Понеделник, 17 Декември 2018
05
авг
1
 

Д-р Рада Прокопова:

Много е трудно за един лекар да види как понякога нищо не може да направи, за да спаси своя пациент

Неделя, 05 Август 2018 | 11:43:06 Надежда Ненова
1

Д-р Рада Прокопова е завършила висшето си образование по медицина в Медицински университет- София през 1994 г. През 2003 г. придобива специалност “Вътрешни болести”, а десет години по-късно и специалност „кардиология“. От 20
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Рада Прокопова е завършила висшето си образование по медицина в Медицински университет- София през 1994 г. През 2003 г. придобива специалност “Вътрешни болести”, а десет години по-късно и специалност „кардиология“. От 2000г. до сега работи в УМБАЛ “Света Анна”, София, като от 2014 г. е началник на отделението по кардиолгоия към Клиниката по вътрешни болести. Членува в Дружество на кардиолозите в България; в секция “Биомедицинско инженерство” към СУБ; European Society of Cardiology;  European Society of Hypertension. Специални интереси в областта на хипертензиологията и сърдечната недостатъчност. Пред Zdrave.net д-р Прокопова разказа за пътя си в медицината и защо я е предпочела пред театралната сцена.

 

Д-р Прокопова, защо избрахте медицината за своя професия?

Защото не успях да стана актриса. Майка ми не ми разреши да кандидатствам във ВИТИЗ. Второто ми желание беше да бъда лекар. Много добре се съчетават тези мои интереси. Фактът, че исках да стана актриса, а и имам известен опит в това поприще, защото съм играла в театралната трупа на Двореца на пионерите, много ми помага в професията. Лекарската професия, особено когато не е хирургическа, е да влияе на пациента с думи. В актьорската професия трябва да овладееш от сцената публиката, а в лекарската – само един, но пък много важен човек.

А защо майка Ви ви забрани? Заради поговорката „артист къща не храни“ ли?

Точно така. Това бяха едни много сериозни, променливи години в България, течеше перестройката, имаше икономическа нестабилност. Тогава вече се разбираше, че „учи, мама, да не работиш“ не е вярно и се налага да се работи. Аз съм много целенасочен и упорит човек и самият факт, че майка ми толкова лесно е успяла да ме отклони от този път, по-скоро говори, че не съм имала достатъчно желание. От днешна гледна точка съм доволна от това решение, защото надали щях да съм достатъчно добър артист, тъй като не мога да правя нищо, което не искам. Трудно се поддавам на режисура.

Как решихте да специализирате и вътрешни болести, и кардиология?

Аз съм много логична натура. Обичам физиката, а кардиологията е тази част от медицината, в която има много точна, научна последователност. В нея няма неясноти и всичко се подчинява на законите на физиката и е много лесно за един човек, който държи на яснотата, да работи тази специалност. За мен тя беше най-близо до начина ми на мислене. Колкото до вътрешните болести, причината е, че навремето не можеше да се взима кардиология директно. Освен това не съм човек, който може да хареса само едно нещо щом освен да съм артистка съм искала да стана и лекар, освен кардиолог тръгнах да ставам и гастроентеролог. Всъщност гастроентерологията беше първото, за което кандидатствах, но по стечение на обстоятелствата не станах.

Какви бяха тези обстоятелства?

Когато ми се появи мисълта за гастроентерологията нямаше места за специализанти. За второто ми желание – кардиология, имах възможност и веднага се вкопчих в нея. Аз съм от поколението, което за съжаление много пострада от начина за специализации. Имаше няколко години без специализация, както и такива, в които специализацията беше платена от специализанта или безплатна за него.

Има ли трудни за диагностициране случаи в кардиологията, въпреки че, както казахте, тя е подчинена на законите на физиката?

В кардиологията, както и в цялата медицина, две и две не правят четири, но тук може много по-лесно да си обясниш нещата. По правило кардиологичните заболявания не са сами по себе си. Сърцето е в строга зависимост от всички останали органи и системи. Т.е. понякога то е вторично пострадало от много други заболявания и тогава вече действително огромният труд, който си положил, за да вземеш вътрешни болести, огромният труд да си работил вътрешни болести, защото години наред съм го правила и съм минала през всички модули, ми дава възможност да съм по-уверена, по-бърза и по-точна в поставянето на диагнозата. Скоро имаше случай в болницата за човек с амилоидоза, която преди да засегне сърцето, засяга бъбреците, белия, черния дроб, кожата. Диагностиката на това заболяване не касае първоначално вътрешните органи, а се диагностицира чрез биопсии – бъбречни, кожни или лигавични, което изисква много широки познания по вътрешни болести, за да можеш да се ориентираш в такъв тип смесени заболявания. Работя в отделение, което е по кардиология, но то е в рамките на клиниката по вътрешни болести.

