Над 30% от лекарите и сестрите в ЕС страдат от депресия и тревожност

Лекарите и медицинските сестри в Европа работят в условия, които увреждат психичното им здраве и благополучие, тревожно висок процент от тях изпитват пасивни суицидни мисли или мисли за самонараняване. Това е ключовото заключение от ново проучване на СЗО/Европа, публикувано днес на Световния ден на психичното здраве.

Проучването на психично здраве на медицинските сестри и лекарите (The Mental Health of Nurses and Doctors survey (MeND) е най-голямото до момента, с над 90 000 събрани и анализирани отговора от всички 27 държави на ЕС, плюс Исландия и Норвегия. Констатациите – общи и за отделните държави, разкриват истинската цена на годините с недостатъчни инвестиции в здравните системи и здравните работници в Европа.

Ето основните изводи намерили място в него:

През последната година 1 от 3 лекари и медицински сестри са преживели тормоз или насилствени заплахи на работното място, а 10% са преживели физическо насилие и/или сексуален тормоз.

1 от 4 лекари работят повече от 50 часа седмично. Междувременно близо една трета (32%) от лекарите и една четвърт (25%) от медицинските сестри са на временни трудови договори, което е силно свързано с повишена тревожност относно сигурността на работното място.

Сред най-тревожните открития е, че 1 на 10 лекари и медицински сестри са заявили, че през последните две седмици са имали мисли за „по-добре да са мъртви“ или „да се самонаранят“. Известно е, че тези така наречени „пасивни“ суицидни мисли предсказват бъдещо суицидно поведение.

Такава опасна работа е пряко свързана с лошо психично здраве. Лекарите и медицинските сестри, които са обект на насилие, работят постоянно дълги часове и на смени (особено през нощта), те са много по-склонни да бъдат депресирани и тревожни, както и да имат суицидни мисли. Всъщност, лекарите и медицинските сестри показват двойно по-голяма честота на суицидни мисли в сравнение с общото население.

„Резултатите от проучването MeND са сурово напомняне, че здравните системи в Европа са толкова силни, колкото са силни хората, които ги движат“, каза д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.

„1 на 3 лекари и медицински сестри съобщават за депресия или тревожност, а повече от 1 на 10 са мислили да свършат живота си или да се самонаранят. Това е неприемлива тежест за тези, които се грижат за нас. Не трябва да бъде така“, категоричен бе той.

„Можем да предприемем конкретни действия още сега, като например наложим нулева толерантност към насилието и тормоза на работното място в здравеопазването

Можем да реформираме моделите на работа на смени и извънредния труд, за да сложим край на културата на работа до изтощение. Също така можем да намалим прекомерното натоварване, като инвестираме в по-интелигентен подбор на персонал и рационализирани работни процеси, включително използване на силата на цифровите технологии като изкуствения интелект. Трябва освен това и да гарантираме, че всеки здравен работник има достъп до поверителна, без стигма, подкрепа за психично здраве. В същото време трябва да държим здравните лидери отговорни за създаването на безопасни, подкрепящи работни места.

В крайна сметка,

кризата с психичното здраве сред нашите здравни работници е криза на здравната сигурност, заплашваща целостта на нашите здравни системи

допълни д-р Клуге.

 „Водени от цел, въпреки натиска, въпреки лошото психично здраве и условия на труд, 3 от 4 лекари и 2 от 3 медицински сестри изразиха силно чувство за цел и смисъл в работата си и бяха предимно доволни от работата си. Това предполага, че здравните работници са страстни и мотивирани от работата си, но се нуждаят от персонализирана подкрепа, за да вършат работата си и да се грижат ефективно за пациентите си", посочи още той.

 „Ние сме физически и психически изтощени, което, за съжаление, понякога може да доведе до медицински грешки“, коментира Мелани Дебарей, специализант по радиология от Франция.

