Омбудсманът настоява за отпадане на лимитите в извънболничната и болничната помощ

Заложеното увеличение на средствата за здраве с 1,136 млрд. лева е положителна стъпка, но това не води до съществено подобряване на достъпа на гражданите до здравеопазване, видно от последните 20 години. Това казва омбудсманът Диана Ковачева в становището си по Законопроекта за бюджета на НЗОК.

Тя посочва още, че предвиждането на повече средства не е придружено от план за реформа, от каквато системата несъмнено се нуждае. Запазват се лимитите в извънболничната и болничната помощ, а  подобен вид ограничения са предпоставка за нарушаване на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, както и правата на изпълнителите на медицинска помощ, и следва да отпаднат, смята още омбудсмана.

„Видно от постъпилите жалби и сигнали, вече няколко години не е намерено решение на проблема с незаплащането или заплащането в недостатъчна степен с публични средства на медицински изделия и скъпоструващи консумативи в болничната, а също и в извънболничната помощ“, посочва Ковачева и настоява за повишаване на финансирането им от Здравната каса.

Диана Ковачева се спира и на проблемите в лекарствоснабдяването и достъпа до лекарства, в това число липсата или недостига на лекарствени продукти в аптечната мрежа. Тя посочва, че лекарствените продукти за лечение на острите заболявания при деца в извънболничната помощ не се заплащат от НЗОК, което поставя деца, най-вече от уязвими групи, родителите на които не разполагат с необходимите за закупуването им средства, в риск и невъзможност детето им да проведе своевременно предписаното му лечение, затова настоява лекарствата да бъдат поети от НЗОК.

Омбудсманът обръща внимание и на друг проблем – липсата на достатъчно средства за профилактични прегледи, изследвания и акушерската помощ за здравно неосигурени жени, нарушава техните права и правата на техните деца. Тя посочва още, че в проектозакона не са предвидени достатъчно средства за лечение в страната или в чужбина на деца и възрастни, както и за заплащането на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели и лекарствени продукти при деца.

В становището си Ковачева препоръчва изследването на костна плътност и разчитането му („Остеоденситометрия и интерпретация“) да бъде безплатно за всички жени след менопауза, както и за мъжете сред определена възраст, предвид социалната му значимост и тежестта на възможните усложнения. Настоява също и издаването на извинителна електронна бележка за отсъствия на ученици по здравословни причини да се заплаща от НЗОК. 

В становището си по законопроекта за Държавния бюджет за 2024 г. проф. Ковачева заявява, че актуализацията на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, регламентирани в чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), е дълго чакана стъпка и предвиденото увеличение на средствата ще бъде голяма подкрепа за семействата на децата с увреждания. Обръща обаче внимание на необходимостта от въвеждане на механизъм за автоматичното актуализиране на помощите.

Посочва и друг сериозен проблем, който не намира решение в Законопроекта за държавния бюджет за догодина – това е размерът на данъчните облекчения по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Определените 7 920 лв., с които се намалява сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, не са актуализирани от 2008 г.

„Необходимо е да се подчертае, че към момента на въвеждане на облекчението минималната работна заплата е била 220 лв., като през годините размерът й се е увеличил повече от три пъти до 2023 г. За размера на данъчното облекчение обаче не е въведен механизъм за актуализиране“, аргументира се Ковачева.

Друг проблем, на който омбудсманът акцентира, е оставянето на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Според Ковачева липсата на изменение в нормативния акт създава усещане за неравно третиране и за неглижиране на потребностите и правата на уязвима група, която е сред най-бедните в нашето общество.

Припомняме, че законопроектите за Държавния бюджет и бюджета на НЗОК ще бъдат разгледани в парламентарната здравна комисия на първо четене днес.