Колко често при вас директно идват хора с проблем със сърцето, който се дължи обаче на друго заболяване?

Много често идват такива пациенти. Най-честата причина за такъв тип консултации са болестите на ендокринната система, които много често се проявяват в началото като кардиологичен проблем – сърцебиене, екстрасистоли, високо кръвно налягане, а се оказва, че пациентът има болест на щитовидната жлеза или захарен диабет. Другите болести, с които сме много свързани и при които също се получават подобни диагностични замаскирания са болестите на белия дроб.

Във вашата специалност сякаш сте защитени от директния сблъсък със смъртта на пациентите…

Точно обратното. За съжаление кардиологията и неврологията са двете специалности с най-висока смъртност. При нас сякаш дори е по-тежко, защото в неврологията смъртта идва след определено време на заболяване на пациента, през което близките му могат да свикнат с тази мисъл. В кардиологията обаче смъртността е по-често внезапна и настига и много млади хора. Възрастта се подмладява и за мъжете, и за жените и действително това е най-тежката част от нашата професия. Много е трудно за един лекар да види как понякога нищо не може да направи, за да спаси своя пациент.  

Защо избрахте „Св. Анна“?

От 2000 г. съм тук и ако има болница, с която да съм много свързана, това е тази. Преди това съм работила в Медицинска академия – в пропедевтика на вътрешните болести и която за мен ще остане най-ценното звено в обучението по медицина. Считам, че дължа много голяма част от познанията си, от способността да структурирам нещата в главата си, да ги подреждам, да поставям диагноза, да преглеждам пациент дължа на Клиника по пропедевтика на вътрешните болести. Идването ми в „Св. Анна“ стана малко случайно. Бях докторант на акад. Чудомир Начев, който година след идването си тук, ни изтегли с останалите двама докторанти тук.

Какви са промените в болницата през последните години?

Сериозни. Имаме Клиника по вътрешни болести, което се ръководи от проф. Раев. При нас е Европейският център по хипертония, където имаме възможност да приемаме, да изследваме и по-добре да терапевтираме пациентите с хипертония, резистентна на лечение, както имаме и възможност да диагностицираме вторични форми на хипертония с помощта на останалите отделения във вътрешна клиника. Имаме нова апаратура - импеданс електрокардиография, с помощта на която можем по-точно да диагностицираме патофизиологичния и хемодинамичния механизъм на хипертонията. И след като човек знае патогенезата и открива хемодинамичните нарушения имаме по-добра възможно да изберем точната лекраствена комбинация за постигане на по-добър ефект. Към този европейски център по хипертония имаме и приемен кабинет, който изпълнява и функцията да насочва пациентите за лечение и лекарствена терапия в ситуации, в които колегите в болнична и доболнична помощ не са успели да се справят.

Как се разтоварвате и се предпазвате от прегряване?

Нямам някакво определено хоби. Обичам да плувам, обичам да се гмуркам. През лятото много обичам водните спортове. Когато става въпрос за ежедневно разтоварване, обичам да чета книги.

А къде остава театърът?

За човек, който е решил да става артист, много рядко ходя на театър. Може би имам неправилни или твърде високи критерии, но напоследък имам усещането за много изкуствен начин на игра. Всичко ми се струва много престорено, нямащо връзка с действителността, но може би не разбирам съвременните течения в театралното творчество.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
2fug

стар доктор 06.08.2018 09:05:57

БРАВО!


Още новини
Научните дружества по специалности ще консултират съдържанието на е-регистрите
17.12.2018 14:11:16

Научните дружества по специалности ще консултират съдържанието на е-регистрите

Специализираните научни дружества по различните специалности ще консултират новите е-регистри, ко ...

Пациенти протестират срещу отстраняването на хирург от болницата в Сандански
17.12.2018 13:32:16

Пациенти протестират срещу отстраняването на хирург от болницата в Сандански

Пациенти протестират пред МБАЛ „Сандански“, тъй като директорът на болница д-р Илия Т ...




Актуална тема
Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...