Надя Данкинова е изпълнителен директор на Фонд ФЛAГ от 2011 г. Maгиcтъp по социално икономическо планиране и публични финанси от УHCC c дългогодишен опит в управлението на проекти, финансирани от фондове на EC.
Фонд ФЛAГ e инструмент на държавната политика за регионално развитие, създаден в подкрепа на реализацията на инфраструктурни проекти на местните власти.
Разговаряме с нея по темата за кредитирането на общински лечебни заведения със средства от Фонд ФЛАГ.
Г-жо Данкинова, кои лечебни заведения са били кредитирани от Фонд ФЛАГ през 2023 г., в какъв размер са предоставените финансови средства?
През 2023 год. Фонд ФЛАГ е предоставил два кредита на здравни заведения – съответно на МБАЛ - Девин и СБАЛО - Хасково. Общият размер на предоставеното финансиране е близо 2,5 млн. лв.
По какви критерии са избрани те?
Финансиранията, предоставени от ФЛАГ, не се предоставят на конкурсен принцип и ние не избираме проектите. Имаме обявени линии за финансиране с допустими сектори, дейности. Всеки допустим краен получател, който има нужда и отговаря на изискванията за допустимост по сектори, териториален обхват и дейности, може да заяви интерес. Извършваме преглед, анализ, оценка на кредитоспособността и в случай, че проектът и потенциалният клиент отговарят на правилата и критериите от политиките на фонда, той стига до разглеждане от съответните структури и органи на одобрение на финансирането.
През 2022 г. нямахме одобрени проекти от сектор „Здравеопазване“. Искам да направя уговорка, че лечебните заведения са допустими само при определени критерии и по определени програми.
Познават ли според Вас ръководствата на общинските лечебни заведения възможностите, които им предоставя Фонд ФЛАГ?
В голяма степен мисля, че познават възможностите. За съжаление, голям процент от тях са във финансово състояние, което не позволява финансиране чрез кредит. Друг голям процент все още нямат разбирането, че финансирането чрез кредит е подходящо, особено за проекти, които могат да генерират приходи и да доведат до качествено подобряване на предоставяните услуги. Наличието на финансиране с безвъзмездна финансова помощ разбираемо е приоритетно.
Увеличават ли се или намаляват през годините лечебните заведения, които търсят кредитиране от фонда?
Не е коректно да правим такава статистика, тъй като интензитетът на финансиране на лечебни заведения е в зависимост от действащите програми, както вече отбелязах. През програмен период 2007-2014 сектор „Здравеопазване“ беше допустим за финансиране чрез финансовите инструменти Фондове за градско развитие. ФЛАГ управляваше един от тях и в този период имахме най-много проекти на лечебни заведения. За програмен период 2014-2020 здравеопазването беше извадено от допустимостта за финансиране чрез финансови инструменти. Тогава ФЛАГ съвместно с ЕИБ създаде инвестиционна платформа за финансиране на проекти, които остават отвъд обхвата на Оперативните програми. Така успяхме да подкрепим още проекти на лечебни заведения.
Сега, в период 2021 – 2027, здравеопазването отново е допустим сектор. Очакваме да стартират новите Фондове за градско развитие и избраните финансови посредници ще популяризират тези възможности.
Имате ли впечатление, че общинските лечебни заведения се насочват и към комбинирани форми на финансиране на проекти?
Комбинираните форми на финансиране за проекти, които не могат да се финансират на пазарен принцип, са един от най-добрите варианти. Разбира се, те изискват много повече умения и работа от страна на ръководствата. Има различни източници за подкрепа като безвъзмездни средства и те трябва да се допълнят с ресурс от финансови инструменти или други източници. Важно е да имат подкрепата и на общината за да могат по-успешно да стигнат от идеята до реализацията на проектите.
