Намалява осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната

През 2024 г. средната осигуреност с общопрактикуващи лекари в страната е намаляла с 2,22% в сравнение с 2023 г. Това показват данните в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г., внесен за обсъждане в парламента.

Средно в пациентската листа на един лекар са били записани 1 809 здравноосигурени лица, докато през 2023 г. те са били 1 770.

Най-голяма осигуреност с ОПЛ има в РЗОК Плевен, където един лекар се е грижил за 1 372 лица, РЗОК Видин (един ОПЛ на 1 580) и РЗОК Стара Загора (един ОПЛ на 1581). Трайно най-ниска е осигуреността със семейни лекари в РЗОК Кърджали, където един лекар отговаря за 3 039 души и РЗОК Разград – за 2 858 души.

Тенденцията в повечето РЗОК е осигуреността с ОПЛ да намалява,

като най-голямо относително намаление през 2024 г. отбелязват РЗОК Силистра – 6,03%, РЗОК София град – 5,69% и РЗОК Ямбол – 5,39%.

Средният брой профилактични прегледи за 2024 г. на бебета от 0 до 1 година е 9,54, като се наблюдава спад от 2,19% спрямо 2023 г. Повечето РЗОК отчитат намаление на отчетените профилактични прегледи на 1 дете във възрастова група от 0 до 1 година, най-значимо относително намаление се наблюдава при РЗОК Ямбол (7,81%), РЗОК Враца (7,02%) и РЗОК Габрово (6,46%), а четири РЗОК отчитат ръст на показателя - РЗОК Ловеч (3,38%), РЗОК Видин (0,74%), РЗОК Кюстендил (0,55%) и РЗОК Стара Загора (0,54%).

Най-много профилактични прегледи на едно дете от 0 до 1 година отчитат  РЗОК Търговище (10,82), РЗОК Перник (10,54) и РЗОК София-област (10,48). Най-малък брой през 2024 г. отчитат РЗОК Габрово (3,19) и РЗОК Видин (5,88), като в тези РЗОК програма „Детско здравеопазване“ се изпълнява от лекари специалисти по педиатрия.

При деца от възрастовата група от 1 до 2 години отчетените през 2024 г. профилактични прегледи са средно 2,83 броя и бележат ръст с 0,9% спрямо стойността на показателя от 2023 г. Най-много прегледи отчитат РЗОК Перник (2024 г. – 3,25), РЗОК София-област (3,16) и РЗОК Търговище (3,15). Най-малко профилактични прегледи на едно дете от тази възрастова група осъществяват в РЗОК Габрово (1,10) и РЗОК Видин (1,67).

Броят на

отчетените профилактични прегледи на деца от 2 до 7 години остават 1,38, при предвидени два

за тази възрастова група. Средният брой на отчетените профилактични прегледи на дете от 7 до 18 години е 0,78 прегледа през 2023 и 2024 г., при изискуем по програмата един преглед годишно. Най-високи стойности на показателя имат РЗОК София-област (2024 г. – 0,87/) и РЗОК Перник (0,86), а най-ниски - РЗОК Габрово (0,59), РЗОК Кърджали (0,68) и РЗОК Видин (0,70). РЗОК Габрово отчита ръст на показателя от 8,16%, но стойността през 2024 г. остава с 25% по-ниска средната за страната.

През 2024 г. 78,46% от децата от 7 до 18 години са се обърнали към ОПЛ за извършване на годишен профилактичен преглед. През третото тримесечие на календарната година, около началото на учебната година, традиционно се отчитат приблизително половината от профилактичните прегледи от тази възрастова група.

През 2024 г. се наблюдава ръст от 6% на отчетените профилактични прегледи на лица над 18 г. (от 2 434 062 прегледа при регистрирани 5 823 265 лица в пациентските листи на ОПЛ през 2023 г. на 2 580 774 прегледа при регистрирани 5 798 195 лица в пациентските листи на ОПЛ през 2024 г.). За разглеждания период в страната 44,51% от хората над 18 години са се обърнали към ОПЛ за извършване на профилактичен преглед, докато през 2023 г. те са 41,80%. Според доклада влияние върху наблюдавания ръст оказва въведената мярка изпълнителите на ПИМП да получават еднократно допълнително заплащане за извършени годишни профилактични прегледи на лица над 18 г., когато процентът на обхванатите надвишава 53% от пациентската листа.