 „Тези условия на труд имат огромно влияние върху нашето психично здраве и благополучие. Във Франция 66% от студентите по са преживели депресивен епизод, а 21% са имали мисли за самоубийство през последната година - три пъти повече от общото население. Начинът да защитим психичното си здраве и благополучие би включвал преди всичко стриктно прилагане на закона относно работното време или задължителната почивка след дежурства, както и разпределянето на достатъчно финансови ресурси, които да ни позволят да практикуваме в съответствие с нашите ценности. Избрахме пътя на човечността, но това не означава, че ние самите преставаме да бъдем хора“, подчерта тя.

Какво се случва с хората, които са гръбнакът на здравеопазването? 

Небезопасните и зле поддържани условия на труд са свързани със стрес, тревожност и депресия сред здравните работници – и това засяга не само тях, но и пациентите, и обществото. В зависимост от държавата, до 40% от лекарите и медицинските сестри със симптоми на депресия съобщават, че са взели болнични през последната година.

Между 11% и 34% от здравните работници заявяват, че обмислят да напуснат работата си. Тази загуба на капацитет може да означава, че пациентите са изправени пред по-дълго чакане, намалено качество на грижите и здравните системи губят жизненоважен персонал. В крайна сметка всеки плаща цената.

"В цяла Европа натискът, пред който са изправени лекарите и медицинските сестри, може да изглежда различно – независимо дали става въпрос за дълги часове работа в една държава или временни договори в друга, или насилие на работното място в още една – но въздействието върху психичното здраве е универсално“, каза д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на здравните системи в СЗО/Европа.

 „Измерваме капацитета на болниците, като броим леглата, а хирургическите резултати – чрез процента на преживяемост – но твърде често не успяваме да измерим благосъстоянието на тези, които предоставят грижи. Тези разкрития показват, че психичното здраве трябва да се третира като основен показател за ефективност, точно както безопасността на пациентите или капацитета на болниците. Устойчивостта на нашите здравни и социални системи е толкова добра, колкото е и устойчивостта на жените и мъжете, които посвещават живота си на грижата за другите", пждчирто тя тя

Тези констатации добавят допълнителна тежест към доклада на СЗО/Европа за 2022 г. „Време е да действаме“, който заключава, че набирането на здравни и социални работници не е в крак с нарастващото търсене, което оказва непоносим натиск върху нашите здравни системи и здравни работници.

Без реални действия Европа е изправена пред прогнозиран недостиг от 940 000 здравни работници до 2030 г.

Подобряването на условията на труд би спомогнало за намаляване на отпуските по болест и би обезкуражило персонала да напусне напълно, като същевременно би привлякло повече лекари и медицински сестри към професията. Това би помогнало да се гарантира, че здравните системи на Европа са пригодени за настоящите и бъдещите демографски промени и нуждите на населението, както и по-добре да се справят с бъдещи здравни извънредни ситуации. Докладът очертава седем спешни политически действия, които страните трябва да предприемат, за да подобрят условията на труд и да променят организационните култури, като всички те могат да бъдат постигнати чрез пренасочване на съществуващите ресурси.

Тези цели са: Нулева толерантност към насилие от всякакъв вид; Подобряване на предвидимостта и гъвкавостта на смените за здравословна работа; Управление на извънредния труд, за да се сложи край на културата на работа до изтощение; Справяне с прекомерното натоварване; Обучение и търсене на отговорност от страна на ръководителите; Разширяване на достъпа до подкрепа за психично здраве; Редовен мониторинг и докладване на благосъстоянието на здравните работници.

„Тъй като Европа е изправена пред недостиг от близо един милион здравни работници до 2030 г., не можем да си позволим да ги загубим поради прегаряне, отчаяние или насилие. Тяхното благосъстояние не е само морално задължение – то е основата на безопасни и висококачествени грижи за всеки пациент“, заключи д-р Клуге и отправи призив това проучване бъде така необходимият сигнал за събуждане, който да стимулира действията.