Националната здравна карта (НЗК) няма да бъде променяна. Това стана ясно след дискусията по нея в парламента по настояване на доц. Георги Йорданов и негови колеги от левицата.
От БСП бяха предложили до 1 август тази година здравният министър Кирил Ананиев да представи коригиран модел на НЗК, нов здравноосигурителен модел, както и план за общинските и областни болници в тежко финансово състояние, но предложението им не бе прието.
Пред депутатите министър Ананиев посочи, че темата е обсъждана многократно, като изтъкна, че с въпроса в момента се спекулира. Той призна, че първоначалният вариант на картата е имал пропуски, които обаче по думите му са отстранени след постъпилите предложения. Ананиев подчерта, че леглата в Националната здравна карта не са инструмент за ограничаване на финансирането на лечебните заведения. Той за пореден път представи основните параметри в НЗК.
„Активните легла през 2017 г. са били 38,803 броя. Чрез тези легла са реализирани 9,24 млн. леглодни, при средна натовареност 63,7%. Националната здравна карта, приета в края на месец май, предвижда 33,503 условни легла при 75% усвояемост. Ако се реализира същият брой леглодни, реалната натовареност на разчетените в НЗОК активни легла ще бъде дори по–ниска - 73,8%”, разясни той. „Националната здравна карта не определя физически легла. Всяко отделно легло, посочено в нея, гарантира хоспитализации на пациенти със сумарен престой в лечебните заведения от 274 леглодни. Следователно, заложените в Националната здравна карта 33.503 условни легла гарантират 9,171 млн. леглодни - почти 150 хил. леглодни повече над реализираните през 2017 г.“, поясни Ананиев. Той допълни, че за преобладаващия брой дейности, предвидени в НЗК, леглата са повече от тези, договорени с лечебните заведения за 2018 г. при използваемост 75%.
Защита на НЗК дойде и от председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. Тя посочи, че картата не създава напрежение и изтъкна, че функционира вече повече от месец. „На кой какво му говори картата е въпрос за това кой какво търси в нея и търси ли политически дивидент от нещо, което отдавна трябваше да бъде факт, заяви тя. Д-р Дариткова допълни, че основната цел на картата е да се видят наличностите в системата и да може да се планира развитието на сектора, така че да има еднакъв достъп на всички граждани до медицински грижи. По думите й в момента имаме една хипертрофирала болнична помощ и слабо развита доболнична помощ.
От своя страна при започването на дискусията доц. Йорданов от БСП заяви, че както при представянето на НЗК, така и сега широката общественост не приема картата. Според него тя не представя добре потребностите на българските граждани от медицинска помощ. Той подчерта, че създаването на НЗК изисква верифицирана здравна информация и изтъкна, че данните в картата се основават на модифицирана информация по алгоритъма на клиничната пътека.
Доц. Йорданов отбеляза още, че леглата в картата са определени на областно и регионално, а не национално ниво. „Така се създава впечатлението, че в големите градове има твърде много легла, а в по-слабо населените – по-малко и не се коментира, че в по-големите градове пациентите търсят по-качествена медицинска помощ, която липсва в техните региони”, коментира той. Доц. Йорданов даде пример с неврохирургията, кардиохирургията и други.
Той изтъкна още, че се прави опит потребността от болнични легла да се превърне в основен критерий за финансиране на болничното здравеопазване. По думите му в момента се прави реформа под призива "пациентът следва парите". „Пациентът трябва сам да си намери лечебното заведение, което има свободен финансов лимит за лечение на неговото заболяване”, категоричен бе той.
Д-р Нигяр Джафер от ДПС заяви, че изработването и процесът на обсъждане по приемането на здравната карта са символ на хаос в предназначението и сроковете й. Според нея философията на здравната карта е сбъркана. Тя трябва да дава дефицитите и да се опитва да решава проблемите в регионите, в които има затруднен достъп до здравеопазване, посочи д-р Джафер. По думите й е излишно да се очаква Националната здравна карта да решава фискални проблеми, въпреки че това прозира в желанието на управляващите.
Сбърканата философия на картата ще доведе до концентрация на здравните грижи в пет големи града и след пет години достъпът до здравеопазване в другите части на страната ще бъде изключително затруднен, предупреди тя.
Свърхфиксацията в леглата, а не в проблемите в достъпа до здравни грижи, е порочна, отбеляза още д-р Джафер. Тя заяви също така, че на практика НЗК залага още нива на лимитиране. Ограничаването на броя на леглата е отсяване на ония лимити, които така или иначе съществуват за лечебните заведения, заяви тя. Д-р Джафер припомни и че редица организации и сдружения ще атакуват картата в съда.
Защита за НЗК бе изказана и от Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който заяви, че тя по никакъв начин не ощетява лечебните заведения и посочи, че смисълът й не се разбира. По думите му тя има за цел да покаже снимка на съществуващите лечебни заведения.
Здравна карта трябва да служи за бъдещо планиране, а не да е финансов инструмент за притискане на лечебни заведения
11.06.2018 13:52:00 Надежда НеноваД-р Кацаров: Ако искаме нещата с НЗК да си отидат по местата, трябва да се промени законът
16.05.2018 13:21:18 Надежда НеноваНедостиг от над 3300 легла за продължително лечение и палиативни грижи отчете НЗК
25.04.2018 18:16:10 Ирина Пекарева