘високото ниво на доплащанията в България .Внимавате ли сега в сметката .А тя е ,че Бай Ганя с всичките си доплащания (я платил ,я не) заедно със смешната си здравна вноска не може да стъпи на малкия пръст на германеца с неговите 360евро средна месечна здравна вноска (2018). Така,че докога със спекулациите на хитри политици за целите на кухи неграмотни мозъци с тройка по математика ? За всички е ясно,че западняците плащат 14-20 пъти повече от джоба си за здравеопазване отколкото кой да е в бантустана България , но митовете и легендите на Съветските народи продължават..И с това даже политическата класа мутрокомунисти мотивират отказа си за европейско заплащане на лекарите и каквито и да е европейски реформи ,внушавайки на тъпия пролетариат, че докторите и без това изкарват пари от доплащания. Да, но заминаващите в чужбина очевидно плюят на тази лъжа и отиват при реалните плащания, а не при пропагандните ....
Не бе, не ги давайте. Есента имате глупави студенти ,които да бъдат сложени в отделенията пак за пред медиите. И после тъпаците от валстта ще се чудят зашо имало толкова висока смъртност . Ами защото не всички могат да карат кънки в отделенията и един да обслужва 20 интубирани. Още се еб авайте с лекарите и ще ви гледаме сеира. Както обикновено в комунистическите кочинки по-лесно е да се плаща с живота на плебса ,отколкото да се дава достойно заплащане на лекарите и медсестрите
ЕВРОПЕЙСКО заплащане e необходимо в медицината. Специалисти с придобита клинична специалност - 7 000 лева Без специаллност - 4000 лева Специализанти - 3000 лева Медицинска сестра - 2000 лева Санитар - 1000 лева Законово регламентирани заплати, а не по осмотрение на местните феодали в отделните лечебни заведения. Към момента размаха на заплатите е от 750 - 100 000 лева месечно. Съотношението сестра - лекар трябда бъде приблизително 4 пъти.