Биомаркерите са ключът към съвременното персонализирано лечение на рак на белия дроб, а генетичната характеристика на тумора може да определи най-успешната терапия за пациента. Това бе основният извод от дискусията на тема „Съвременни методи за скрининг и лечение на рак на белия дроб“, която се проведе днес в столицата. Събитието бе организирано от Амджен България, а поводът е предстоящият 4 февруари – Световен ден за борба с онкологичните заболявания.
"Само допреди няколко години ракът на белия дроб беше средно по честота заболяване, а днес е сред водещите локализации.
Но медицината непрекъснато се развива и се откриха „невидими ключалки“, наречени биомаркери, които колегите патолози и генетици ежедневно търсят при всеки индивидуален тумор, за да можем ние – онколозите да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лечение. Уточниха се „драйвърни мутации“, чрез които прицелно лекуваме с биологични лекарства тези форми на рак на белия дроб, при които са налице такива", посочи проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество, медицински директор и началник на Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник Младост.
Той подчерта, че вече се прилагат
различни комбинации между имунотерапия и химиотерапия
или различна последователност на методите, съобразени с индивидуалните характеристики на пациента. По думите му, една от важните стъпки, които трябва да направим в България е въвеждането на изчерпателното геномно секвениране или т.нар. широкоспектърно генетично изследване.
„По най-точен начин то ще ни покаже наличието или не на тези „невидими ключалки“ и ще даде информация и за други генетични характеристики на тумора при всеки един пациент. Трябва да изискваме от държавата поеме тази отговорност", подчерта водещият наш онкологът.
"За съжаление, в България при над 60% от пациентите туморът се открива вече в напреднал стадий (III или IV). Един от утвърдените вече начини за поставяне на диагнозата е нискодозовата компютърна тоография. За разликата от стандартното изследване, облъчването при този образен метод е много по-малко – то натоварва буквално толкова, колкото и облъчването при едно пътуване със самолет до САЩ. Този подход се прилага при хора над 50 години, които в продължение на 30 години са пушили по една кутия цигари на ден или тези, които в продължение на 15 години са пушили по две кутии. За съжаление, изследването не се поема от НЗОК и се надяваме това да се промени след приемането на Националния противораков план.
Нискодозовата компютърна томография е единственото утвърдено скринингово изследване“,
обясни доц. Веселка Стойнова, началник на Клиниката по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник Младост.
„Всички знаем, че онкологичните заболявания са глобален проблем, факт е, че този проблем започва от нещо съвсем дребно и невидимо – една малка ракова клетка. След поставянето на диагнозата на пациент с рак на белия дроб, има възможност да се вземат биологични проби от туморната тъкан и да се изпратя за изследване в генетична лаборатория. Профилирането на тази туморна тъкан дава възможност да разберем дали тя отговаря на определени критерии, за да бъде приложено едно или друго лечение“, обясни генетикът проф. Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория.
„Държавата трябва да се ангажира по-сериозно с превенцията на рака на белия дроб.
Има три прости стъпки, за да стане това – да се ограничи тютюнопушенето, да се ограничи вдишването на мръсен въздух и да се определят канцерогенните фактори в производството и да се ограничат“, обясни проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение, УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.
По света всяка година близо 10 млн. души умират в резултат на онкологичните заболяване, като най-често срещаните видове рак са рак на гърдата, белия дроб и дебелото черво.
По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в световен мащаб, а починалите от заболяването са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050 г. новооткритите случаи ще нараснат до 3.8 млн. По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая на заболяването.
За нискодозовата КТ съм съгласен.Често я използвам и е добра за проследяване на малки изменения в белия дроб,суспектни за рак.За геномното секвениране-няма да стане,не е рутинно дори във водещи и богати западни държави.Браво на колегите,добро анонсиране на темата!