Българите са мили и сърдечни хора, благодаря им много! Откакто съм тук, срещам само помощ, подкрепа и добрина. А лекарите са направо чудесни, чувствам се в истинска европейска болница. Това разказва Олга Песчанская от Одеса, която миналата седмица роди сина си в УМБАЛ Бургас – само десет дни след бягството си от войната в родината.
„Когато видях как разрушиха родилното в Мариупол, се уплаших много. Казах си – ами ако и тук стане така, как ще раждам, ако върху главата ми падат бомби? Първо смятах да се преместя от Одеса в по-малък град, в родното място на баща ми. Но и той е близо до бойното поле, а родилното отдавна беше затворено. Затова реших да бягам. Не знаех къде – просто исках да бъда спокойна, че няма да бъдем убити, докато раждам“, разказва тя. В края на деветия месец, десет дни преди термина, натоварва в колата приготвения за бебето багаж, майка си и 4-годишната си дъщеря и тръгва. Съпругът й остава в Украйна и заковава прозорците в къщата им, за да не бъдат разрушени от снарядите и ударните вълни.
„Шофирах първия ден 10-12 часа, минахме Молдова и Румъния. В Румъния се запознахме с доброволци, които ни насочиха към Бургас, казаха, че могат да ни настанят в хотел в Несебър. Много благодарни сме на всички хора, които ни помагаха по пътя, както и на персонала на хотела. Още щом пристигнахме, голямото дете се разболя, донесоха му лекарства, без да съм ги молила", споделя Олга. Контракциите започват седмица след пристигането. Синът й Давид се ражда на 24 март – точно месец след започването на войната.
Олга се чувства добре, но заради стреса и здравословни проблеми, бебето има нужда от лечение и ще остане известно време в Отделението по неонатология. „Всички лекари са отлични, много внимателни. Имаме и други бременни в хотела, питат ме как е – на всички им казвам, да не се притесняват, защото тук ще бъдат в добри ръце", казва Олга. Макар че намира в България така нужното й сега спокойствие, тя мечтае да се върне у дома. Там е работила в детска градина, а съпругът й – в автосервиз. „Моля се войната да свърши бързо, а децата ми да растат в мирна и спокойна държава", надява се тя.
Много жалко, всички тези хора са жертви на един съвременен Хитлер воден от мегаломански идеи.
Виталiй Кличко, кмет на Киев: - Специална военна операция! Не вярвайте на руската пропаганда! Това е война срещу украинския народ! Те вече унищожиха толкова много градове, сринаха сгради, убиха цивилни - жени, деца. Само в нашия град са убити повече от 300 човека, 4 деца, 16 деца са в болница. Повече от 1 000 души са ранени. Повече от 90 сгради са унищожени тук. Сравниха със земята Ирпен, той просто не съществува вече. Ирпен, Буча, Гостомел, Бородянка - те са изцяло разрушени. Половината Чернигов е разрушен, Харков, Мариупол. 80% от жилищните сгради са сринати. И те наричат това „специална операция“. Това е война срещу хората на Украйна, срещу цивилни граждани. Моля Ви, не вярвайте на руската пропаганда! Те казаха, че сме нацисти, че сме радикални, че сме екстремисти, че мразим руснаците. Това е лъжа! Всичко това е лъжа! Един пример - аз съм представител на Киевската общност, но моят първи език е руски, моята майка е рускиня и в половината ми тяло тече руска кръв! Как бих могъл да мразя майка си? Всичко това е лъжа. В Украйна съжителстват 17 националности, никога не сме били враждебни един към друг. Ние сме мирна страна, мирна нация. Бяхме! Сега взехме оръжията и искаме да защитим бъдещето си, семействата си, децата си. Ние вярваме в същите ценности, в които вярват в Европейския съюз и България!
Хохляку на гиляку