Над 300 психиатри от цяла Европа бяха гости на София, за да участват в един от най-престижните форуми в психиатрията – този на Европейската мрежа за психично-здравни услуги. България е домакин за втори път, 25 години след първата конференция, като организатори бяха Глобална инициатива в психиатрията и Националният център за обществено здраве и анализи.
Това е едно от най-големите събития в психиатрията, на което сега се поставя въпросът – как трябва да се преосмисли психичното здраве във времена на толкова промени.
„Заболяванията се променят. Променят формата си, защото и ние се променяме. Днес говориш на език, който баща ти или майка ти ще намерят за много необичаен. Начинът, по който хората изразяват своите мисли, се промени. И трябва да научим новия език. Но трябва да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те все още са такива, каквито са били преди 100 години“, коментира пред БНТ проф. Норман Сарториус – истинска легенда в психиатрията. За своите 90 години е много далеч от умората непрекъснато да търси нови подходи в крак с промените, които налага времето.
„Мисля, че един от приоритетите сега е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е много голямо. Ходят на работа, гледат децата си и трябва да се грижат и за болните. Те нямат никаква защита и помощ. И страдат толкова много. Трябва да помислим какво можем да направим за тях“, смята проф. Сарториус.
„В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в много страни в Европа услугите за хора с психични проблеми не са достатъчни и качествени. А цифрите са ясни – всяка година един от четирима има някакъв психичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психичен проблем в семейството си. И за да се справим, ни е необходима качествена и достъпна грижа. Която не навсякъде в Европа е осигурена. Затова се обединихме и всяка година събираме професионалистите в тази област“, разказа проф. сър Греъм Торникрофт, дългогодишен председател на Кралския колеж по психиатрия
„Подобно на повечето източноевропейски страни, тук болниците са твърде далеч от хората, няма достатъчно услуги в общността, няма спешни кризисни услуги. А в тези големи психиатрични болници понякога хората остават с години, може би дори десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, за да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, травми, ветерани, ранени. Нямам такъв опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лечението е същото. И така опитът, който имам, е релевантен за хора от други страни“, споделя проф. Торникрофт.
Проф. Сарториус пък посочва, че увеличаването на продължителността на живота хората с психични проблеми често имат и други заболявания, като диабет или сърдечносъдова болест, което налага да се мисли за справяне и с това.
„Проблемите с психичното здраве са сред основните и най-важни обществени здравни проблеми в света. А като цяло, в световен мащаб, услугите за психично здраве са много недофинансирани. А трябва да си признаем, че грижата за болния е много важна. Затова е важно да видим как можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат напътствани как да се грижат за психично болния или дементния. Просто трябва да променим начина, по който подхождаме към хората“, коментира още той.
Причината хората да не търсят навременно психиатрично лечение до голяма степен се определя от невъзможността те да намерят качествена грижа. Страхуват се къде ще попаднат, при какви условия, какво ще е отношението към тях. Но страхът стои и от другата страна. Страхът на обществото, който изолира, ражда стигма и убива.
„И трябва да лекуваме тези нагласи в населението, като обясняваме: психиатричното лечение може да е също толкова добро, колкото лечението на диабет, високо кръвно или болка в тазобедрената става. Психиатричното страдание е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше много сериозно депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възстанови и като медицинска сестра работи още 20 години. Това трябва да е посланието ни и към правителството, към министъра на здравеопазването, към финансовия министър – трябва да инвестират в психичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за икономиката. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят“, коментира проф. сър Греъм Торникрофт.