Броят на лицата, включени в регистъра за диспансерно наблюдение от общопрактикуващи лекари нараства през 2024 г. с 3,23% (от 1 780 667 диспансеризирани през 2023 г. на 1 838 186 диспансеризирани през 2024 г).

Средният брой на отчетените диспансерни прегледи на едно диспансеризирано ЗОЛ при ОПЛ се увеличава с 1,58% - от 2,50 прегледа за 2023 г. на 2,54 прегледа за 2024 г.

Отчетените от ОПЛ прегледи по диспансерно наблюдение обаче са по-малко от договорените

средно четири прегледа за календарна година. Най-голяма стойност на показателя „Брой прегледи на едно диспансеризирано лице“ отчитат РЗОК Видин (2,84), РЗОК Пазарджик (2,82) и РЗОК София област (2,79). Най-малка стойност на показателя имат РЗОК Кюстендил (2,27) и РЗОК София-град (2,26).

Най-голям брой лица са диспансеризирани с болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – 561 042 диспансеризирани (ръст от 8,92%) и болести на органите на кръвообращението (ръст от 2,91%).

Увеличение има и в броя на инцидентните посещения на 10 000 здравноосигурени лица при общопрактикуващи лекари. През 2024 г. те са били 33,46 на 10 000, а през 2023 г. 25,07 на 10 000, като увеличението е с 33,44%. Запазва се тенденцията най-голям брой инцидентни посещения да отчитат в РЗОК Бургас (147,52 на 10 000); РЗОК Монтана (104,74 на 10 000) и РЗОК Благоевград ( 103,37 на 10 000). Значителен ръст на инцидентните посещения има в РЗОК Разград 203% (2024 - 27,75, 2023 - 9,15), РЗОК Габрово 155% (2024 - 2,75, 2023 - 1,08) и РЗОК Кърджали 143% (2024 - 6,71, 2023 - 2,76). Най-малък брой инцидентни посещения на 10 000 ЗОЛ отчитат РЗОК Габрово (2,75) и РЗОК Стара Загора (6,33).

В Специализираната извънболнична медицинска помощ първичните консултативни прегледи са се увеличили от 0,89 на едно здравноосигурено лице за 2023 г. на 0,93 за 2024 г. През годината над средния за страната показател се отчитат в РЗОК – Плевен (1,22), РЗОК – Русе (1,09.), РЗОК – Пловдив (1,05), РЗОК Варна (1,04) и РЗОК – София град (1,0). В посочените области има както голям брой лекари-специалисти, работещи в изпълнение на договори с НЗОК, така и лекари със специалности, които липсват или са недостатъчни в другите региони на страната.

Най-ниска е стойността на показателя в РЗОК – Разград, РЗОК – София област и РЗОК – Кърджали, което е  свързано с по-малката осигуреност с лекари специалисти в тези области.

През 2024 г. съотношението между първични и вторични прегледи по повод остри състояния на лица от 0-18 г. при специалист по „Педиатрия“ и профилни специалности средно за страната е 0,69, т.е. не надвишава допустимото съотношение 1:1. Това означава, че на 31% от преминалите деца на първичен преглед не са им извършвани и съответно отчитани вторични прегледи.

В пет области пък лекарите-специалисти по педиатрия не са отчели профилактични прегледи

по програма „Детско здравеопазване“. Това са Кърджали, Монтана, Пазарджик, Перник и Сливен.

С 3,7% намаляват високоспециализирани медицински дейности през 2024 г. в сравнение с 2023 г. – от 1 115 на 1 074 на 10 000 лица. Най-много високоспециализирани дейности са извършени във Видин, Ловеч и Монтана, а най-малко - в Търговище, София област и Кърджали.

