Бюджетът на НЗОК не трябва да бъде просто инструмент за счетоводно разпределение на средства и налагане на лимити, а лост за реални реформи в здравеопазването. Частните болници очакват от законодателната и изпълнителната власт политики, които стимулират качеството и иновациите и подкрепят честната конкуренция. Това се казва в становището на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) относно проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2027 г.
Ето пълния текст на становището без редакторска намеса:
Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) се запозна детайлно с внесения Проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 г. Като представители на значителна част от лечебните заведения за болнична помощ в страната, които осигуряват достъпна и качествена медицинска грижа за стотици хиляди български пациенти, изразяваме следното аргументирано становище по предложената финансова и нормативна рамка:
Въпреки предвидените разходи за болнична медицинска помощ в размер на 2 561 933,4 хил. евро, заложени в чл. 1, ал. 2 от законопроекта, смятаме, че този бюджет е крайно недостатъчен и не отразява реалните нужди на системата.
Настояваме за по-сериозно увеличение на перото за болнична помощ по следните обективни причини:
Инфлационен натиск. Продължаващият ръст на цените на медицинските консумативи, апаратурата, енергоносителите и услугите, необходими за нормалното функциониране на лечебните заведения, не е адекватно компенсиран в предложения бюджет.
Ръст на минималната работна заплата (МРЗ). Увеличението на МРЗ създава верижен ефект, който налага актуализация на възнагражденията на всички нива в лечебните заведения, както и на съпътстващите осигурителни плащания.
Болниците са поставени пред невъзможност да задържат квалифицирани медицински и немедицински кадри, ако НЗОК не осигури съответстващо увеличение на цените на клиничните пътеки. Липсата на адекватно финансиране прехвърля цялата тежест върху бюджетите на лечебните заведения.
През 2026г се наблюдава над 12% по-голяма събираемост от здравни вноски на фона на 2025г. С увеличаването на МРЗ за 2027г считаме, че тази тенденция ще се запази и през следващата година. Затова буди недоумение средното увеличение на бюджета на НЗОК за 2027г да е само 8,1%. Освен това, за пореден път най-голямото процентно увеличение отива при фармацевтичните производители и производителите на медицински изделия – съответно 9% и 32,3%, като за „чистата“ медицинска дейност увеличението е 5% за цялата доболнична помощ и 9,4% за болничната помощ. С това ваше предложение за бюджет на НЗОК, над 30% от парите пак ще отидат за лекарства и медицински изделия, при условие, че тези разходи са средно 17% в ЕС /т.е. в България парите по тези пера ще са с 13% повече/. И сме сигурни, че за пореден път лечебните заведения, съответно българските лекари, ще са единствените, които ще поемат социалното недоволство от увеличаването на бюджета.
Считаме, че спирането на трансфера от страна на МЗ към НЗОК за помощни средства и лекарства по наредба 2 и прехвърлянето на тежестта на тези разходи от държавния бюджет към бюджета на НЗОК е в противоречие с принципите на здравното осигуряване. Предлагаме трансферът да се запази, а освободените средства да се насочат към Болничната медицинска помощ.
Изразяваме категоричната си позитивна оценка и подкрепа за решението на НС на НЗОК за отпадане на рестриктивния § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Текстът, който първоначално предвиждаше забрана за сключване на договори с НЗОК за нови лечебни заведения и забрана за финансиране на нови дейности (клинични пътеки и процедури) за вече съществуващи болници през 2027 г., е вреден за системата.
Отпадането на този текст е победа за здравия разум, тъй като административните мораториуми нарушават конституционното право на пациентите на свободен избор на лечебно заведение и спират развитието на медицината по региони.
Бюджетът на НЗОК не трябва да бъде просто инструмент за счетоводно разпределение на средства и налагане на лимити, а лост за реални реформи в здравеопазването. Частните болници очакват от законодателната и изпълнителната власт политики, които:
стимулират качеството и иновациите - Финансирането трябва да следва резултатите от лечението и внедряването на съвременни медицински технологии, а не само отчетения обем дейност; подкрепят честната конкуренция - всички лечебни заведения – държавни, общински и частни – трябва да функционират при равни условия. Честната конкуренция е единственият доказан механизъм, който работи изцяло в интерес на пациента, повишавайки качеството на услугата и ефективността на разходите.
Законопроектът предвижда запазване на размера на здравноосигурителната вноска на 8 на сто за 2027 г. Този модел обаче е изчерпан и генерира огромен дял на доплащане от страна на българските пациенти – най-високия в целия Европейски съюз. За да се гарантира финансовата устойчивост на системата, предлагаме Народното събрание да инициира дебат по две ключови мерки:
1. Премахване на привилегиите при осигуряването: да започнат да се осигуряват сами до нивата, на които останалите работещи граждани се осигуряват, а не вноските в по-голямата им част да бъдат покривани фиктивно за сметка на държавния бюджет.
2. Увеличаване на здравната вноска: За да се намали тежестта на доплащането, което ограничава достъпа на социално уязвимите групи до лечение, е необходима политическа смелост за плавно увеличаване на размера на здравноосигурителната вноска. Това е единственият устойчив начин да се гарантира по-широк пакет от безплатни здравни услуги за гражданите.
Националното сдружение на частните болници остава на разположение за конструктивен диалог между първо и второ четене на законопроекта. Надяваме се, че нашите аргументи, продиктувани от ежедневната ни практика и грижата за пациентите, ще бъдат взети под внимание при окончателното гласуване на Закона за бюджета на НЗОК за 2027 г.
