Министър Кирилов: Трайна е тенденцията на увеличаване броя на младите лекари у нас

При професиите лекар, лекар по дентална медицина и магистър-фармацевт в България традиционно се наблюдават положителни тенденции -  общият им брой се запазва или се повишава, повишава се броят и относителният дял на младите специалисти до 35 години, а осигуреността със съответния вид кадри надвишава или е около средната за държавите членки на ЕС. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпроси на депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова относно достъпа до специализации на студенти по медицина.

Министър Кирилов посочва, че осигуреността с лекари в България се увеличава от 32,9 на 10 000 души население през 1990 г. до 46,4 на 10 000 през 2023 г. (увеличение с 41%). „Положителна тенденция се наблюдава особено в броя на младите лекари - по данни на НСИ през 2014 г. броят на лекарите до 35 години е бил 2 352 и те са съставлявали едва 8,2% от общия брой лекари на основен договор в страната, докато 10 години по-късно - през 2023 г. техният брой е увеличен над 2,3 пъти и достига 5 457 или 18,2% от общия брой лекари. В този 10-rодишен период броят и относителният им дял нарастват ежегодно, без спадове, което показва, че тази тенденция е трайна и стабилна“, казва министърът.

Той отбелязва положителна тенденция и при лекарите във възрастовата група 35-44 r. през последните 5 години - броят им нараства от 2 875 през 2019 г. (9,7%) до 3 412 през 2023г. (11,4%).

„Основен проблем при лекарите и останалите медицински специалисти е тяхното неравномерно териториално разпределение в страната“, казва министър Кирилов.

Той посочва, че с цел подпомагане процеса по осигуряване на здравната система с достатъчно медицински специалисти и преодоляване на диспропорциите в териториалното им разпределение, МЗ е разработило „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти" в рамките на Програма „Развитие на човешките ресурси" 2021- 2027, в който участие могат да вземат лицата, които съгласно нормативната уредба могат да специализират по реда на българските граждани (посочени детайлно по-горе).

По проекта на специализантите се предоставя финансов стимул в размер на 2,5 минимални работни заплати над получаваното месечно възнаграждение за всеки месец на обучение до приключване.

По него могат да кандидатстват българските граждани, гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, лицата с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут и които са чужденци от българска народност. Всички лица, които не отговарят на тези условия, могат да специализират в страната въз основа да сключен договор за обучение между висшето училище, базата за практическо обучение и специализанта.

По време на първата кампания за кандидатстване, продължила от 15 юли до 31 декември 2024 г., заявления са подали 168 специализанти от цялата страна, от които са одобрени общо 132 кандидати. Близо половината от тях са медицински специализанти, обучаващи се по специалности, свързани с детското здраве. Най-много са по специалностите Детска кардиология, следвани от тези по Детска пневмология и фтизиатрия, Детска ендокринология и болести на обмяната, Детска хематология и онкология. Одобрени са кандидати и по специалностите: Детска гастроентерология, Детска неврология,  Детска нефрология и хемодиализа,  Детска психиатрия, Детска ревматология. В областите Хасково и Ямбол, които са едни от областите с установен най-голям недостиг на лекари със специалност Педиатрия, общо 4 специализанти получават допълнителен финансов стимул, осигурен чрез проекта.

На 1 февруари 2025г. стартира втората процедура за подбор на специализанти, които могат да участват в проекта. Допустими кандидати са специализантите по определена за целите на проекта специалност с установен недостиг на специалисти на територията на страната, като това са основно специалности с педиатрична насоченост: Детска гастроентерология, Детска ендокринология и болести на обмяната, Детска кардиология, Детска клинична хематология и онкология, Детска неврология, Детска нефрология и хемодиализа, Детска пневмология и фтизиатрия, Детска психиатрия, Детска ревматология, Детска хирургия.

Министърът заявява, че са осигурени лесен достъп и привлекателни условия за специализация, предоставяйки възможност обучението да стартира целогодишно по преценка и необходимостта за това на ръководството на конкретната база за обучение. „Важно е да се има предвид обаче, че изборът на един медицински специалист да работи на определено място, включително като специализант, зависи от различни фактори - най-вече трудовото възнаграждение, възможности за професионално развитие и работна среда - налична апаратура и база на лечебното заведение, отношението на колегите и обществото като цяло, самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие и на членовете на семейството на медицинския специалист и др. Привличане на медицински специалисти за работа в определен регион или населено място, както и на лекари към определена специалност с установен недостиг, може да се осъществи само при повишаване привлекателността на региона/специалността/професията, което е пряко свързано и с получаваното възнаграждение. Без тази мярка останалите усилия не биха дали достатъчен резултат, а осигуряването на достатъчен брой медицински специалисти  и оптималното им  разпределение  в  страната,  е  комплексен надинституционален проблем, в който участие имат работодатели, общини, Министерство на образованието и науката, съсловни организации, висши училища и др.“, казва още доц. Кирилов.

Той допълва, че Министърът на здравеопазването определя ежегодно два пъти в годината броя на местата за специализанти, финансирани от държавата. Основно те са в населени места, в които осигуреността със съответните специалисти е под средната за страната и по специалности, при които се отчита недостатъчен интерес. Голяма част от местата за специализанти, финансирани от държавата, които се утвърждават ежегодно от министъра на здравеопазването, остават незаети, което показва, че осигуряването на възможност за специализация не е основната мярка, която би привлякла лекари (както и други медицински специалисти) към дадена специалност или към дадено лечебно заведение.

Министър Кирилов подчертава, че тези места не са единствената възможност за специализация. Базите за обучение могат да обявяват целогодишно свободните длъжности за специализации и съответно да назначават целогодишно класираните кандидати на срочен трудов договор като специализанти.

„Успехът на Наредба № 1 се потвърждава и от факта, че повече от 80% от завършилите през последните 4 години лекари - български граждани, са специализанти по реда на тази наредба. Важно е да се отбележи, че обучението за придобиване на специалност на лекарите е в рамките на 4 или 5 години и в редки случаи З години, т.е. това е дългосрочен процес. Определянето на обхвата на лицата, които могат да кандидатстват на местата за специализанти, финансирани от държавата, е съобразено с необходимостта специализантите да могат да работят на територията на България през целия срок на обучението си за придобиване на специалност“, допълва здравният министър.