Успешно приключи работата по проекта „Продължителност на T- и B-клетъчната памет след ваксинация срещу COVID“, съобщиха от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
В рамките на проекта с бенефициент МУ – Пловдив като партньори са участвали и 10 изследователи от НЦЗПБ – микробиолози и имунолози, сред които и млади учени докторанти и постдокторанти.
Изследвани са доброволци, ваксинирани с иРНК или векторна ваксина срещу коронавируса в различни времеви периоди до една година след имунизация. Направените анализи са показали, че специфични антитела срещу вируса при изследваните достигат своя пик 1-2 месеца след ваксиниране с втора доза, но постепенно намаляват до една година след имунизация. При ваксинирани срещу COVID-19 здравни работници очаквано нивата на антителата са високи, като по-често се откриват от клас IgA в сравнение с IgG. Т-клетъчният имунен отговор с участие на паметни стволови клетки играе ключова роля за определяне на промените след ваксиниране срещу COVID.
Установява се по-силен пик на Т-клетъчен отговор месец след ваксинация в сравнение с преболедували от инфекцията, като вирус-специфични T.клетки след първата доза се доказват при по-висок процент от имунизираните с иРНК ваксина в сравнение с имунизираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Т клетките е значително по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК ваксините индуцират и мощен В-клетъчен отговор месец-два след втора доза, с по-висок пик и трайност в сравнение при преболедували. Физиологичен спад се открива след 6 и 12 месеца, но с остатъчна реактивност.
Получените резултати подкрепят тезата за наличие на определена Т- и В-клетъчна имунна памет срещу SARS-CoV-2 в резултат на ваксиниране с иРНК- ваксини, като са идентифицирани маркери, корелиращи с генерираната В- и Т-клетъчна имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от съществено значение за ефективното разработване на ваксини и стратегиите за овладяване на пандемията, посочват от центъра.
Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти. Биобанката от сортирани подгрупи на Т- и В-клетките на паметта ще бъде ценен източник на материал за бъдещн анализи на репертоара на специфични Т- и В-клетки за установяване на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет срещу SARS-CoV-2, отчитат от центъра.
Резултатите са представени в научни публикации и са популяризирани с презентации на научни форуми, което ги прави достъпни за научната общност.
В процеса на изпълнение на проекта са въведени специализирани имунологични методики, извършена е сериозна изследователска работа, финализирани са две докторски дисертации - от д-р Милена Алексова (НЦЗПБ) и от д-р Мартина Божкова (МУ-Пловдив), която е пред защита.
