На 9 октомври отбелязваме Световния ден за палиативна грижа. Идеята на инициативата е да се повиши информираността на обществото за значението на палиативните грижи и да се окаже подкрепа на хората с хронични, прогресиращи или термални заболявания. В контекста на негативните демографски промени осигуряването на достъпни и висококачествени услуги за дългосрочни, продължителни и палиативни грижи има съществена роля за подобряване качеството на живот на тези пациенти от момента на поставяне на диагнозата до края на живота. От хронични, нелечими заболявания могат да страдат не само възрастните, но и децата. Без съмнение всички те се нуждаят от продължителни или палиативни грижи, получаването на които реализира правото им на здраве и съхранено достойнство. Ето защо у нас в Закона за здравето е регламентирано правото на всеки български гражданин на палиативни грижи. Целта е поддържането качеството на живот на всеки, страдащ от неизлечимо заболяване, чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта и на свързаните с нея неблагоприятни психологични и социални ефекти.
Палиативните медицински грижи включват: медицинско наблюдение; здравни грижи, насочени към обгрижване, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; морална подкрепа на пациента и неговите близки.
В България задължителното здравно осигуряване гарантира достъпа на осигурените лица до медицинска помощ в рамките на определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, регламентиран с наредба на министъра на здравеопазването. Тя се актуализира ежегодно, за да се разширят обхватът и обемът на тези дейности. Чрез тях се осигуряват и специализирани палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания, които са ключови за физическото и емоционалното състояние на тези хора. Причината е, че осигуряването им предоставя възможност за предотвратяване на симптоми след химиотерапия, лъчетерапия и редица усложнения, свързани с онкологичното лечение.
У нас палиативните грижи при онкологично болни пациенти се изпълняват в двадесет и пет лечебни заведения на територията на цялата страна, в това число университетски специализирани и многопрофилни болници, комплексни онкологични центрове. По отношение на тези грижи се наблюдава тенденция за нарастване изпълнението на дейностите и изплатените финансови средства, като през 2018 г. са проведени 17 987 леглодни, за които НЗОК е заплатила 1 078 785 лв., а през 2019 г. изплатените средства са 1 825 227 лв. за 20 663 леглодни. През 2020 г. при изключително неблагоприятните условия във връзка с епидемичната обстановка са проведени 17 604 леглодни и са изплатени 1 745 599 лв.
НЗОК финансира и дейности, свързани с продължително лечение и ранна рехабилитация на социалнозначими заболявания, определени като болести на съвременния начин на живот. Сред тях са дейностите, осигуряващи продължително лечение и ранна рехабилитация след острия стадий на исхемичен и хеморагичен мозъчен инсулт с остатъчни проблеми за здравето, след инфаркт на миокарда, както и след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето.
От съществено значение, особено в последните години поради напредъка на медицината, е осигуряването на физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи при персистиращо/хронично/вегетативно състояние. В случаите на преодоляно животозастрашаващо състояние, последващите грижи и рехаблитационни дейности са изключително важни за подобряване на общомозъчната симптоматика.
Промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина създаде възможността за лечение на пациенти с хронични, тежки инвалидизиращи или считани за животозастрашаващи заболявания, с лекарствени продукти за състрадателна употреба, които все още не са получили разрешение от Европейската агенция по лекарствата. Програмата за състрадателна употреба се осъществява в лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, с цел проследяване на пациентите от съответните специалисти в условия, гарантиращи най-високо ниво на компетентност.
За да се осигури капацитет за развитие на дългосрочните грижи за покриване на нарастващите потребности в резултат на застаряване на населението, в Националната здравна карта, утвърдена през 2018 г., определеният брой легла за дългосрочни грижи значително надвишава наличните. Това създава предпоставки за развитие на тези дейности, в т. ч. и чрез преструктуриране на активни болнични легла. Политиките в тази насока са залегнали и в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, която предвижда мерки за стимулиране развитието на предоставяните в лечебните заведения здравни услуги, свързани с продължително лечение и палиативни грижи, включително и чрез увеличение на цените на клиничните пътеки.
Потребностите на хората, нуждаещи се от палиативни грижи в настоящите демографски и социално-икономически реалности, изискват обединените и координирани усилия на всички ангажирани институции. В тази връзка са необходими допълнителни усилия в посока подобряване на координацията между социалната и здравната системи с оглед постигането на практически резултати в предоставянето на качествени и достъпни интегрирани услуги. Това ще гарантира осигуряването на качествени медико-социални грижи за пациентите с хронични заболявания.