През 2024 г. се наблюдава ръст от 4,79% на отчетените медико-диагностични изследвания. Средно за страната са отчетени 44 765 броя на 10 000 здравноосигурени, при 42 720 за 2023 г.

Изследванията от пакет „Образна диагностика“ заемат относителен дял 7,14% от всички медико-диагностични изследвания. През 2024 г. изследванията на 10 000 се увеличават с 12,85%, като средната стойност за страната е 3 197, а за същия период на 2023 г. са били 2 833. Най-голям брой изследвания от пакет „Образна диагностика“ отчитат Плевен (с увеличение 8,91%) и Перник (с увеличение 16,29%). Запазва се тенденцията от 2023 г. най-малък брой образни изследвания да има в Разград и Силистра.

Намаляват обаче високоспециализираните медико-диагностични изследвания. Те са били 5 059 на 10 000 или с 1,78% по-малко спрямо 2023 г.

Най-голямо е намалението при хормоналните изследвания, които са с 34,65% по-малко в сравнение с 2023 г. Високо-специализираните изследвания fT4 и TSH заемат относителен дял 83% от всички изследвания на хормони. Висок ръст на показателя имат РЗОК Кюстендил и РЗОК Бургас, съответно с 29,7% и 25%. Значителен спад на изследванията на хормони на 10 000 души отбелязват Силистра – 50,65%, Перник – 50,28%, Ямбол – 49,77%, Пазарджик – 49,64%, Смолян – 48,82% и Сливен – 48,7%. Най-високи стойности на 10 000 имат София град (3 655), Бургас (2 678) и Русе (2 673). През двата наблюдавани периода най-ниски стойности на 10 000 ЗОЛ отчита РЗОК София-област (275).

Увеличение с 51,87% спрямо 2023 г. отбелязват изследванията за туморни маркери.

Всички РЗОК отчитат ръст на туморните маркери, който е най-съществен е в Кюстендил (219%), София област (176%) и Силистра (128%). Най-висока стойност на показателя за 10 000 имат РЗОК Бургас (2 514) и РЗОК София град (2 283), които отчитат с 64% и 49% повече от средното за страната.

Ръст от 52,95% има и при ЯМР. През 2024 г. 22 от 28 РЗОК изпълняват изследването, като се увеличават с две РЗОК в сравнение с предходната година. Новите РЗОК са РЗОК Шумен и РЗОК Враца.

Броят на отчетените изследвания „Мамография на двете млечни жлези“ отбелязва ръст от 67,29% през 2024 г. Значително увеличение на показателя се наблюдава в РЗОК Габрово – 112%, РЗОК Перник – 106% и РЗОК Видин - 105%.  „Висок ръст на показателя отчитат всички РЗОК, като причината за този ръст е, че изследването е включено в годишния профилактичен преглед на здравноосигурени жени от 45 до 69-годишна възраст с периодичност веднъж на две години и за жени на и над 70-годишна възраст с периодичност веднъж на три години. Ръстът на изследванията се дължи също и на ръста на извършените профилактични прегледи от ОПЛ на лица над 18 години. Същевременно от септември 2023 г. в годишния профилактичен преглед на здравноосигурени жени от 30 до 50-годишна възраст е включено „Ехография на млечна жлеза“, също с периодичност веднъж на две години, като се наблюдава обратна зависимост в назначението и съответно изпълнението на двете изследвания. През 2024 г. се наблюдава спад на изследването с 19,72%. Намаление в броя на отчетените изследвания „Ехография на млечна жлеза“ отчитат всички РЗОК, от тях по-значително намаление отбелязват Хасково - 43,04% и Ямбол - 41,43%“, се казва в доклада.

През 2024 г. са отчетени 1 026 309 броя изследвания за рак на простатата „PSA – общ“ и „PSA–свободен“, което е ръст от 53,73% в сравнение с 2023 г. И двете изследвания са включени в профилактиката на мъже на и над 45 г. за превенция на злокачествено новообразувание на простатата с периодичност веднъж на две години. „PSA-общ“ и „PSA–свободен“ заемат 96,11% от общия брой на отчетените туморни маркери.

Пълния текст на доклада може да видите тук.