376 болници са сключили договори с НЗОК през 2023 г., става ясно от Годишния отчет за дейността на Здравната каса. От тях 311 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ и КОЦ (лечебни заведения с болничен стационар), 44 лечебни заведения за СИМП и 21 диализни центъра.
От 1 януари до 31 август 2023 г. по НРД 2020-2022 г. са сключени договори с 3 нови лечебни заведения, а от 1 септември до 31 декември по НРД 2023-2025 г. – с още 5.
През 2023 г. частично са прекратени договори за изпълнение на 94 клинични пътеки и 14 амбулаторни процедури, тъй като изпълняващите ги лечебни заведения са престанали да отговарят на общи и/или специални изисквания за договаряне на дейността. Някои от причините за прекратяване на договорите са, че са сключени за срока на обявената извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19; настъпила обективна невъзможност за изпълнение на част от договора – частично, по отношение на съответните клинични пътеки; липса на необходимия брой лекари със съответната специалност и/или допълнителна квалификация; неизпълнение на изискванията за необходима апаратура; закриване на съществуваща структура – отделение.
Хоспитализациите са се увеличили с 11, 2% през миналата година – от 1 940 862 през 2022 г. на 2 158 196 през 2023 г. „Увеличението може да се обясни с отлагано лечение на здравноосигурени лица в болници, свързано с пандемията от COVID-19, където с акт на министъра на здравеопазването бяха въведени противоепидемични мерки и за определен период от време беше спиран плановият прием. С отмяната на тези ограничения част от лицата, които по тази причина са отлагали посещение при лекар, както и последващо лечение в болници, са получили необходимата медицинска помощ“, пише в отчета на Касата.
В болниците намаляват дейностите по клинични процедури (с 3,1%), но се увеличават дейностите по амбулаторни процедури (с 10%).
Повече от половината (61,7%) от общо отчетената дейност по клинични пътеки за 2023 г. е концентрирана в 5 области: София-град, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен. Това са и областите, в които са концентрирани най-много болници, както и голям брой болнични легла, договорирани с НЗОК.
Най-голям брой отчетени случаи по клинични пътеки на национално ниво за 2023 г. се наблюдава при „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“ - 140 026 случая (21,2% повече от 2022 г.), „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“ - 88 932 ((увеличение с 10,8%) и „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“ - 80 837 (увеличение с 20,6%).
Клиничните пътеки с най-малък брой отчетени случаи са „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при вродени сърдечни малформации за лица над 18 години“ - 1 случай, „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при вродени сърдечни малформации при лица под 18 години“ - 1 случай и „Ендоваскуларно лечение на екстракраниални съдове“ - 1 случай.
Клиничните пътеки, при които няма отчетени случаи са „Диагностика и лечение на инфекциозен ендокардит за лица под 18 години“; „Диагностика и лечение на паренхимен мозъчен кръвоизлив при лица под 18 години“; „Диагностика и лечение на субарахноиден кръвоизлив при лица под 18 години“; „Диагностика и специфично лечение на остра и хронична демиелинизираща полиневропатия (Гилен-Баре) на апаратна вентилация при лица под 18 години“; „Лечение на миастенни кризи с кортикостероиди и апаратна вентилация при лица под 18 години“; „Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация при лица под 18 години“ и „Диагностика и лечение на хронични диарии с начало в детската възраст“.
Най-голям обем дейности по клинични пътеки се отчитат по специалностите „Физиотерапия и рехабилитационна медицина“, „Кардиология“, „Гастроентерология“, „Пневмология и фтизиатрия“, „Хирургия“, „Неврология“, „Акушерство и гинекология“. Най-малко отчетени случаи се наблюдават в „Клинична имунология“, „Ендокринна хирургия“, „Анестезиология и интензивно лечение“.
Начислените санкции от всички РЗОК за периода януари–декември 2023 г. са в размер на 1 263 470 лв. От самостоятелните проверки на НЗОК са начислени имуществени санкции в размер на 260 150 лв. Общо начислените санкции (от всички РЗОК и от издадени заповеди за налагане на санкции от самостоятелни проверки на служители от дирекция КДЗЗО) за 2023 г. са със 146 775 лв. по-малко от начислените за 2022 г., което бележи спад с 8,79 на сто. Внесените санкции за всички РЗОК са в размер на 1 142 276,66 лв.
Към 31 декември 2023 г. начислените суми за възстановяване по писмена покана общо за всички РЗОК са в размер на 4 360 825,69 лв., а от самостоятелните проверки на НЗОК са в размер на 923 076,15 лв., което е 17,47% от общата сума за системата на НЗОК. Сумите за възстановяване са със 121 245,70 лв. по-малко от начислените за същия период на 2022 г., което бележи спад от 2,29%. Внесените суми за възстановяване по писмена покана общо са в размер на 3 225 541,78 лв.
През 2023 г. от извършения внезапен контрол във всички РЗОК са отказани от заплащане дейности на обща стойност от 451 870,87 лв. като бележи ръст от 1,90%.
Най-чести причини за отхвърлена дейност на предварителен контрол са отчитане на случаи по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури на лица с прекъснати здравноосигурителни права; некоректно попълнени данни в ежедневните отчети – грешно ЕГН, несъответствие на датите на прием/дехоспитализация между ПИС и Регистрационната система; дублиран № на ИЗ; дейност, която не е извършена в пълен обем – неспазен минималният брой, диагностични/терапевтични процедури; отсъствие на пациенти, установено при внезапен контрол в ЛЗ за БМП; отчитане на по-голям от регламентирания брой медицински изделия на лице; едновременни хоспитализации по клинични и амбулаторни процедури; рехоспитализация в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по една и съща клинична пътека.
Основни причини за прекратяване на договора с лечебни заведения за болнична медицинска помощ по конкретни клинични пътеки са отчетена, но неизвършена медицинска дейност („фиктивни хоспитализации“); липса на задължителна апаратура, необходима за изпълнение на дейността; липса на необходимите специалисти, за осъществяване на медицинска дейност; не е отчитана медицинска дейност по съответни клинични пътеки за повече от 3 месеца.
Колко да подадени към прокуратурата и кои са адвокатите които са ги отървали от съд ?
Алоу касиерите, стига сте се оправдавали с този COVID. Кажете си, че не можете да им хванете спатиите... Хахах