Минимум 150 операции на 10 легла за година трябва да осъществяват болничните структури по ортопедия и травматология от първо ниво на компетентност според новия национален стандарт по специалността, който бе обнародван преди дни в Държавен вестник. За структурите от второ ниво изискването е най-малко 250 операции на 10 легла, а за структурите от трето ниво – най-малко 350 операции на 10 легла.
Стандартът разписва подробно видовете оперативни интервенции и манипулации според степента на сложност и утвърждава критериите за качество на работа на структурите по ортопедия и травматология.
Така например за отделения и клиники от първо ниво следоперативните усложнения не трябва да надвишават 10%, а леталитетът не трябва да бъде по-висок от 0,5%, при оперативна активност не по-малка от 50%. В структурите от второ ниво оперативната активност не трябва да бъде по-ниска от 70%, малките операции да не са повече от 10% от общия обем дейност, следоперативните усложнения да са не повече от 10%, а леталитетът да не надхвърля 1%.
Стандартът разписва много високи изисквания към структурите от трето ниво на компетентност: оперативна активност не по-ниска от 80%, дял на извършените големи и много големи операции не по-малък от 50%, брой на големите и много големи оперативни интервенции – минимум 50% годишно на специалист по ортопедия и травматология.
В структурите от най-високото, трето ниво на компетентност леталитетът не трябва да надвишава 3,5%, следоперативните усложнения да не надвишават 10%, като от тях са допустими инфекции при открити фрактури до 20% и инфекции при планова хирургия до 5%, както и тромбози и емболии при политравма и открити фрактури - до 15% и при планова хирургия - до 3%. Допустимият дял на реоперации в същото лечебно заведение е 10%.
„Лекарите в структури от III ниво на компетентност, които осъществяват специализирани ортопедично-травматологични дейности – ехографско изследване на стави при деца и възрастни, артроскопия на стави, ендопротезиране на стави, кръвна репозиция и вътрешна фиксация при фрактури на таз и ацетабулум, микрохирургия – трябва да притежават съответните документи за придобита допълнителна квалификация“, определя още стандартът.
В него са описани детайлно всички видове интервенции и манипулации според техния обем и сложност, посочени са и изискванията за медицинския и немедицинския персонал, интердисциплинарните връзки с другите болнични структури и специалисти, както и към помещенията и тяхното разположение, обзавеждането и наличната медицинска апаратура и инструментариум.
В стандарта са включени и дейностите, които могат да се осъществят в центровете за спешна медицинска помощ - спешна ортопедично-травматологична помощ при травматични инциденти в рамките на професионалната компетентност на лекарите и другите медицински специалисти, като ограничаване на хеморагията при наранявания (превръзка, турникет) и временна имобилизация при фрактури и луксации.
Описани са и принципите на поведение при спешни животозастрашаващи и застрашаващи крайниците състояния в ортопедията и травматологията, като се формулира и подходът при травматична ампутация и семиампутация на пръст и ръка – ампутатът се транспортира до 6 часа, обвит в непромокаема материя и поставен в съд с вода и бучки лед, в лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология от III ниво на компетентност.
Посочва се също така, че в амбулаториите за първична медицинска помощ се оказва ортопедично-травматологична помощ, която не включва инвазивни ставни манипулации (пункции, интраартикуларни апликации), репозиции при разместени фрактури, лечение на големи рани и такива със засягане на подлежащи структури. В документа е отбелязано, че всички дейности в спешни структури и в структури на ПИМП трябва да се изпълняват в съответствие с изискванията на стандартите „Спешна медицина“ и „Обща медицина“. Разписани са подробно и изискванията към структурите за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по ортопедия и травматология.
В стандарта се дава определение и на понятията „продължително лечение и ранна рехабилитация“ в областта на медицинската специалност „Ортопедия и травматология“, като се отбелязва, че този вид процедури се прилагат при наличие на остатъчни проблеми за здравето след проведени оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност, с цел стабилизиране на постигнатия ефект от болничното активно лечение.
„Продължително лечение и ранна рехабилитация се осъществяват най-малко на първо ниво на компетентност по ортопедия и травматология и включва следните медицински услуги по време на хоспитализацията, като дейностите се осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план“, се казва още в документа.
