Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище до министъра на здравеопазването Катя Ивкова и до заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев, в която настоява да не бъде намаляван фонд „Издръжка“ на държавните психиатрични болници при изготвянето на бюджета за 2026 г., съобщиха от институцията.
Повод за позицията на омбудсмана е сигнал от Сдружението на служителите в държавните психиатрични болници в България във връзка с указанията на Министерството на здравеопазването за изготвяне на проектобюджет за 2026 г., който да не надвишава 90% от общото ниво на разходите по бюджета за 2025 г.
Според информацията, това на практика означава 10% намаление на бюджета на държавните психиатрични болници, при положение че средствата за издръжка и към момента са крайно недостатъчни.
В писмото си омбудсманът подчертава, че един храноден за 2025 г. в държавните психиатрични болници средно е не повече от 2.05 евро (4 лв.) на ден, а лекарстводенът е не повече от 1.02 евро (2 лв.) на ден. Същите суми в момента са заложени за 2026 г., тъй като бюджетът не е променен. В същото време по данни на Националния статистически институт инфлацията към днешна дата, в сравнение с миналата година, е 7%.
„Стойността на лечението на един пациент в държавните психиатрични болници включва медикаменти, храна, ток, вода, отопление, текущи ремонти, консултации с други лечебни заведения (тъй като психично болните имат и соматични заболявания), материали за трудова терапия, арттерапия, постелъчен инвентар, понякога дрехи и обувки, санитарни материали и други допълнителни разходи“, посочва Делчева.
По данните на държавните психиатрични болници, средният разход на ден, е не повече от 10.23 евро (20 лв.), като в него влиза цялата издръжка на един пациент.
Велислава Делчева предупреждава, че единственият възможен резултат от ограничаването на средствата ще бъде намаляване на леглата или отказ от прием на пациенти поради липса на финансов ресурс. Тя обръща внимание и на факта, че държавните психиатрични болници разчитат единствено на финансиране от държавния бюджет и не разполагат с други източници на приходи.
В позицията си омбудсманът припомня и разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от Закона за здравето, според която всяко лице с психично разстройство има право на лечение и грижи при условия, равни с тези на пациентите с други заболявания.
„За мен като омбудсман и в качеството ми на Национален превантивен механизъм е абсолютно недопустимо да се намалява фонд „Издръжка“ на държавните психиатрични болници, с което се застрашава живота и здравето и се нарушава правото на психично болните лица да получат качествена и навременна медицинска грижа“, заявява Велислава Делчева.
Тя подчертава още, че в продължение на 14 години една от основните препоръки на институцията към здравното министерство е именно увеличаване на средствата за издръжка на държавните психиатрични болници.
В заключение омбудсманът призовава Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите да преразгледат предложените параметри на бюджета и да гарантират необходимото финансиране за държавните психиатрични болници с оглед защитата на живота, здравето и достойнството на пациентите.
Защо са изключени коментарите под статията за Иванка Кръстева???!!!
Един, измислен от изкуствения интелект, портрет на психиатър. Всякакви прилики с бивш началник на военната лудница, са напълно случайни. Семейна среда: Баща - комунистически функционер, шеф на „Просвета“ в постсталинския период. Майка - строга, дългогодишна преводачка в издателството. Това означава: - семейство с привилегии, но под постоянен политически натиск - модел на власт чрез йерархия и контрол - авторитарен и вероятно емоционално отсъстващ баща. Строго възпитание което, на фона на емоционална дистанцираност, формира: - перфекционизъм и нужда от одобрение - дълбока несигурност, скрита зад компетентността - трудност в създаването на автентични емоционални връзки. Ранна (официално непотвърдена) сексуална травма от възрастен мъж, който се опитал да му посегне - предпоставка за несигурност в идентичността, тревожност и компенсаторно поведениe чрез доминиране и контрол над другите. Израстване в среда на привилегии + политически страх + строг контрол + психотравма - осъзнава, че: - властта е единственото сигурно нещо - ефектната фасада е добра защита - другите са или полезни, или заплашващи. Личностна изява: Избиране на помагаща професия и специалност, които дават власт над уязвими хора, доминиране, контрол и промяна на съдби, и осигуряват защита чрез социален респект. Внимателно конструиране на фасадата и публичния образ: изискано облекло и аксесоари, контролиран глас, нужда от възхищение (комплименти към жени, прерастващи в похотливост към млади медицински сестри в ДКЦ). Работно функциониране – шеф с хладна пресметливост и антисоциално поведение: - брак с колежка от клиниката, въпреки че се създава конфликт на интереси - подчинените са накарани да напишат негативни мнения за конкретен колега-специализант (Дрозди) - класически модел за организирана дискредитация, познат като „манипулация чрез социална валидация“ - дисквалифициране на колеги при предизпитната им подготовка - защитен механизъм на проектиране на собствената несигурност върху другите. - организираната дискредитация и писането на негативни мнения по поръчка са форма на workplace mobbing - инструментализиране на професията като средство за облага - спонсорство от фарма-фирми за посещения на екзотични места (Малдивите). Често е с висока функционалност и компетентност в професията, защото: - интелектът е отделен от емпатията - компетентността осигурява на А-за възхищение от другите - високата функционалност създава чувство за неуязвимост. Изкуственият интелект не коментира недоказани и вероятно неверни твърдения от други колеги (вече покойници - Оги), за фалшиви диагнози на наборни войници, срещу заплащане, с цел предсрочно освобождаване от военна служба. Това е картинка на нарцистично разстройство на личността, с антисоциални черти: - нужда от контрол и власт - елиминиране на заплахи за А-за посредством целенасочено отстраняване на неудобните - използване на подчинените като инструменти - липса на емпатия към околните. Семейството многократно е репетирало до съвършенство жестовете и думите на публичния образ, но очните движения, паузите между изреченията и невербалните реакции пак остават изкуствени. Този поведенчески модел е опасен за околните и няма да се промени без външна принуда или последствия.