В България замърсяването на въздуха се нарежда на седмо място сред рисковите фактори за преждевременна смъртност с около 11 000 смъртни случая годишно (9000 от тях поради фини прахови частици с размер <2.5 микрометра в аеродинамичен диаметър), което означава, че между 15 и 20% от смъртните случаи поради най-честите хронични незаразни болести (сърдечносъдови, метаболитни и дихателни) у нас се свързват със замърсяването на въздуха. Това съобщи доц. д-р Ангел Джамбов при представянето на доклада „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България – роля на научните данни“ по време на пресконференция днес.
По думите му най-много за замърсяването и смъртните случаи у нас допринася комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните хора и онези с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха, категоричен беше доц. Джамбов.
Той подчерта, че продължителното излагане на замърсен въздух допринася не само за повишена смъртност сред населението, но и за намаляване на качеството на живот и трудоспособност. Над 7% от общия брой години на живот с увреждания в страната ни се дължат на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, което ни нарежда на първо място в Европейския съюз, допълни още доц. Джамбов.
Проф. д-р Анжелика Велкова от лекарска мрежа „Въздух за здраве“ съобщи, че 36% от българите са с лоша и неадекватна здравна грамотност, като се позова на проучване на СЗО, направено сред 17 страни от Европейския регион в периода 2019-2021 г. По думите й това нарежда страната ни отново на първо място с най-ниско ниво на здравна грамотност. Все още един от трима българи има трудности или големи трудности да се справя с информация, свързана със здравето.
Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче, каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. „В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване, но то има и социални, и екологични аспекти“, каза той.
Зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски пък заяви, че почти половината от българското население пуши, употребява алкохол и е със затлъстяване, а мръсният въздух е допълнителната „капка отрова“, която води до онкологични и сърдечносъдови заболявания.
По думите му аналитичният подход дава възможност за формиране на научнообосновани изводи и препоръки за по-ефективно справяне с проблемите в областта на общественото здраве и околната среда. Доц. Околийски беше категоричен, че у нас има нужда от политика, базирана на доказателства. „Надявам се да обърнем тренда и да се спасим като нация“, каза той.
