Около 9% от българите ще бъдат със захарен диабет до 2045 г.

Около 9% от българите ще бъдат със захарен диабет през 2045 г. Това заяви доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, по време на форума „Диабетът в светлината на кардио-бъбречно-метаболитния синдром“, организирано от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

По думите му годишно диабетът причинява смъртта на около 6.7 млн. души, а над 537 млн. души живеят с тази диагноза. Според Международната диабетна федерация половината от възрастните с диабет (240 млн. души в света) не знаят за заболяването си.

„Честотата на диагностицираните с диабет нараства през последните десетилетия средно с по 1% на десетилетие. На пръв поглед изглежда малко, но в числа това са над 60 000 случая повече на всеки десет години. Вървим към бъдеще с много диабет“, каза доц. Шинков.  

Той подчерта, че захарната болест влияе негативно на сърдечносъдовата система, бъбреците и метаболизма. При нарушение на една от тези системи и други започват да страдат, а пациентът влиза в порочен кръг. „Към момента на диагностициране повече от половината пациенти с диабет тип 2 вече имат някакви сърдечносъдови проблеми. Данните сочат, че до 40% от хората с диабет тип 2 имат хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). До 60% от хората с ХБЗ имат и сърдечносъдово заболяване. При една трета от хората със захарен диабет тип 2 лекарите диагностицират и проблеми със сърцето”, каза още доц. Шинков. 

Ендокринологът цитира още данни, според които болните от захарна болест умират с до 6 години по-рано от тези без такъв проблем. Ако пациентът има и диабет, и хронично бъбречно заболяване, животът му се скъсява с около 9 години, а тези с диабет и сърдечносъдово заболяване обикновено умират 11 години по-рано от хората без здравословни проблеми. 

„Стандартите за грижа при хората с диабет препоръчват многофакторен подход за намаляване на риска от усложнения. Това включва промяна в начина на живот и обучение, контрол на кръвната захар, артериалното налягане и липидите и използването на средства, осигуряващи сърдечносъдова и бъбречна полза“, заключи доц. д-р Шинков.

Председателят на Българското дружество по кардиология проф. Кирил Карамфилов съобщи, че над 60 млн. души в света живеят със сърдечна недостатъчност, като заболяването е една от водещите причини за хоспитализация. „Приблизително 50% от пациентите, диагностицирани със сърдечна недостатъчност, умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването влияе изключително негативно на начина на живот на болните. 66% от пациентите имат проблеми с подвижността, 76% имат проблем с извършването на ежедневни дейности, 50% страдат от тревожност и депресия, а 24% не могат да се обслужват сами. Артериалната хипертония и захарният диабет са общи придружаващи заболявания при пациентите със сърдечна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване“, каза той.

От своя страна проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология, заяви, че хроничните бъбречни заболявания засягат 1 от всеки 10 възрастни, а всяка година между 5 и 10 млн. души умират от него. „Захарният диабет е причина за 38.6% от случаите на крайна степен на хронично бъбречно заболяване, като след него като фактор се нарежда артериалната хипертония (25.9%). Един от основните проблеми е, че много хора с ХБЗ остават недиагностицирани дори в силно развитите здравни системи и това затруднява лечението на заболяването и е предпоставка за развитие на диабет и сърдечна недостатъчност“, каза той. 

Проф. Паскалев уточни, че поставянето на диагнозата се извършва въз основа на изследване на eGFR (скоростта на гломерулна филтрация) и UACR (съотношението албумин/креатинин в урината).

Тримата специалисти се обединиха около изводите, че захарният диабет, сърдечносъдовите и бъбречните заболявания са свързани помежду си и необходимо да пазим бъбреците и сърцето, за да се подобри животът на хората със захарен диабет.