Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. се фокусира върху четири основни причини за смъртност у нас, като целта е да се достигне намаляване с 1% до 5% на смъртността от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, хронична обструктивна белодробна болест и диабет тип 2.
През 2019 г. в България
болестите на органите на кръвообращението обуславят 64.4% от умиранията
В структурата на смъртността с най-висок дял са мозъчносъдовата болест и исхемична болест на сърцето - съответно 29.7% и 18.8% от случаите.
„Стандартизираният коефициент за смъртност от мозъчносъдова болест в България надвишава седемкратно същия показател за Франция, извеждайки страната ни на първа позиция измежду държавите-членки на ЕС“, пише в програмата.
Смъртността от исхемична болест на сърцето е втората най-често срещана причина за смърт, но тя е намаляла повече от наполовина от 2000 г. насам. Спадът е по-изразен при жените, отколкото при мъжете и отчасти се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, на подобрената ранна диагностика и лечение (напр. безплатни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания), както и на увеличената употреба на лекарства за хипертония.
Основните рискови фактори за болести на органите на кръвообращението са нездравословното хранене, ниската физическа активност и употребата на тютюневи изделия, които обуславят 80% от случаите на исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест и други болести. Друга група фактори са повишеното артериално налягане, дислипидемиите, диабета и затлъстяването.
В България, по данни на НСИ, през 2019 г. злокачествените новообразувания заемат второ място като причина за смърт – 16.9%. В структурата на умиранията от злокачествени новообразувания водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб (19.1%), следват тези на дебелото черво (15.0%), млечната жлеза при жените (7.4%), стомаха (5.9%), панкреаса (6.6%) и на простатата (6.1%). Общо те обуславят почти 2/3 от умиранията от този клас болести (60.1%).
Стандартизираната смъртност в България (232.8 на 100 000 души) е под средната за ЕС (257.1 на 100 000 души), но въпреки наблюдаваните по-ниски стойности на показателите за смъртност от злокачествени тумори,
не е постигнат особен напредък в петгодишната преживяемост
и тя остава под нивата на ЕС.
Според СЗО, сред рисковите фактори с най-голям принос в етиологията на злокачествените новообразувания в България се нареждат ултравиолетовата радиация, отговорна за над половината от случаите на меланом за 2012 година, и тютюневият дим, на който се дължат около 1/3 от смъртните случаи за 2017 година .
СЗО съобщава, че около 30% от случаите на смърт от злокачествени новообразувания са в резултат на пет основни фактора на риска, които са свързани главно с поведението на хората – повишен индекс на телесна маса, недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци, ниска физическа активност, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол. Употребата на тютюневи изделия, например, е причина за 20% от случаите на смърт от злокачествени новообразувания и 70% от смъртността от рак на белите дробове.
Неинсулинозависимият диабет тип 2 е заболяване със значими медико-социални последици. Разпространението на диабет тип 2 нараства по-бързо в страните с ниски и средни доходи, отколкото в страните с високи доходи. В програмата е уточнено, че в България разпространението на неинсулинозависимият диабет тип 2 придобива застрашаващи размери и диабетиците към 2019 г. са 443 000 или 8.3% от населението. От особена важност е броят на
недиагностицираните диабетици, който в България е около 144 000
Следователно може да се посочи, че реалният брой диабетици в България е 587 000 души или 9.78%. Свързаната с диабета годишна смъртност при 20-79-годишните в България е 6287 души. "Захарният диабет тип 2 изисква големи разходи за системен контрол, за съвременно лечение и за лечение на настъпилите късни усложнения. Установено е, че здравното обслужване на хората със захарен диабет струва поне 2,5 пъти повече от това на хората без диабет на същата възраст. Понастоящем захарният диабет тип 2 заема трето място по разходи сред всички останали заболявания след злокачествените и сърдечно-съдовите", пишат от МЗ.
Четвъртата причина за смърт е хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване с все по-нарастваща социална значимост и, според прогнозата на СЗО, се очаква до 2030 г. да се превърне в третата водеща причина за смърт в световен мащаб. Европейският съюз не анализира поотделно данните за ХОББ, а ги представя като компонент на нозологията „Болести на дихателната система“. Eurostat сочи, че в Общността смъртните случаи, дължащи се на респираторни заболявания (общо, без конкретизация), съставляват 7.5% от всички умирания за 2016 година , което превръща дихателните болести в третата най-честа причина за смърт в ЕС след ССЗ и злокачествените новообразувания. По този показател България показва стойности, под средните за ЕС (съответно за ЕС – 75%ооо, за България – 67.7%ооо).
Официална статистика на Министерството на здравеопазването сочи, че през 2018 г.
между 5 и 10% от българите са с ХОББ, а едва 75 000 от тях се лекуват
По неофициални данни броят на заболелите в страната е не по-малко от 500 000 души. Статистика на Европейското респираторно дружество разкрива, че в Европа всяка година от ХОББ умират 300 000 души. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща повече от 10% от населението над 40-годишна възраст. През 2019 г. смъртността от ХОББ в страната е 18.5 на 100 000 души от населението.
Основна причина за възникване и развитие на хроничната обструктивна белодробна болест е цигареният дим. Влияние оказват също и замърсеният атмосферен въздух, както и този в домашни условия, наличието на прах и химически вещества на работното място, честите инфекции на дихателните пътища в детството. Предполага се, че ако не се вземат необходимите мерки за ограничаване на рисковите фактори, водещи до възникване на ХОББ, то в близките 10 г. смъртността от тази болест ще се увеличи с 30%. Основните цели в лечението на ХОББ са: да се подобри качеството на живот на пациентите, чрез контролиране на симптомите, редуциране на екзацербациите и забавяне на прогресията на заболяването, което ще доведе до намаляване и на смъртността. Въпреки че пълно оздравяване от хронична обструктивна белодробна болест не е възможно, съвременните терапевтични средства и стандарти за лечение могат да осигурят ефективна превенция и повлияване (особено в ранните стадии) на болестта.
Делът на
умиранията, дължащи се на поведенческите рискови фактори, се оценява на 51% от всички смъртни случаи в България,
спрямо 39% в целия ЕС. Рисковете, свързани с хранителния режим, включително ниската консумация на плодове и зеленчуци и високата консумация на захар и сол, имат определена роля за 33 % от всички смъртни случаи през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС и надвишава почти двойно средната стойност за ЕС (18%). Тютюнопушенето (включително активното и пасивно пушене) е допринесло за приблизително 21% от всички смъртни случаи, докато около 5% се дължат на употребата на алкохол, а 4% - на ниската физическа активност.
Програмата за периода 2021-2025 година предвижда да продължи подобряването на здравното състояние на населението чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и дългосрочни последствия за здравето от най-често срещаните хронични незаразни болести.
