На 8 юли отбелязваме Световния ден за борба с алергиите. Началото на инициативата е поставено през 2005 г. от Световната организация за борба с алергиите. Целта е да се повиши информираността на обществото относно алергичните заболявания и да се постави акцент върху значението на профилактиката и превенцията им.
По данни на Световната здравна организация в световен мащаб алергиите заемат едно от челните места по разпространение сред всички хронични заболявания. В общия случай те се проявяват като свръхчувствителност към чужди, обикновено безвредни за организма вещества (алергени), които имунните клетки на засегнатия пациент идентифицират неправилно като заплаха за неговото здраве. Един от основните проблеми при алергиите е свързан с факта, че броят на веществата, към които хората могат да бъдат свръхчувствителни, е неограничен.
В медицинската литература са описани повече от 50 вида алергични реакции или алергии, като най-често срещаните са: ринит или сенна хрема; дерматит; алергична астма; уртикария; атопичен дерматит; инсектна алергия и др. От значение за появата и развитието им са както генетичната предразположеност, така и много фактори от околната среда. Сред тях водещи са замърсяването и непрекъснатото навлизане в бита на хората на изкуствено създадени субстанции и химически препарати, които не са съществували в близкото минало. Това прави средата, в която живеем, наситена с алергени, които на практика е почти невъзможно да бъдат избегнати. Ето защо според проучвания, проведени през последните години, честотата на алергичните заболявания сред населението по целия свят се е увеличила значително. Днес се приема, че не по-малко от 30% от човешката популация е засегната от алергични реакции. Наблюдава се и неблагоприятната тенденция за разширяване на възрастовите граници на пациентите, като алергии се развиват не само в ранните детски години, но и при по-възрастни хора. Успоредно с това съвременната медицина е напреднала до такава степен, че освен многобройните средства, които помагат за облекчаване на алергичните състояния, вече съществуват и такива, които предотвратят появата на алергични симптоми и реакции. Пример в това отношение е широко използваната в клиничната практика специфична имунотерапия/ваксинация със съответния алерген, който е единственият етиологичен метод за лечение и профилактика на алергичните заболявания. От особена важност е и най-съвременният метод за тяхното лечение, свързан с въвеждането на т.н. биологична терапия с разнообразни моноклонални антитела, който вече е достъпен и у нас.
България разполага с много добре развита мрежа от алергологични кабинети и отлично подготвени специалисти. Въведени са всички най-актуални методи на лечение и диагностика на алергичните състояния. Българският алергично болен пациент може да получи най-адекватни, отговарящи на достиженията на съвременната наука грижи и контрол на състоянието му.
Колко хубави неща! Дали са истина?