На всеки две минути една жена умира по време на бременност или раждане, майчината смъртност се е увеличила или е в застой в почти всички региони на света. Това сочат данни от доклад на няколко агенции на ООН – СЗО, УНИЦЕФ, Фонда за народонаселението UNFPA, Департамента по икономически и социални въпроси UNDESA и Световната банка.
Докладът, който проследява случаите на майчина смърт на национално, регионално и глобално ниво от 2000 г. до 2020 г., показва, че през 2020 г. е имало приблизително 287 000 смъртни случая на майки в световен мащаб.
В два от осемте региона на СЗО – Европейския и региона на Северна и Латинска Америка и Кариби, майчината смъртност се е увеличила от 2016 г. до 2020 г. съответно със 17% и 15%. На други места процентът бележи задържане.
В други два региона обаче – Австралия и Нова Зеландия и Централна и Южна Азия, се наблюдава значителен спад – съответно с 35% и 16%, в нивата на майчина смъртност през същия период, като тенденцията е валидна за 31 страни.
Според експерти COVID пандемията без съмнение е изиграла роля за увеличаването на майчината смъртност, но фактите сочат, че тази тенденция е била налице много преди това – поне 5-6 години. Известно е още, че приблизително една трета от жените нямат дори 4 от препоръчителните 8 пренатални прегледа или не получават основни следродилни грижи, а приблизително 270 млн. жени нямат достъп до модерни методи за семейно планиране.
„Недопустимо е толкова много жени да продължават да умират по време на бременност и раждане. Над 280 000 смъртни случая за една година е твърде много“, коментира изпълнителният директор на UNFPA д-р Наталия Канем.
Тя е категорична, че за да се преобърне тази тенденция, е необходимо спешно да се инвестира в семейно планиране и запълване на глобалния недостиг от 900 000 акушерки.
„Този доклад предоставя още едно ярко напомняне за спешната необходимост да удвоим ангажимента си към здравето на жените и подрастващите“, коментира Хуан Пабло Урибе, глобален директор по здравеопазване, хранене и население в Световната банка и директор на Глобалния финансов механизъм.
Той призова за незабавни действия и повече инвестиции в първичната здравна грижа и по-силни и по-устойчиви здравни системи.
