Вторник, 11 Февруари 2025
29
ян
 

Николай Недялков: АПАЗ работи съвместно с ДКБ за намиране на най-добрите решения за пациентите със сърдечна недостатъчност

Липсата на адекватно проследяване в извънболничната помощ е най-големият проблем, пред които са изправени те

Сряда, 29 Януари 2025 | 14:26:32 Невена Попова


Николай Недялков е юрист, един от учредителите на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) и неин заместник-председател.   Магистър по право от УНСС. Има специализация по социологически изследвания

Николай Недялков е юрист, един от учредителите на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) и неин заместник-председател.  

Магистър по право от УНСС. Има специализация по социологически изследвания, анализи и проекти. Член е на Европейската референтна мрежа за редки заболявания ERN-RITA. В организацията се занимава предимно с провеждане на социологически интервюта с пациенти и изготвяне на доклади и анализи за техните предизвикателства и проблеми.  Участва в създаването и организирането на редица информационно-скринингови кампании с цел намаляване времето за диагностициране на ревматични заболявания. 

Наскоро той и колегите му от асоциацията проведоха проучване по метода на дълбочинното интервю за нагласите и проблемите на пациентите със сърдечна недостатъчност у нас. Заболяването предизвика интереса на организацията, след като стана ясно, че през последните години разпространението му се увеличава, а пациентите и лекарите, които ги лекуват, се сблъскват с немалки трудности.

По данни на НЗОК, предоставени на АПАЗ, за една година са се увеличили диагностицираните със сърдечна недостатъчност  - 2658 души, тоест 60 160 души през 2023 и  62 818 души през 2024 г. 

Също по данни на касата през 2023 през преглед са преминали 46 785 от диагностицираните със заболяване от възрастовата група 18-75 г., а през следващата те вече са 52 969. Ръст на прегледите се наблюдава и при по-възрастните – от групата над 75 години – през 2023 те са били 28 886 а през 2024 -та броят им нараства на са 32 451.

Днес разговаряме с Николай Недялков за доброто сътрудничество между АПАЗ и ДКБ, за изводите от проучването и за перспективите пред съвместната работа между пациенти и кардиолози.

Г-н Недялков, наскоро приключихте проучване за нагласите и проблемите на пациентите със сърдечна недостатъчност у нас. Кой е основният извод от него?

Пациентите със сърдечна недостатъчност у нас имат нужда от по-добро проследяване, повече и географски по-достъпни центрове, в които да им се извършват високоспециализирани изследвания и да се прекрати доплащането за терапии. Например високодозовите диуретични медикаменти, достигащи цена от 100 лева месечно, които са една част от цялото лечение, а то е дългосрочно. Често тези пациенти придобиват и други заболявания като диабет, бъбречна недостатъчност и други, и така доплащането се увеличава значително. По принцип лекарите съветват пациентите със сърдечна недостатъчност да проявяват дисциплина при приема на назначената терапия и да проследяват състоянието си на всеки 3 месеца.

В проучването бяха включени 25 пациенти и 10 кардиолози. Идеята за него възникна, след като направихме работна среща с проф. Иван Груев от Дружеството на кардиолозите  (ДКБ).

Проучването установи още, че честа предпоставка за възникването на сърдечна недостатъчност е и неустановената и нелекувана сънна апнея. Най-честото препоръчвано лечение е посредством CPAP апарат, който е на стойност около 2000 лв., не се покрива от НЗОК, а това е непосилно за голяма част от хората. Съществува и нужда от кислородни апарати, които също са на висока цена и не се заплащат от НЗОК.

Кои са най-тежките системни дефицити, от които страдат тези хора?

Основно пациентите със сърдечна недостатъчност имат нужда от комплексно проследяване, най-често от съдов хирург, нефролог и ендокринолог. Споделят, че приемат твърде много медикаменти и се случва в един момент да изпуснат нещо, което впоследствие да доведе до неприятни здравословни ситуации. При други се е случвало, когато постигнат подобрение, самоволно да спрат даден медикамент, което ги връща в начална точка. И ето тук идва нуждата от придържането към терапията, както и спазването на определени диетични навици, като например ограничаване приема на сол и животински мазнини.

Пациентите споделят за липсата на адекватна и точна информация за сърдечната недостатъчност. По този въпрос препоръчваме на пациентите да посетят сайта на нашата организация – apad.bg, в раздел „Сърдечна недостатъчност“, https://apad.bg/heart-failure/, който съдържа проверена от кардиолози информация и наръчници с препоръки за живота със сърдечна недостатъчност.

Какви са техните предложения за промени в системата за обслужване на пациентите с тази диагноза на ниво доболнична помощ, болнична помощ и проследяване?

Пациентите искат да им се извършват всички необходими изследвания, както и специфичните като ядрено-магнитен резонанс на сърце и ехокардиография, в най-близкото възможно място, а не да пътуват до други големи градове. За този проблем споделят и лекарите, тъй като в голяма част от страната липсват центрове, които са компетентни за извършване на ЯМР на сърце.

Все още сърдечната недостатъчност се лекува предимно в болнична помощ. С цел подобряване достъпа до изследвания и последваща профилактика е нужно по-добро финансиране и приоритизиране на процедурите в извънболничната помощ.

Срещате ли подкрепа от общността на кардиолозите?

Имаме абсолютна подкрепа от Дружество на кардиолозите в България за това, което правим, тъй като сме заедно в тази кауза. Работим съвместно в посока установяване предизвикателствата и проблемите, за да имаме както отправна точка към определяне на конкретни предложения до здравните институции, така и предстоящи активности.

Имате ли очаквания за реакция от страна на здравните власти?

Винаги сме търсили комуникация със здравните институции. Изпращали сме и сме обсъждали нашите предложения. Наясно сме, че положителните промени се случват бавно и постепенно. Очакваме ангажираност и разбиране от тяхна страна, тъй като заболяванията на сърдечносъдовата система засягат много голяма част от българите. Факт е, че навременната профилактика и здравословният начин на живот са определящи за сърдечното здраве на нацията и в дългосрочен план това пести средства от държавния бюджет.

Какви стъпки в тази посока ще предприеме АПАЗ?

Ще публикуваме в близко време доклада ни за резултатите от проучването за сърдечна недостатъчност. Ще продължим съвместната работа с Дружество на кардиолозите в България в посока създаване на амбулаторна процедура в извънболничната помощ, която да включи специфичното изследване за наличие на сърдечна недостатъчност – маркера NT-Pro-BNP, високоспециализираните изследвания като ехокардиография и ЯМР на сърце и профилактичните срещи с лекар. Ще продължим да информираме хората за сърдечната недостатъчност и ще организираме нови инициативи в тази посока.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
M$Yp


Всичко за коронавируса
Още новини
Ирена Михайлова: Пътят до правилния специалист все още си остава дълъг и труден
11.02.2025 12:59:12 Невена Попова

Ирена Михайлова: Пътят до правилния специалист все още си остава дълъг и труден

Ирена Михайлова е социален работник, вече над 25 години работи тази професия. Работи за кауза ...

Здравни специалисти към управляващите: Диалог или масови протести
11.02.2025 12:10:47

Здравни специалисти към управляващите: Диалог или масови протести

Диалог или протести – това е изборът, пред който съсловни организации от здравния секто ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...