НСОПЛБ с критики към Националната здравна стратегия 2030

Националната здравна стратегия 2030, която предстои да бъде разглеждана в парламентарната комисия по здравеопазване, предизвика притеснение с някои от текстовете в нея у Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).

Например един от тях е по определеното като предизвикателство неефективно разходване на средства в сектора, въпреки че в България има най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, а българите плащат най- много от джоба си.

Според НСОПЛБ неефективното разходване на средствата, което съществува в определени направления, е само допълнителен и утежняващ ситуацията фактор по отношение на разходите за здравеопазване и доплащането от джоба, но не е първопричина. „Няма как пренасочването на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ да е универсалното решение. Необходими са политики, конкретно посочени и разписани, за решаване на тези проблеми взети заедно. В болничната помощ също има дефицити и отнемането на средства няма да се приеме добре, прави се опит за диверсификация на еднотипни дейности между ПИМП, СИМП и БП“, смятат от сдружението.

Според общопрактикуващите лекари е крайно време да се престане с „некоректната употреба на термина „достъпност“. От НСОПЛБ питат дали като става дума за достъп, не е по-разумно да се осигури достъп до услугата, където е позиционирана, отколкото да се цели услугата да съществува навсякъде.

„В момента има 3800 ОПЛ на територията на страната. Да, най-голяма е концентрацията в София, където обаче живеят и прихождат близо 2 млн. души, т.е. 1/3 от населението на държавата. Но ако хипотетично се осигурят ПИМП в почти всяко населено място, какво се случва с позиционирането на болничните лечебни заведения, защото общинските болници са на изчезване, а понятие от миналото като „районна болница“ няма. Как се интерпретира терминът достъпност в този случай?“, питат от сдружението.

„Категорично не можем да се съгласим с изявленията: „Липсата на организиран скрининг с цел откриване, диагностика и ранно лечение на социално значимите заболявания е голямо предизвикателство пред системата на здравеопазването в България“, както и „Реформата е насочена към преодоляване на липсата на организирана система за скрининг с цел откриване, диагностика и ранно лечение на социално значимите заболявания“. По дефиниция, например диабетът, артериалната хипертония са също толкова социално значими заболявания, колкото и онкологичните. За сведение, съобразно Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и НРД, при ежегодния профилактичен преглед на лица ≥18 г. възраст (ежегодно преминават около 2.4 млн. човека) се прави скрининг за диабет с въпросник FINDRISK и при скор ≥12 (валидиран за българската популация) се назначава изследване на кръвна захар на гладно; при лица ≥50 години се изследва на всеки две години PSA (скрининг за рак на простатната жлеза) за мъже и се извършва мамография (рак на гърдата) при жени; задават се задължителни въпроси, насочващи към повишен риск от колоректален карцином и др. и се формират рискови групи; жени над 30-годишна възраст в определена периодика се насочват към гинеколог и цитонамазка, търси се артериална хипертония и т.н., детайлите могат да бъдат разгледани в приложенията към съответната наредба и НРД. Наредбата бе допълнена през 2022 г. с още тестове, например ехография на млечни жлези при по-младите жени и др. Съществува прилаган на същото основание алгоритъм и за проследяване на пациенти с хронични заболявания в ПИМП, както и СИМП, който би могъл да бъде надграден, но не и дублиран или прехвърлян някъде другаде.  Същото важи и за профилактиката в детска възраст. Така че подобни твърдения са недопустими и притеснителното и необяснимо е, че в стратегията няма идея за надграждане и развитие на тези процеси с очертан ясен път на пациента и финансово осигурен, а обратното – дублиране на дейности и структури в този първоначален етап“, пишат семейните лекари.

НСОПЛБ са съгласни, че макар и накратко, доста ясно е представено състоянието на общопрактикуващите лекари по отношение на възрастта. „Вероятно близо половината от нас ще бъдат, ако останат в добро здраве, пенсионирани до 2030 г. и въпреки добрите, но неясни пожелания в Стратегията за по-добро финансиране и организиране на дейността и специализацията, не става ясно как ще се осигурят близо 2000 млади ОПЛ, за да поемат дейността“, казват обаче от там.

„Когато се четат текстовете за извънболничната помощ, свързани и с нас, ОПЛ, на преден план се очертават идеи за създаване на нови структури без осигурен ясен път за развитие и надграждане на съществуващите; тенденция към диверсификация на еднотипни дейности, вместо надграждане, което съответства на нивото на компетентност; под формата на действия за разширяване на професионалните възможности и издигане на лечебнодиагностичния процес и профилактиката в полза на част от населението се създава неравнопоставеност между самите хора, както и медицинските специалисти; няма очертана визия как да се развиват съществуващите практики, но за сметка на това е ясно разписано създаването на структури, чиято основна цел е да промотират здравословен начин на живот, което е само част от дейностите на всеки един лекар“, подчертават още от Сдружението.

Пълния текст на позицията на НСОПЛБ можете да видите тук.