Николай Недялков е юрист, един от учредителите на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) и неин заместник-председател.
Магистър по право от УНСС. Има специализация по социологически изследвания, анализи и проекти. Член е на Европейската референтна мрежа за редки заболявания ERN-RITA. В организацията се занимава предимно с провеждане на социологически интервюта с пациенти и изготвяне на доклади и анализи за техните предизвикателства и проблеми. Участва в създаването и организирането на редица информационно-скринингови кампании с цел намаляване времето за диагностициране на ревматични заболявания.
Наскоро той и колегите му от асоциацията проведоха проучване по метода на дълбочинното интервю за нагласите и проблемите на пациентите със сърдечна недостатъчност у нас. Заболяването предизвика интереса на организацията, след като стана ясно, че през последните години разпространението му се увеличава, а пациентите и лекарите, които ги лекуват, се сблъскват с немалки трудности.
По данни на НЗОК, предоставени на АПАЗ, за една година са се увеличили диагностицираните със сърдечна недостатъчност - 2658 души, тоест 60 160 души през 2023 и 62 818 души през 2024 г.
Също по данни на касата през 2023 през преглед са преминали 46 785 от диагностицираните със заболяване от възрастовата група 18-75 г., а през следващата те вече са 52 969. Ръст на прегледите се наблюдава и при по-възрастните – от групата над 75 години – през 2023 те са били 28 886 а през 2024 -та броят им нараства на са 32 451.
Днес разговаряме с Николай Недялков за доброто сътрудничество между АПАЗ и ДКБ, за изводите от проучването и за перспективите пред съвместната работа между пациенти и кардиолози.
Г-н Недялков, наскоро приключихте проучване за нагласите и проблемите на пациентите със сърдечна недостатъчност у нас. Кой е основният извод от него?
Пациентите със сърдечна недостатъчност у нас имат нужда от по-добро проследяване, повече и географски по-достъпни центрове, в които да им се извършват високоспециализирани изследвания и да се прекрати доплащането за терапии. Например високодозовите диуретични медикаменти, достигащи цена от 100 лева месечно, които са една част от цялото лечение, а то е дългосрочно. Често тези пациенти придобиват и други заболявания като диабет, бъбречна недостатъчност и други, и така доплащането се увеличава значително. По принцип лекарите съветват пациентите със сърдечна недостатъчност да проявяват дисциплина при приема на назначената терапия и да проследяват състоянието си на всеки 3 месеца.
В проучването бяха включени 25 пациенти и 10 кардиолози. Идеята за него възникна, след като направихме работна среща с проф. Иван Груев от Дружеството на кардиолозите (ДКБ).
Проучването установи още, че честа предпоставка за възникването на сърдечна недостатъчност е и неустановената и нелекувана сънна апнея. Най-честото препоръчвано лечение е посредством CPAP апарат, който е на стойност около 2000 лв., не се покрива от НЗОК, а това е непосилно за голяма част от хората. Съществува и нужда от кислородни апарати, които също са на висока цена и не се заплащат от НЗОК.
Кои са най-тежките системни дефицити, от които страдат тези хора?
Основно пациентите със сърдечна недостатъчност имат нужда от комплексно проследяване, най-често от съдов хирург, нефролог и ендокринолог. Споделят, че приемат твърде много медикаменти и се случва в един момент да изпуснат нещо, което впоследствие да доведе до неприятни здравословни ситуации. При други се е случвало, когато постигнат подобрение, самоволно да спрат даден медикамент, което ги връща в начална точка. И ето тук идва нуждата от придържането към терапията, както и спазването на определени диетични навици, като например ограничаване приема на сол и животински мазнини.
Пациентите споделят за липсата на адекватна и точна информация за сърдечната недостатъчност. По този въпрос препоръчваме на пациентите да посетят сайта на нашата организация – apad.bg, в раздел „Сърдечна недостатъчност“, https://apad.bg/heart-failure/, който съдържа проверена от кардиолози информация и наръчници с препоръки за живота със сърдечна недостатъчност.
Какви са техните предложения за промени в системата за обслужване на пациентите с тази диагноза на ниво доболнична помощ, болнична помощ и проследяване?
Пациентите искат да им се извършват всички необходими изследвания, както и специфичните като ядрено-магнитен резонанс на сърце и ехокардиография, в най-близкото възможно място, а не да пътуват до други големи градове. За този проблем споделят и лекарите, тъй като в голяма част от страната липсват центрове, които са компетентни за извършване на ЯМР на сърце.
Все още сърдечната недостатъчност се лекува предимно в болнична помощ. С цел подобряване достъпа до изследвания и последваща профилактика е нужно по-добро финансиране и приоритизиране на процедурите в извънболничната помощ.
Срещате ли подкрепа от общността на кардиолозите?
Имаме абсолютна подкрепа от Дружество на кардиолозите в България за това, което правим, тъй като сме заедно в тази кауза. Работим съвместно в посока установяване предизвикателствата и проблемите, за да имаме както отправна точка към определяне на конкретни предложения до здравните институции, така и предстоящи активности.
Имате ли очаквания за реакция от страна на здравните власти?
Винаги сме търсили комуникация със здравните институции. Изпращали сме и сме обсъждали нашите предложения. Наясно сме, че положителните промени се случват бавно и постепенно. Очакваме ангажираност и разбиране от тяхна страна, тъй като заболяванията на сърдечносъдовата система засягат много голяма част от българите. Факт е, че навременната профилактика и здравословният начин на живот са определящи за сърдечното здраве на нацията и в дългосрочен план това пести средства от държавния бюджет.
Какви стъпки в тази посока ще предприеме АПАЗ?
Ще публикуваме в близко време доклада ни за резултатите от проучването за сърдечна недостатъчност. Ще продължим съвместната работа с Дружество на кардиолозите в България в посока създаване на амбулаторна процедура в извънболничната помощ, която да включи специфичното изследване за наличие на сърдечна недостатъчност – маркера NT-Pro-BNP, високоспециализираните изследвания като ехокардиография и ЯМР на сърце и профилактичните срещи с лекар. Ще продължим да информираме хората за сърдечната недостатъчност и ще организираме нови инициативи в тази посока.