През последните години науката все по-убедително сочи, че множествената склероза (МС) не е просто резултат от „грешка на имунната система“, а по-скоро сложна мрежа от взаимодействия между гени, имунитет и – изненадващо за мнозина – чревните бактерии. Все повече изследвания обръщат вниманието към микробиома като ключов фактор за отключване или потискане на болестта.
„Интуитивно усещахме, че червата играят роля, но сега вече имаме и конкретни данни, които ни сочат кои точно бактерии участват“, подчертава гастроентеролога д-р Герасим Темелков, който следи темата отблизо.
През 2024 г. Едно от най-цитираните проучвания използва генетичния подход „Mendelian randomization“, за да установи дали определени чревни бактерии наистина могат да бъдат причина, а не просто последствие от МС. Изследователите откриват, че присъствието на два конкретни щама – Anaerofilum и Ruminococcus – значително увеличава риска от развитие на МС. От друга страна, други три бактериални рода – Ruminiclostridium, Ruminococcaceae и Anaerotruncus – изглежда имат защитен ефект.
„Особено интересно е, че част от тези бактерии се срещат по-често при хора с традиционна, неиндустриализирана(селска) диета“, посочва д-р Темелков. Това подкрепя хипотезата, че модерният начин на живот – с преработени храни и чести антибиотици – допринася за загуба на полезни микроби, които иначе биха могли да ни предпазят.
На друга сцена – научната конференция ACTRIMS 2024 – японски екип съобщи за особено агресивен бактериален щам, условно наречен „бактерия X“. При хора със вторично прогресираща форма на МС този щам е значително по-чест. Когато учените го имплантират в мишки без собствен микробиом, животните развиват тежки симптоми и силно възпаление.
„Това проучване е повратна точка – то ни показа, че микробиомът не просто отразява болестта, а участва активно в нея“, категоричен е д-р Темелков.
И още – едно от най-актуалмите изследвания, публикувано през март 2025 г., установява, че съотношението между Bifidobacterium adolescentis и Akkermansia muciniphila може да предскаже тежестта на симптомите при пациенти с МС. По-ниският дял на Bifidobacterium, добре познат „протектор“ в червата, корелира с по-тежко протичане.
„Подобни съотношения може да се окажат биомаркери за диагностика и мониторинг на болестта. Представете си – с едно просто изследване на фекален микробиом можем да разберем дали болестта прогресира“, отбелязва д-р Герасим Темелков.
Тези открития отварят нови врати за терапия. Възможно ли е един ден да лекуваме МС с прецизни пробиотици или фекални трансплантации? Д-р Темелков е умерен оптимист: „Все още сме в началото, но ако знаем кои щамове са вредни и кои полезни, можем да действаме целенасочено. Това е революция в подхода към автоимунните заболявания.“
Д-р Герасим Темелков е гастроентеролог и интернист, ръководител на гастроентерологична клиника. Завършил е медицина в Медицинския университет в София през 2010 г. Специализирал е вътрешни болести и гастроентерология в Германия, където е работил в продължение на 10 години. Бил е началник отделение по гастроентерология в Клиника по гастроентерология, онкология и диабетология – Ахаус, Германия, Многопрофилна болница „Света Мария“, както и на отделението по гастроентерология в УМБАЛ Лозенец.
