Несрин Тахирова е родена в Асеновград. През 2016 г. завършва висше образование със специалност „Акушерка“ в МУ – Пловдив. Професионалният ѝ път започва в УСБАЛАГ „Селена“ в Пловдив, където работи до 2018 г., след което е част от екипа на Акушеро-гинекологичното отделение към УМБАЛ „Пълмед“ - Пловдив. Преди 5 години постъпва на работа в Неонатологично отделение на МБАЛ – Пазарджик. През 2023 г. завършва с отличие магистърска степен по „Управление на здравни грижи“. Несрин е активен участник в редица международни конференции и форуми. Вече е част и от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки.
– Как избра професията на акушерката?
Н. Тахирова: Бих казала, че е съдба – сякаш тази благородна професия сама ме избра. Повлиях се и от майка ми, която се възхищаваше на акушерките, помагали ѝ при нейните раждания. Всъщност тя много искаше да види дъщерите си в бели престилки и желанието ѝ се сбъдна. Аз завърших за акушерка, а сестра ми – „Медицинска химия“.
– Какво ти беше най-интересно по време на обучението в университета?
Н. Тахирова: Най-интересното и завладяващо по време на обучението ми със сигурност беше т. нар. клинична практика. Теоретичната част е важна, но практическата ми даваше стимул да продължа.
– Какво си спомняш за първата ти среща с новородено?
Н. Тахирова: Първата ми среща с новородено бе в родилната зала – първата ми база за клинично-практическо обучение. По спомени, първата ми среща с бебенце беше след нормално раждане. Самият родилен процес също бе новост за мен, а фактът, че имах възможността да наблюдавам началото на нов живот – как новороденото поема първата си глътка въздух – е нещо, което ме остави безмълвна за дълъг период от време, изпълнена с най-различни чувства, но най-вече с благоговение.
– Какво за теб е най-вдъхновяващото в работата с бебета и техните семейства?
Н. Тахирова: Истината е, че новородените бебенца са ми слабост още от ден първи в Неонатологичното отделение по време на клиничната ми практика. Най-вдъхновяващо е как тези малки съвършени същества всъщност са най-борбените герои. Вдъхновяваща е подкрепата и доверието на родителите към екипа, непрестанната борбеност на новородените и чудесата, които се случват всеки ден пред очите ни.
– Кое е най-голямото предизвикателство в работата в интензивния сектор на Неонатологията?
Н. Тахирова: Най-голямото предизвикателство е, когато едно малко човече има нужда от реанимация – необходимостта да си максимално съсредоточен, бърз, прецизен и в помощ на дежурния лекар.
– Кое в работата ти в Неонатологичното отделение на МБАЛ – Пазарджик смяташ за най-голяма отговорност?
Н. Тахирова: Всяка секунда – от началото до края на смяната – е изпълнена с отговорност. Застъпиш ли на дежурство, отговорността е неизменна – в постоянното наблюдение на жизнените показатели и състоянието на детето, изпълнението на всички назначения и извършването на манипулации.
– Какво те кара да се чувстваш удовлетворена в края на един труден работен ден?
Н. Тахирова: Най-удовлетворена се чувствам, когато си тръгна, знаейки, че съм била част от екип, с който сме успели да спасим нечий живот или сме допринесли за подобряване на състоянието на новородено детенце.
– Кои твои лични качества ти помагат най-много в работата?
Н. Тахирова: Психиката играе важна роля, особено в интензивни отделения, но преди всичко водещи са тези ценности – морал, емпатия и състрадателност.
– Как се зареждаш емоционално и какво те прави щастлива?
Н. Тахирова: Зареждам се, когато пътувам, както и когато отделям време за срещи с приятели и семейството ми. Щастлива ме правят дори и най-малките неща – например да намирам повече време за четене на книги.
– Има ли случай и бебе, които никога няма да забравиш?
Н. Тахирова: Да, има моменти на равносметка, в които осъзнаваш, че всичко, което правиш и даваш от себе си, има смисъл. Много са бебчетата, които са оставили следа в съзнанието ми и с които съм изживяла чувства, които човек няма как да забрави.
– Какво искаш хората да знаят за професията „акушерка“, което често остава скрито за обществото?
Н. Тахирова: Да си акушерка е призвание, безкрайна отговорност и безкористна отдаденост. Много бих искала обществото да е по-запознато с нашата роля в женското и детското здравеопазване, с активното ни участие в лечебния процес. Силно се надявам в резултат на това акушерската професия да бъде все повече видима, ценена и уважавана.
– Участваш активно в международни конференции и форуми. Какво научи при обмяната на опит с колеги от различни страни?
Н. Тахирова: Медицината достига все по-високи нива на научнообосновани практики, нови методи за диагностика и минимално инвазивни, щадящи манипулации, когато това е възможно. Финансирането на научни трудове и проучвания на международно ниво е значително по-добро. Много колеги имат желание да споделят своя опит и знания. Така се стремим да бъдем в колаборация и да се усъвършенстваме.
– Разкажи ни повече за предстоящия научен труд, в чието разработване участваш.
Н. Тахирова: Темата на работната група е „Лидерски компетенции за акушерките-лидери“. Целта на научния труд е участниците, които са от различни краища на света, да споделят своите знания, умения и опит в шест ключови области: политическа, стратегическа, регулаторна, образователна, клинична и икономическа. На базата на споделените мнения, доказателства, научни трудове и проучвания, публикувани досега, ще се определят основните лидерски компетенции, които трябва да притежава акушерката-лидер, както и как да продължава да отстоява тези качества и да се развива.
– Наскоро беше избрана за член на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки. Приемаш ли го като признание за твоята работа?
Н. Тахирова: Благодарна съм за доверието да бъда част от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки и за възможността да допринеса за развитието и популяризирането на тази професия – както на национално, така и на международно ниво.
– Какви според теб са най-важните промени, от които акушерската професия в България се нуждае?
Н. Тахирова: Нужно е акушерките да имаме повече права и възможност да бъдем по-автономни. Необходими са промени в структурата на образованието. Трябва да се създадат и приемат стандарти за работа и, разбира се, не на последно място – да се осъществят законодателни промени.
– Ако можеше да изпратиш едно послание към младите хора, които тепърва избират своята професия, какво би било то?
Н. Тахирова: На младите хора бих казала да следват смело мечтите си, да бъдат постоянни и трудолюбиви, защото всичко, което се прави с любов, отдаденост и постоянство, се получава по най-добрия начин.
