Високите разходи за здравеопазване, дългото време за чакане за медицинска помощ и големите разстояния са общ проблем на здравните системи по света. Това става ясно от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) “Здравето отблизо 2025”.
Въпреки това голяма част от държавите успяват да регулират системите си така, че да осигурят повече медицински дейности за населението си и да намалят тежестта на извънредните разходи за здраве.
Универсално здравно покритие
Повечето страни от ОИСР са постигнали универсално или почти универсално покритие с основен пакет от здравни услуги, които обикновено включват консултации с лекари, изследвания и прегледи, както и болнична помощ. Обикновено схемите за финансиране за постигането му са национални здравни фондове или социалното здравно осигуряване.
Повечето държави в ОИСР са постигнали 100% здравно покритие с публични средства, а Нидерландия и Швейцария са със задължително частно здравно осигуряване. В Турция, Литва и Колумбия е постигнато 99% здравно покритие с публични средства, в Белгия – 98%, в Полша – 97%, Унгария и Словакия – 96%.
От постигнатото 100% универсално здравно покритие в Германия 89% е с публични средства, а 11% - с частно осигуряване. В Чили с публични средства се покриват 83% от основния пакет здравни дейности, а 13% с частно осигуряване. В САЩ с държавно или федерално осигуряване се покриват 40% от дейностите в основния пакет, а други 52% - с частно осигуряване.
Покритието на населението с основни услуги остава под 95% в четири страни от ОИСР през 2024 г. – България (94%), Естония (94%), Коста Рика (93%) и САЩ (92%) и под 90% - в Мексико (78%) и Румъния (89%).
В САЩ делът на неосигурените лица е намалял след въвеждане на Закона за достъпни грижи, чрез който през 2023 г. са осигурени около 25 милиона души. Неосигурените лица са по-често хора в трудоспособна възраст с по-ниско образование или нива на доходи. В Ирландия, въпреки че покритието е всеобщо, по-малко от половината от населението е осигурено за разходите за всички услуги на общопрактикуващите лекари, но новите мерки за допустимост, въведени от 2023 г. насам, са увеличили броя на дейностите в основния пакет.
Удовлетвореността от наличието на качествени здравни услуги предлага допълнителна информация за ефективното покритие. По данни социологическата агенция Gallup удовлетвореността на гражданите от наличието на качествени здравни услуги е средно 64% в страните от ОИСР през 2024 г. Най-доволни са в Швейцария (89%), докато гражданите в Гърция, Турция, Унгария, Италия, Чили и Колумбия са най-малко склонни да бъдат доволни (под 50%). В проучването за удовлетвореност липсват данни за присъединяващите се към ОИСР Румъния и България.
Въпреки че нивата на удовлетвореност са намалели средно в страните от ОИСР през последното десетилетие, са показани големи различия между държавите. Турция е отбелязала най-голям спад в удовлетвореността от 30%, следвана от Канада, Франция и Нова Зеландия със спад от над 20%. Обратно, в Чили и Естония нивата на удовлетвореност са се увеличили с 10% или повече.
Допълнително здравно осигуряване е достъпно за почти всички държави в ОИСР. То може да покрие всяко споделяне на разходите, останало след основното покритие, да добави допълнителни услуги или да осигури по-бърз достъп или по-широк избор от изпълнители на здравни дейности. Сред 29-те страни от ОИСР с последни сравними данни, девет са имали допълнително частно здравно осигуряване за над половината от населението през 2024 г. Допълнителното осигуряване за покриване на споделянето на разходите е широко използвано в Белгия (97% от населението), а Израел и Нидерландия са имали най-голям пазар на допълнително здравно осигуряване (над 80% от населението). Дублираното частно здравно осигуряване е било най-широко използвано в Австралия и Ирландия. През последното десетилетие населението, обхванато от допълнително частно здравно осигуряване, се е увеличило в 16 от 29-те страни от ОИСР със сравними данни, като голямо увеличение е регистрирано в Белгия и Дания (над 15%).
В Словения през 2024 г. основна реформа на политиката заменя допълнителното здравно осигуряване с нова задължителна здравна вноска като част от системата за социално здравно осигуряване.
Неудовлетвореност на пациентите
В 28 страни от ОИСР със сравними данни само 3,4% от населението е съобщило, че има незадоволени нужди от медицински грижи поради разходи, разстояние или време на чакане през 2024 г. Въпреки това над 8% от населението е съобщило за незадоволени нужди от медицински грижи в Латвия (8,4%), Естония (8,5%), Финландия (8,6%), Канада (9,1%) и Гърция (12,1%), докато в Германия, Нидерландия и Чехия по-малко от 1% от населението са направили такива съобщения. Основната причина, посочена за неудовлетворени нужди в повечето страни, е времето на чакане за медицински грижи, като средно 2,3% от хората са съобщили за този проблем през 2024 г. В Латвия, Естония и Финландия повече от 5% от населението посочва времето на чакане като бариера. Цената също е посочена като ограничение за достъпа и е основната причина за неудовлетворени нужди в Гърция, Латвия и Франция, като поне 2% от хората са съобщили за този проблем през 2024 г. По-рядко като проблем е посочвано разстоянието до достъпна медицинска помощ.
