Български модел за оценка на 5-годишния риск от исхемичен инсулт беше представен на кръглата маса „Изкуствен интелект и инсулт - от първите минути до новия живот“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. Форумът се проведе по повод предстоящия Световен ден на инсулта - 29 октомври, и е първата среща от инициативата „Мозъкът – нашето бъдеще“, с която Фондацията насърчава диалога за мозъчното здраве между медицинската общност, институциите и обществото.
Онлайн калкулаторът iStroke-BG е достъпен на bezinsult.bg и подпомага ранното разпознаване на повишения риск и навременното търсене на консултация с невролог. „При инсулта разполагаме с ограничено време, в което можем да помогнем на засегнатата мозъчна тъкан да се възстанови. Затова ранното разпознаване на симптомите и бързата реакция са решаващи. Изкуственият интелект може да подпомогне лекарските решения, образната диагностика и организацията на пътя на пациента, но тези възможности трябва да стъпват върху надеждни данни и внимателно проверени инструменти. Същевременно трябва да насочим усилията си и към времето преди инсулта, когато можем да разпознаем повишения риск и да предприемем мерки за профилактика“, заяви при откриването чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и модератор на кръглата маса.
В тази посока е разработеният от екипа на ръководената от проф. Габровски Клиника калкулатор, представен от д-р Михаил Петров, неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. „Целта ни беше да създадем инструмент, съобразен с българската популация, а не просто да преведем съществуващ калкулатор“, обясни той.
Моделът използва 12 показателя, без да изисква специализирано образно изследване:
възраст, пол, систолично кръвно налягане, лечение за хипертония, диабет, тютюнопушене, общ холестерол, предсърдно мъждене, затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ) ≥ 30, фамилна анамнеза за инсулт, физическа активност и тежка употреба на алкохол. Общият резултат от 0 до 32 точки се преобразува в предварителна оценка на 5-годишния риск в пет категории: нисък (под 5%), нисък до умерен (от 5% до под 10%), умерен до висок (от 10% до под 20%), висок (от 20% до 30%) и много висок (над 30%).
Калкулаторът е предназначен за първична профилактика при хора без предходен исхемичен инсулт или преходна исхемична атака. Оценката служи за ориентир при обсъждането на профилактиката с лекар, не представлява диагноза или основание за назначаване на лечение и не замества медицинската консултация.
Доц. Николай Велинов, началник на Отделение „Неврохирургия за възрастни“ и ръководител на ендоваскуларния център в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, представи възможностите на изкуствения интелект за съкращаване на времето до лечение при инсулт. По представените данни от постъпването в болница до началото на лечението минават средно 311 минути (над 5 часа), като преминаването през насочващ център допълнително забавя процеса. За преодоляване на тези забавяния се планира въвеждането на софтуер, базиран на изкуствен интелект (ИИ), който да свърже 6 високотехнологични центъра – УМБАЛ „Света Анна“, УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна – със 17 областни болници. Програмата ще систематизира резултатите от изследванията и ще предлага следващи стъпки, като окончателните решения ще взема мултидисциплинарен екип. В лечебни заведения, които вече използват софтуера, времето до лечение се съкращава с 52 минути.
Необходимостта от непрекъсната и координирана грижа беше във фокуса на презентацията „Инсултът: нови измерения на грижата“ на проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“. По данни на НЗОК за периода януари-юли 2026 г. у нас са отчетени 26 758 случая на инсулт,
или приблизително 126 дневно - един на всеки 11 минути
От тях 25 495 са исхемични и 1 263 са хеморагични инсулти. Данните се отнасят до отчетени случаи, а не до уникални пациенти.
Проф. Масларов представи възможностите на дигитална мрежа, свързваща специализираните звена за лечение на инсулт, транспорта и дистанционните консултации с невролог, за преодоляване на регионалните различия в достъпа. Изкуственият интелект може да подпомогне анализа на образните изследвания и приоритизирането на случаите. „ИИ не заменя невролога, но намалява времето за достигане до информацията, която неврологът трябва да използва“, каза той.
Сред акцентите беше и персонализираната рехабилитация чрез виртуална реалност, роботика и дистанционно проследяване у дома. Устройства със сензори, които се носят върху тялото, осигуряват данни за адаптиране на рехабилитацията и между посещенията при специалист. „Ролята на Съвета за мозъчно здраве е на своеобразно „Министерство ма мозъка“, където науката трябва да се превърне в обществено действие“, заключи проф. Масларов.
Икономическите и социалните последици от инсулта бяха във фокуса на изказването на Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. „Всеки четвърти приет в болница с инсулт е в трудоспособна възраст, а последиците от инсулт са най-честата причина, по която ТЕЛК определя трайна неработоспособност. Разходите не приключват с изписването от болница, те продължават и в семейството, а впоследствие и на пазара на труда“, посочи той.
Шарков обърна внимание на финансовата тежест за семействата и значението на повлияването на рисковите фактори.
„Инсултът струва на България близо половин милиард евро годишно,
а НЗОК плаща едва 15 цента от всяко евро. Останалото поемат семействата с 40 милиона часа грижа у дома и със 78% от доплащането за лекарствата. Девет от десет евро от тази цена се приписват на рискови фактори, на които може да бъде повлияно“, подчерта той.
В кръглата маса участваха също представители на съсловни, професионални и бизнес организации, медицински специалисти, експерти и медии.
„За БЛС мястото на технологиите е да подпомагат медицинските експерти. Българската здравна система разполага с изключително добри специалисти в областта на мозъчното здраве, имаме добри центрове за лечение и стига пациентът да потърси помощ навреме и да премине през високоспециализирано активно лечение, прогнозите са много добри. Но нещата не свършват дотук. Важно е да поговорим за дългосрочната грижа“, посочи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз.
„Пред нас стоят сериозни предизвикателства що се отнася до грижата за пациентите – от момента на диагностиката до пълното възстановяване. Днес сме на прага на нова ера. Изкуственият интелект и модерните технологии могат да ни помогнат за оценка на риска и персонализираното лечение на пациентите с инсулт“, каза д-р Ваньо Видков, председател на Столичната лекарска колегия на БЛС.
Председателят на СЛК обяви и предстояща мащабна международна конференция, посветена на изкуствения интелект в медицината, която Колегията ще организира през март 2027 г. Форумът ще събере водещи български лекари, които вече внедряват AI технологии в практиката си, чуждестранни експерти от партньорски лечебни заведения и представители на IT сектора. Целта е да бъдат обсъдени реалните възможности за дигитална трансформация на медицината и българското здравеопазване.
В дискусията участва и д-р Боряна Алексиева, член на борда на директорите на Американска търговска камара в България (AmCham) и съпредседател на Комитет „Здравеопазване“. В подкрепа на инициативата от страна на Камарата като бизнес организация, освен Бялата книга за здравеопазване, д-р Алексиева отчете важността и стратегическата роля на човешкия ресурс, инвестициите и готовността за създаване на политики в подкрепа на иновациите. Американската търговска камара в България има предложение за създаване на Стратегически съвет по здравеопазване към Министерски съвет и заяви готовност бизнеса да бъде партньор на Съвета за мозъчно здраве.
В заключение експертите очертаха необходимостта от непрекъсната грижа за човека, която включва профилактиката, навременното лечение и възстановяването. Новите технологии могат да подпомогнат всеки от тези етапи - от оценката на риска от инсулт до избора на подходящо лечение и персонализирана рехабилитация. По този начин те могат да допринесат за намаляване на тежестта върху здравната система, семействата и обществото и за връщането на повече хора към пълноценен живот.
