Стандартите по „Очни болести“ и „Пневмология и фтизиатрия“ са обнародвани в днешния брой на Държавен вестник.
В стандарта по „Очни болести“ е записано, че при определени условия в специализираната извънболнична помощ е възможно да се осъществява оперативна дейност, като се допуска и осъществяване на дейности, определени за второ или трето ниво на компетентност, при съответствие с останалите изисквания към структурите в болничната помощ.
Изискванията за осъществяване на дейността в болничната помощ са разделени на общи и специфични изисквания по нива на компетентност. Общите изисквания изчерпателно регламентират условията, при които трябва да се осигурява оперативната дейност по очни болести. Специално внимание се обръща на сформирането на хирургичния екип по „Очни болести“, като численият състав се определя от обема и сложността на оперативната интервенция. При малките операции е достатъчен само един лекар – оператор, а при операциите с много голям обем и сложност задължително се включва и един асистент или операционна сестра.
Определени са изискванията и към дейността на хирургичния екип, като се изхожда от квалификацията, заменяемостта и цялостната отговорност. В общите изисквания са регламентирани и отделните етапи в оперативната дейност, като са посочени изискванията към всеки един от тях.
В стандарта са регламентирани и спешните състояния, които трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от всички лечебни заведения, в които има разкрита структура по „Очни болести“. Лекарят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ преценява за всеки конкретен случай дали състоянието на пациента позволява лечението да се проведе в амбулаторни или в редки случаи изисква стационарни условия. По негова преценка могат да бъдат определени като спешни и други очни заболявания извън упоменатите в Наредбата.
Удовлетвореността на пациента (доверие и комфорт) е включена като критерий за качество на лечебната дейност по специалността „Очни болести“. Сред останалите критерии са икономическа и социална ефективност; равенство на шансовете (социална справедливост); приемлива цена (съотношение полза:цена); достъпност и своевременност; адекватност; крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус).
В медицинския стандарт по „Пневмология и фтизиатрия“ подробно са разписани изискванията за осъществяване на специфичните дейности в областта на пневмологията и фтизиатрията, които изискват допълнителна квалификация. Те засягат структурите, в които тези дейности се осъществяват, оборудването, персоналът, който е допустимо да ги извършва. Така например функционалното изследване на дишането може да се осъществява в кабинет - I ниво, II или III ниво. За всяко от тези нива е определен обхватът на допустимите дейности. Определени са и изискванията към дейността на персонала (лекар и специалисти по здравни грижи), както и правилата за недопускане на инфекции при това изследване. Подробното разписване на необходимата апаратура и нейното поддържане осигурява необходимото качество на диагностиката и прецизност в работата на персонала.
Друга дейност, изискваща допълнителна квалификация, е бронхологията, като тя може да се практикува и от лекари с други специалности, освен „Пневмология и фтизиатрия“ - „Ушноносногърлени болести”, „Анестезиология и интензивно лечение” и „Гръдна хирургия”. Към бронхологичните изследвания има поставени изисквания за минимален брой процедури на годишна база, което осигурява поддържането на професионалните умения за тяхното извършване и съответно – осигуряване ниво на качество на изследването. Вида на оборудването, което е необходимо за осъществяване на бронхологичните изследвания, обуславя три нива, като за всяко ниво то е конкретизирано. Определен е и диагностичният обхват на всеки вид бронхологично изследване, като и изискванията към помещения, оборудване и персонал и към останалите дейности, изискващи допълнителна квалификация (нарушения на дишането по време на сън, домашна кислородотерапия, торакална ехография).
