Четвъртък, 15 Април 2021
26
май
 

От печата: Бюджетът на касата, пръстовите отпечатъци, разследване срещу болничен директор

Петък, 26 Май 2017 | 10:53:46


„Разходите за здравеопазване растат по много причини - нови технологии, застаряване на населението, удължаване продължителността на живота. В случая през тази година бюджетът подсигурява нивото на миналогодишното изпълнение конкретно в болничната

„Разходите за здравеопазване растат по много причини - нови технологии, застаряване на населението, удължаване продължителността на живота. В случая през тази година бюджетът подсигурява нивото на миналогодишното изпълнение конкретно в болничната помощ и позволява лечението в извънболничната помощ - първична, специализирана и СПИН, в медико-диагностичните дейности, в денталната помощ. Бюджетът за лекарства продължава да расте поради нови молекули най-вече и нови болни, които влизат по различни програми, както и нови диагнози. Проблемната част на бюджета са действително лекарствата, и то от няколко години, т.е. прекомерният ръст, който те имат въпреки механизмите, които са заложени за отстъпки, за допълнителен контрол, там има субективни и обективни фактори едновременно.“ Това казва в интервю за „Капитал“ подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров.

Той отбелязва още, че проблем на касата са прехвърлените от миналата година плащания - 52 млн. за извършена дейност през 2016 г. ноемврийски плащания и 19 млн. лв. за надлимитна дейност в болниците. „Ако тези плащания бяха покрити, най-вероятно касата можеше да излезе без дефицит или без разсрочване на плащанията за следващата година“, смята той. Според него, какво ще се получи до края на годината много зависи от това какво преизпълнение на приходите ще има.

По думите му, ръководството на касата смята, че този тип бюджетиране не отговаря на здравноосигурителния характер на институцията. Д-р Петров смята, че по този начин разходите на болниците нарастват. „Колкото и да твърдят, че лимитираният бюджет им пречи, някои болници от типа на общинските, с по-малко дейност, практически са облагодетелствани от него, тъй като им дава някакви твърди приходи, докато други болници са изпълнили бюджета си и увеличават приема на пациенти, правят листи на чакащи“, казва подуправителят на касата и изказва предположението, че при свободно движение вероятно пациентите на малките болници биха се насочили към големите болници и приходите на по-малките биха паднали още повече.

В интервю за „Монитор“ пък председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова се спира на ефекта от регистрацията с пръстови отпечатъци. „Още когато се появи идеята за въвеждането на тази автентификация, ние изразихме своето притеснение, че няма анализ на въздействието и при недостатъчна техническа прецизност на системата може да има проблеми. И това се случи. Имаше моменти, в които системата блокираше. Не се чуха предупрежденията на експертите, че на определени групи от населението (например пациенти на химиотерапия) не може да се снемат отпечатъци. Тази идея беше недомислена и прибързана. От една страна, тя забави въвеждането на електронно здравеопазване въобще, а от друга - допринесе много за недоверието, което така или иначе има в здравната система. Защото самото внушение, че се влиза в здравната система с пръстов отпечатък, създава аналогия с други системи. Позитивен ефект върху бюджета на касата нямаше. Бяха похарчени пари за устройства, които по никакъв начин не подобриха медицинското обслужване“, коментира д-р Дариткова във връзка с подадения в прокуратурата сигнал, че касата е изплатила 20 млн. лв. на болниците без отчетена регистрация с пръстов отпечатък. „Що се касае до сигнала, ако болниците са изпълнили клиничните пътеки, отчели са ги по надлежния ред, и ако са проверени, то те трябва да получат заплащане, защото дейността е извършена“, посочва тя.

Според д-р Дариткова трябва да се потърси отговорност от тези, които са похарчили парите на касата за въвеждането на пръстовия отпечатък без за него да има оценка на въздействието. „Болниците изпълняваха указанията на НЗОК и в този смисъл няма кой да им възстанови парите за устройства. Това е разход, който се оказа неоправдан във времето“, допълва тя.

Очаквано, всички печатни издания днес се спират на друго разследване на прокуратурата – това на директора на СБАЛО. „Шефът на националната онкология Валентин Ангелов беше обвинен в безстопанственост, ощетила болницата с малко над 1,9 млн. лв. Той е купувал лекарства на завишени цени и с изтекъл срок на годност, съобщи в четвъртък шефката на спецзвеното „Антикорупция“ в прокуратурата Румяна Арнаудова“, пише „24 часа“.

„Разследването започнало през 2015 г. по сигнал на ДАНС. Агентите наблюдавали обявленията, които се появявали в Агенцията за обществени поръчки. Направило им впечатление „необосновано повишаване на прогнозните цени на лекарствата“ за онкологията. Всяка година те се завишавали с около 2 млн. лв. Заради сложните експертизи разследването се забавило 2 г. По данни на прокуратурата Ангелов купил лекарства на по-високи ставки от договорените. Имало и обществени поръчки с различни фирми за едни и същи медикаменти, но на различни цени. Те дори надвишавали цените, които се изплащат от здравната каса на болниците.

Част от закупените медикаменти били с изтичащ срок на годност. Болницата имала договор с фирмите доставчици при такива нарушения да се плаща неустойка. „Такава обаче не е събрана“, отсече Арнаудова. Тя посочи, че дори са купувани лекарства с изтекъл срок на годност. Разследването обаче не е установило дали онкоболни са били лекувани с тях. За да се разбере това, разследващите ще ровят картоните на всички лекувани в онкологията от 2013 до 2015 г., посочи прокурорката“, допълва ежедневникът и уточнява: „По данни на „24 часа“ има подобни нарушения и в други болници. Работи се по версия и за източване на здравната каса, обясниха запознати.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
YV92


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Брънзалов: Няма никаква причина за притеснения от ваксината на AstraZeneca
14.04.2021 17:18:10 Надежда Ненова

Д-р Брънзалов: Няма никаква причина за притеснения от ваксината на AstraZeneca

Пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов коментира обсъжданите вариант ...

Урсула фон дер Лайен: Над 27 милиона души в Европа са напълно ваксинирани
14.04.2021 17:07:53

Урсула фон дер Лайен: Над 27 милиона души в Европа са напълно ваксинирани

В момента над 27 милиона души в Европа са напълно ваксинирани. Това става ясно от изявление на пр ...




Актуална тема
Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...