В България 1,1% от населението е съобщило за неудовлетвореност от получената медицинска и дентална помощ през 2024 г. като основните посочени причини са високите разходи и голямото разстояние.
Докладваните неудовлетворени нужди обикновено са по-големи за дентални дейности, отколкото за медицински. Това отразява факта, че денталните грижи са по-слабо покрити с публични средства, отколкото медицинските грижи в повечето страни от ОИСР, така че хората често трябва да плащат от джоба си или да закупят допълнителна частна здравна застраховка.
Незадоволените нужди от медицински и дентални грижи са се увеличили в много страни от ОИСР след COVID пандемията. В анализираните страни от ОИСР неудовлетворените нужди от медицински грижи за цялото население са се увеличили от 2,7% през 2019 г. до 3,4% през 2024 г. При стоматологичните грижи неудовлетворените нужди са се увеличили от 3,8% през 2019 г. до 4,1% през 2024 г. Основната причина за увеличаването на неудовлетвореността на пациентите е дългото време на чакане. Това е особено забележимо във Финландия, Литва, Ирландия, Гърция, Испания и Франция, където времето на чакане е увеличило с над 1,4% от 2019 г. насам. Някои от тези страни са въвели инициативи за намаляване на времето на чакане. Гърция например стартира Единен дигитален списък на операциите през 2024 г., за да централизира листата си на чакащи в държавните болници в единна електронна платформа, което позволява наблюдение в реално време. В Испания Националната здравна система е създала работна група по списъците на чакащи (Grupo de Trabajo sobre Listas de Espera), за да стандартизира управлението и отчитането им в автономните области.
Доплащането от джоба
Делът на потреблението на домакинствата, изразходвано за здравеопазване, предоставя обобщена оценка на финансовата тежест на разходите за доплащане. В страните от ОИСР през 2023 г. 3,2% от общите разходи на домакинствата са били за здравни стоки и услуги. Делът е бил по-малко от 2% в Полша, Люксембург, Колумбия и Турция, но е бил над 5% в Швейцария, Корея и Чили и 4,9% в България и Португалия.
Фармацевтичните продукти и другите медицински изделия са основният двигател на разходите на домакинствата, като представляват средно 41% от публичните разходи за здравеопазване през 2023 г. В България фармацевтичните продукти са над 70% от публичните разходи, а в Мексико, Словакия и Полша – над 60%. Амбулаторните грижи представляват средно 22% от разходите на домакинствата за здравеопазване, но са особено високи в Белгия (43%), Италия (48%) и Португалия (52%), където споразуменията за споделяне на разходите за амбулаторни грижи са често срещани. В България те са 14% от публичните разходи за здравеопазване. Зъболекарските грижи представляват 16% от публичните разходи за здравеопазване (у нас – 6%), а дългосрочните грижи – 13% през 2023 г. Стационарните грижи играят само незначителна роля (средно 8%) в състава на публичните разходи за здравеопазване в страните от ОИСР, с изключение на Гърция (34%), което отразява разходите за частно предоставяни болнични услуги.
Най-широко използваният индикатор за измерване на финансови затруднения, свързани с плащанията на държавни служители за домакинствата, е честотата на „катастрофалните разходи“ за здравеопазване. Това са разходи, обусловени главно от плащания от джоба за лекарства, което не позволява на хората да плащат за други основни нужди като храна, жилище и отопление.
Индикаторът варира значително в различните страни от ОИСР – от по-малко от 2% от домакинствата в Швеция, Словения, Обединеното кралство, Ирландия и Нидерландия, изпитващи „катастрофални разходи“ за здравеопазване, до над 10% от домакинствата в Литва, Латвия и Унгария. Данните за България са от 2018 г. и показват, че „катастрофални разходи“ засягат 19,2% от домакинствата в страната.
Във всички страни най-бедните домакинства е най-вероятно да преживеят катастрофални разходи за здравеопазване, въпреки че много страни са въвели политики за гарантиране на финансовата защита.
Държавите с ниска честота на „катастрофални разходи“ за здравеопазване смекчават отрицателното въздействие на потребителските такси чрез по-добри политики за доплащане, например чрез освобождаване от задължения за хора с ниски доходи и годишни ограничения на плащанията. Освен това, гарантирането, че първичната медицинска помощ е част от пакета от обезщетения, вероятно също ще намали финансовите затруднения. Например, в Португалия премахването на фиксираните такси за първична медицинска помощ и публично предписани услуги може да е допринесло за намаляване на честотата на катастрофалните разходи за здравеопазване през последните години, пише в доклада на ОИСР.
