Д-р Георги Добрев, инвазивен кардиолог, и д-р Дамян Бойчев, специализант по кардиология в УМБАЛ „Софиямед“, успешно издържаха Европейския изпит по кардиология (European Exam in Core Cardiology – EECC). С това постижение двамата стават част от кръга от малкото специалисти у нас, успешно преминали през един от най-трудните професионални изпитания за кардиолози в Европа.
Днес разговаряме с тях за мотивацията им да поемат по пътя, който води към това високо признание, за нелекия процес на подготовка и за удовлетворението, получено след много старания и усърдна работа.
Д-р Добрев, д-р Бойчев, след успешно положения изпит за европейска диплома по кардиология искам да ви попитам как се решихте на тази стъпка – да се явите пред едно авторитетно жури, чиято тежка дума е синоним на най-високи научни и етични критерии за цяла Европа и дори за цял свят?
Д-р Добрев: Реших да се явя на този изпит, защото това ми дава възможност да проверя себе си, да си сверя часовника с това, което се случва в момента в света на кардиологията. Да получа реална и обективна оценка на актуалните си знания.
Д-р Бойчев: Отдавна обмислям явяване на европейския изпит по кардиология, тъй като кардиологията се развива толкова бързо, че за да бъдеш в крак с новостите, трябва да търсиш нови проучвания и препоръки буквално всеки ден. Беше ми интересно и се насочих към този изпит, защото той дава реалната оценка на професионалното ниво на един кардиолог спрямо европейските препоръки за работа и ми беше интересно и е предизвикателство. Всъщност, при мен има нещо като парадокс – сега получавам европейска диплома, а ми предстои да защитя специалност в България.
Правилата за провеждането на този изпит като че ли не се познават добре. Разкажете как се случва това?
Д-р Добрев: Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) e основният организатор на локално ниво. Кандидатите подаваме документите си и дружеството ги разглежда, след което одобрените кандидатури се изпращат в Европейското кардиологично дружество (ESC), което организира изпита.
Кандидатите, които са допуснати, получават достъп да онлайн лекционни курсове, които са изключително изчерпателни и информативни. На практика обхващат всички теми в света на кардиологията.
Д-р Бойчев: По отношение на тематиката – естествено, тя не се различава от това, което ние получаваме като знания тук, и заболяванията, с които се сблъскваме по време на работата си в България. Лично аз мисля, че е ключово един лекар да работи всеки ден, на база на европейските препоръки и съвременните методи на лечение, за да има подготовката за изпита. Според мен само и единствено подготовка конкретно за явяването на изпита няма как да бъде достатъчна, за да бъде издържан, ако човек не се стреми към този начин на работа в ежедневието си.
В този ред на мисли, нека попитам наученото от кои преподаватели ви помогна най-много за успешното представяне?
Д-р Добрев: За себе си мога да кажа, че още с първото си попадане в болнична среда, като болногледач, винаги съм бил част от страхотни колективи, в които съм научил изключително много. Когато казвам колектив, имам предвид всичките му звена – лекари, сестри, санитари, болногледачи, рехабилитатори. В изграждането на един специалист участват директно и индиректно всички обкръжаващи го „съотборници“ от екипа му, независимо от тяхното йерархично представяне в колектива. Напредването в медицината не е свързано само със сухо натрупване на знания, но и усвояване на целия процес на лечение на пациента. И това никога не трябва да се забравя, защото медицината е изключително отборна игра.
Естествено, няма как да не спомена моите ментори, хората, които през годините са имали пряка „намеса“ и са давали посока в развитието ми като професионалист: Проф. Ивета Ташева, която ръководи Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ „Софиямед“, ръководителите ми по време на годините ми като специализант – проф. Иво Петров, проф. Найденка Златарева, проф. Яна Симова, доц. Красимира Христова. Не мога да не спомена и един от първите ми вдъхновители в сферата на кардиологията – проф. Мария Токмакова. Като това е само „върхът на айсберга“ – поименният списък би бил твърде дълъг, ако трябва да изброя всички, на които трябва да изкажа благодарността си.
Д-р Бойчев: Като цяло с д-р Добрев следваме един път и сме работили и преминали заедно през едни и същи болници. Бих споменал всички, които изброи д-р Добрев, като за мен и самият той е уважаван ментор и учител. Смятам, че когато човек има желание да се развива, може да научи по нещо от абсолютно всеки колега. Едни от най-ценните ми уроци в работата са били не относно кардиологията, а работата и най-вече отношението и комуникацията с пациентите. Това според мен е един елемент от лекарската професия, по който в България определено изоставаме.
И няколко думи за самия изпит?
Д-р Добрев: Технически, той се провежда онлайн, при максимални условия за сигурност, като на практика е елиминирана възможността за преписване или подсказване. Компютърът, през който участникът се включва в изпита, се наблюдава дистанционно през цялото време на изпита от индивидуален онлайн проктор или квестор.
Д-р Бойчев: Тази организация е направена така, за да бъде резултатът възможно най-обективен. Въпросите са разработени от кардиолози – субспециалисти на високо ниво в Европа в съответната област, и обхващат всички дялове от специалността. Групирани са в пет области, като са посочени пет варианта на отговор, а само единият от тях е верен.
Д-р Добрев: При някои въпроси се случва да има два отговора, които са много близки и нито един от тях не е грешен, но все пак в крайна сметка чисто теоретично, и следвайки стриктно ръководните правила по темата, верният е само един.
