PARP инхибиторите са противоракови лекарства, които селективно потискат растежа на тумори с дефицити в капацитета за поправка на ДНК, като биват одобрявани за нарастващ брой индикации. По-задълбоченото разбиране на механизмите на действие на PARP инхибиторите, както и на функцията на тяхната мишена PARP1 представляват гореща тема в молекулярната онкология.
Учени от лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия „Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy” към Институт по молекулярна биология – БАН (ИМБ-БАН) са част от тринадесетчленен интердисциплинарен екип, публикувал изследване на тема „PARP1-DNA co-condensation drives DNA repair site assembly to prevent disjunction of broken DNA ends“ в едно от трите най-престижни списания в света на биологията - Cell (IF: 64.5). Това съобщават от Българската академия на науките.
Представителите на седем водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН, демонстрират как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства (olaparib), повлияват този процес. Това откритие хвърля светлина върху ролята на физични процеси като фазовото разделяне в поправката на ДНК, която пък предпазва организма от развитието на рак. Българските членове на екипа изследваха как мутации в PАRP1 променят кинетиката му на натрупване при ДНК повреди в живи клетки, уточняват от БАН.
Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“.
