Най-големият проблем в психиатричните болници - липсата на контрол

Липса на психиатри и специализиран персонал и липса на контрол в държавните психиатрични болници бяха основните изводи от първото заседание на временната парламентарна комисия за защита на правата на психичноболните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират, което се проведе снощи. И депутатите, и гостите на комисията бяха категорични, че проблемите в стационарната психиатрична грижа не могат да бъдат решени само с по-добро финансиране, а е необходима цялостна реформа. Припомняме, че държавните психиатрични болници не са търговски дружества и се контролират директно от Министерството на здравеопазването. 

На заседанието беше решено да се проучи докъде е стигнала реализацията на националната стратегия за психично здраве, да се изготви информация какво е свършено във връзка с доклада на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото отношение и наказание към Съвета на Европа, както и да се изготви анализ на съответствието на националното законодателство с европейската рамка както от независим юрист, така и от Министерството на здравеопазването, от МТСП и от Министерството на правосъдието.

Докладът на омбудсмана, обобщаващ проверките, извършени в психиатричните болници в Бяла, Раднево и Ловеч, предизвика разгорещена дискусия в комисията, от която стана ясно, че изтъкнатите в тези болници проблеми обхващат почти всички държавни психиатрични болници (ДПБ) в страната, а престоят на пациентите в тях по-скоро ги разболява, отколкото лекува.

Какво показа докладът на омбудсмана

Най-голямото нарушение – срещу правото на живот, безспорно е смъртта на пациент при пожар в Ловеч. 25-годишният пациент е бил изолиран в продължение на 9 часа и е бил имобилизиран (вързан) за четирите крайника за почти 6 часа. „Пациентите често преживяват изолацията като наказание, поради болезнени и некомфортни за тялото практики като връзване, но и поради чувството на унижение от невъзможността да ползват сами тоалетна, да се придвижат в пространството, да използват телесната си експресия, да заемат удобна поза за сън“, се казва в доклада на омбудсмана. От него става ясно още, че въпреки че ДПБ-Ловеч е единственото лечебно заведение в страната, в което има създадена „мека стая“, с цел да бъде спестено това унижение, за този пациент тя е била използвана като наказателна стая.

Пациентът не е имал прояви на агресия и автоагресия през цялото време на лечението си. Поради това не е ясно кое е наложило прилагането на толкова крайни принудителни мерки, а именно три пъти връзване за четирите крайника и 10 часа изолация в една стая („мека стая“) в един и същи ден. Според омбудсмана е необходимо да бъде променена Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, тъй като противоречи на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към ООН и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа. В Наредбата не е разписано след като е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това означава ли, че 5 минути след като е изтекла мярката пациентът отново може да бъде вързан неограничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е разписано колко пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На практика, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни почти без прекъсване на мярката.

Екипът на омбудсмана е установил, че след възникналия пожар не е извършвана проверка от контролните органи на Министерство на здравеопазването, а пациентите, които са били преки свидетели на пожара, са преместени в други отделения, болници и центрове от семеен тип.

В Раднево и Бяла проверяващите са установили трайно недохранване на пациентите, като в Бяла стойността на един храноден е 2,76 лв., за което е уточнено, че това е само стойността на закупените хранителни продукти, а в Раднево стойността е намалена от 3,15 лв. през 2022 г. на 3,02 лв. през 2023 г. като пациентите получават месо веднъж седмично, липсва десерт, както и пресни плодове и зеленчуци. В Раднево се отчита и намаляване на стойността на лекарствата. Един лекарстводен за 2021 г. е бил 2,01 лв., а през 2023 г. - 1,57 лв. 

Отчетен е и недостатъчния брой медицински персонал. В Бяла лекарите са 8, но не всички са със специалност психиатрия, специалистите по здравни грижи – 35, има един психолог и 88 души друг персонал, които се грижат средно за 150 пациенти. В Раднево общата численост на персонала на болницата е 164 души, от които 19 висш медицински персонал, включително директор; 66 души среден медицински персонал, двама психолози, трима социални работници, един рехабилитатор и трима трудотерапевти. Лекарите със специалност „психиатрия“ са девет. Средният брой на пациентите е 250.

Отчетен е и фактът, че често психиатрите извършват социална дейност спрямо пациенти, които нямат къде другаде да отидат. Най-дългия престой на пациент е 4 години в болницата в Бяла.

Препоръките на омбудсмана към министъра на здравеопазването са до края на 2024 г. всички болници, които ще продължат да функционират, да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения и на Наредба № 24 за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“.

Омбудсманът подчертава, че един от най-сериозните проблеми в държавните психиатрични болници е липсата на контрол от страна на държавните институции. Според доклада историческият бюджет е система, която е действала преди времето на здравното осигуряване и е остаряла. При този бюджет няма пряка връзка между обема и качеството на извършените медицински дейности и постъпващите средства. Поради тази причина ДПБ не се проверяват от Националната здравноосигурителна каса, а Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ги проверява само при подадени жалби от пациенти, което е рядкост.

Коментарите

Съдия Владислава Цариградска от Окръжен съд – Плевен заяви, че в момента законът не позволява съдът да контролира начина на изпълняване на решението, а само дали се изпълнява. Тя посочи като най-чести нарушения правото на живот, забраната за малтретиране, правото на личен живот, но допълни, че липсата на контрол е резултат от законодателството, което позволява да се сключва споразумение между прокурора и нарушителя, което почти винаги е в ущърб на жертвата. Тя допълни посочените факти в доклада на омбудсмана, като посочи, че в болницата в Раднево има лавка, чийто собственик плаща 3000 лв. наем на лечебното заведение, а цените на стоките, продавани там, са като в най-луксозните заведения в центъра на столицата и съответно пациентите не могат да си ги позволят. В същото време тази лавка е единствения хранителен магазин, до който те има физически достъп.

Психиатърът Владимир Сотиров заяви, че в болниците има най-много предпоставки за злоупотреби и затова увеличаването на средствата за психиатричната помощ няма да реши проблемите там. Според него трябва да бъдат въведени стандарти за качество в извънболничната, а и в болничната помощ – времето, което да е отделено за индивидуален терапевтичен контакт с всеки пациент.