Резултатите от изпита стават ясни до един месец след провеждането му, като малко след това дипломата се получава по електронен път, а до края на годината се очаква да има и официално връчване на дипломите от Дружеството на кардиолозите в България.
Подготовката, която ви е отнела много време и усилия, със сигурност е била и повод да си изградите реална представа за темповете на развитие на кардиологията като специалност днес и в бъдеще, за връзките й с другите специалности, за процесите и тенденциите в диагностиката и терапията на сърдечносъдовите заболявания. Какви са главните изводи, които направихте за себе си?
Д-р Добрев: Затвърди се убеждението ми, че в кардиологията се обособяват все повече субспециалности, това е посоката, в която тя се развива. Като цяло, особено с оглед развитието на технологиите във всички аспекти на съвременния живот, в кардиологията изпъква развитието на т. нар. неинвазивна диагностика и първичната превенция – т.е. усилията се насочват към все по-ранното диагностициране и започване на лечение на сърдечносъдовите заболявания.
Един от клоновете, който търпи особено бурно развитие, е т. нар. образна диагностика в кардиологията, или cardiac imaging. Все повече колеги започват да специализират тясно не само в сферата на ехокардиографията, както беше до неотдавна, а и в оценката на сърдечносъдовата система и по-тясно на сърцето, посредством ядрено магнитен резонанс (ЯМР), компютърен томограф (КТ) и други образно-диагностични методики. Тази още по-детайлна оценка на сърцето спомага изключително много за поставянето на правилната диагноза и съответно започването и провеждането на адекватно лечение.
Друг ярък пример за развитие в сферата на кардиологията е обособяването на т. нар. кардиоонкология или субспециалност, в която кардиолози се занимават тясно с пациенти с онкологични заболявания. Това е изключително сложна материя, тъй като изисква познания не само в сферата на кардиологията, а и запознаване с различните онкологични заболявания и техните протоколи на лечение и съответно начинът, по който те се отразяват на сърцето и сърдечносъдовата система. Точно по тази причина се радвам, че от тази година силно мотивирани колеги създадоха работна група по кардиоонкология и в България.
Днес обемът знания нараства толкова бързо и толкова интензивно, че не може всеки да бъде специалист по всичко. Този процес има и етично измерение – когато пред мен застане, например, пациент с онкологично заболяване, аз считам за по-правилно и коректно да го изпратя при колега, който има повече знания в тази област, отколкото да се опитвам да се ангажирам с материя, с която не съм запознат тясно.
Също така, в духа на по-доброто лечение, както и на оптималната първичната и вторична профилактика на сърдечносъдовите заболявания, ние не можем да предложим най-доброто комплексно лечение на пациентите си без колаборация с колеги от други специалности. Особено тясна трябва да е комуникацията ни с ендокринолози и нефролози – главните действащи лица в контрола и лечението на основните рискови фактори за развитието на сърдечносъдови заболявания.
Д-р Бойчев: Да, подготовката за този изпит ми даде поглед най-вече върху това колко бързо идват новите знания и колко важно е да се работи непрекъснато, за да не изоставаме като специалисти. Също така, за съжаление, част от методите на диагностика и лечение не са налични в България и ние можем само теоретично да се запознаем с тях, но нямаме реална практика. Надявам се с времето този разлика напълно да изчезне.
Как приеха близките ви този успех?
Д-р Добрев: Естествено, радват се много. Само близките на един лекар виждат и усещат истинската цена на усилията ни. Даваме много от себе си, лишаваме семейството си от времето, което би трябвало да е за тях и това време отива за четене и подготовка. Това е наистина сериозен изпит и постигането на успех е повод за гордост, затова ще използвам да поздравя всички колеги от други болници, които също успяха да се справят успешно с него тази година.
Д-р Бойчев: Всички се зарадваха доста и казаха, че сега очакват да намеря следващата си цел.
В каква насока искате да се развивате като специалисти кардиолози занапред?
Д-р Добрев: Основно в сферата на интервенционалната кардиология, като работата ми в тази област доведе до много ясно осъзнаване на важността на т. нар. превантивна кардиология, която се занимава с ранната оценката на рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания. Тъжно е да се правят сложни интервенционални процедури, особено на млади хора, които е можело да бъдат значително забавени във времето и дори предотвратени с правилно и навременно започнато амбулаторно лечение.
Всъщност кардиологията е една от специалностите, в които могат да се постигнат много добри резултати при ранна диагностика, при добра координираност с колеги от другите специалности, както вече споменах. Подходите за медикаментозно и инструментално лечение стават все повече и по-разнообразни и това ни носи удовлетворение като специалисти.
Д-р Бойчев: Интересите ми са насочени към инвазивната кардиология и към заболявания като сърдечната недостатъчност, която е една много голяма тема. Също така имам специфични интереси към дълголетието и факторите за неговото постигане. В световен мащаб това е една много нашумяла област и навсякъде по света се появяват все повече т.нар. клиники за дълголетие, каквато скоро се очаква да има и в София. Кардиологията заема немалка част от тази сфера.
А на всички колеги, които трябва да вземат решение дали да се явят на изпит за европейска диплома, ще препоръчам да не се колебаят и да тръгнат към тази цел. Наши колеги от Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в „Софиямед“ споделиха, че са мотивирани да се справят с това предизвикателство през следващата година. Пътят настина не е лесен, но не е невъзможен.
