Най-високият дял на публични разходи за здравеопазване в България са в сегмента за възрастни хора над 65-годишна възраст. Броят на хоспитализациите на възрастни хора през 2016 година е бил 300 000. Данните бяха изнесени от заместник-генералния директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска на съвместно заседание на здравната и социалната комисия, на което бе представен проект, свързан с интегрираните здравно-социални грижи за възрастни хора с хронични заболявания.
Според данните на Европейския индекс на потребителите 20% от болничните процедури биха могли да се провеждат в амбулаторни условия.
От БЧК представиха модела за интегрирани грижи, осъществен по проект. Той работи в няколко населени места в Северозападна България. Според тях резултатът от него води до намаляване на разходите за болнична помощ, спестяване на публични разходи за спешна помощ, защото намалява броя на повикванията към тях, облекчаване на работата на общопрактикуващите лекари, подобряване на живота на самотно живеещите възрастни хора и други.
Председателят на социалната комисия д-р Хасан Адемов посочи, че интегрираният модел е заложен и в Закона за здравното осигуряване и в Закона за социално подпомагане, но изтъкна, че двете системи работят по-скоро паралелно, отколкото взаимно допълващо се. Според депутата от БСП проф. Георги Михайлов страната ни има нужда от изцяло нов модел в тази насока, защото грижите за възрастните хора у нас са катастрофални. Той попита и кой ще заплаща за него. В тази връзка депутатът от Патриотите Калин Поповски посочи, че финансиране трябва да се търси от социалните фондове.
Заместник-социалният министър Росица Димитрова заяви, че ресурсът за грижите за възрастните у нас като цяло е недостатъчен. Тя даде и пример с програмата за лични асистенти в Търговище, където се оказва, че на болен с инсулт му се полага помощ от един час по нея и изтъкна, че това не е изолиран случай. Димитрова заяви още, че предстои закриване на 10 социални услуги за стари хора, които ще бъдат трансформирани в 30 резидентни услуги.
Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева коментира, че ако по тези проблеми се е мислело преди 20 години, е нямало да се стигне до ситуацията днес, при която българските медицински сестри се грижат за възрастни хора в чужбина. 5000 сестри нямаше да вършат същата дейност на Запад, заяви тя. Според нея сестрите и акушерките могат да бъдат включени в патронажни грижи за възрастните хора.
По време на дискусията кметове от различни населени места изразиха мнение, че възрастните хора се нуждаят от подобни грижи. Кметът на Оряхово Росен Добрев заяви, че след закриването на общинската болница в града, обгрижването им е станало изключително трудно и изтъкна голямата необходимост от проекта в тяхна помощ, който се реализира там.
ако кажете и 600 хиляди ще станат
Естествено ,че ще станат. Населението одъртява и ти си следващия хоспитализиран утре - не си правете илюзии
това че населението одъртява е идеално , трудно ще помни и знае защо е било в болницата
Да.и като дойде линейката и старецът трябва да бъде смъкнат на носилка до нея,си подсигурете носачи. Лекарят от спешната,както и шофьорът не са хамали.Става въпрос за вашите близки,не за техните.
Ми придружавайте си родниите бе драги. И без това все повече възрастни са изостравени от близките си да ги дундурка личния лекар, забравят си лекарствата ,губят си рецептурните книжки ,направленията и изследванията . А личният лекар не е роднина.