Петък, 13 Декември 2024
16
апр
1
 

От печата: Цени на медицински изделия, профилактични прегледи, цени на лекарства

Понеделник, 16 Април 2018 | 09:36:32
1

„Цените на кардиологичните импланти, стентове, клапи, протези в новия реимбурсен списък са намалени с 15 до 70% еднолично от здравната каса. Това пишат в позиция до директора на НЗОК проф. Камен Плочев от Българската асоциация на търговците на ме

„Цените на кардиологичните импланти, стентове, клапи, протези в новия реимбурсен списък са намалени с 15 до 70% еднолично от здравната каса. Това пишат в позиция до директора на НЗОК проф. Камен Плочев от Българската асоциация на търговците на медицински изделия (БАТМИ), в която членуват представителите в България на 40 от водещите производители в света”, четем днес в „24 часа”.

„Доплащането за някои видове медицински изделия, които досега са били безплатни, ще е от порядъка на 200 лв., но за други и над 10 000 лв., като за определени може да стигне до 30 000 лв.”, посочва изданието, като уточнява, че според браншовата организация цените в новия списък на НЗОК, приет от надзорния съвет на 30 март и в сила от 1 април 2018 г., не са били обект на договаряне с тях, каквато е практиката по принцип.

„Според фирмите „маркетинговото проучване на НЗОК в някои европейски страни” може да е подвело касата, тъй като се сравнява с различни системи на финансиране на медицинската дейност. В Германия фондовете покриват цялостното лечение до определена сума, а болниците имат избор какви медицински изделия да използват. Във Франция системата е с доплащане чрез допълнителни публични и частни фондове. Освен това производителите имат право да определят условия за конкретния пазар според принципите на свободната търговия според обем, финансов риск, условия на отложено плащане и др. и макар те да са дискриминационни спрямо по-малките пазари, са част от свободната търговия, пишат още от БАТМИ. Посочените от НЗОК данни за по-ниски цени по фактури на някои изделия пък са изключения, допълват оттам”, пише още вестникът.

„Монитор” се спира на профилактичните прегледи у нас. По данни на НЗОК, цитирани от изданието, българинът се е отказал от профилактични прегледи за 5 133 577 лева през 2017 година. Всяка година между 4 и 6 млн. лева от бюджета й по перо „Профилактика” остават неусвоени, защото хората не се явяват и не се ползват от това свое право, пише изданието.

„Предвидените средства за профилактични прегледи за 2017 г. са били в размер на общо на 56 134 805 лева. НЗОК се изплатила на лекари, лаборатории и центрове за образна диагностика 51 001 228 лв. за общо извършени 4 674 047 прегледа.

На практика обаче това не означава, че от това свое право са се възползвали 4 млн. българи, а напротив. Те са не повече от 3 милиона, но явилите се при лекаря са си правили повече от един профилактичен преглед в рамките на това, което им се полага за календарната година”, четем във вестника.

„От 50 до 200 лева варира глобата за неявяване на профилактичен преглед. По данни на касата през годините няма нито един санкциониран, независимо, че хората, на които им се полагат безплатни профилактични прегледи, са много”, уточнява още „Монитор”.

„Телеграф” пък съобщава, че всеки втори българин със социално значимо заболяване, като например хипертония, не си пие редовно лекарства. „Оказва се, че причината за това е финансова. Данните бяха изнесени от Управителния съвет на асоциацията БГ ФармА”, информира всекидневникът.

„Хората с хипертония у нас са най-голямата група от пациенти - почти 2 млн. души се оплакват от високо кръвно налягане, като повечето от тях са над 50 години. Проблемът е, че когато това състояние не се контролира, в рамките на 4-5 години човек може да попадне в болница заради инфаркт или инсулт. Лечението на тези две диагнози гълта сериозни средства, защото се налага здравната каса да плаща за много по-скъпо струваща терапия, обясниха експертите”, допълва публикацията.

„Средно около 8 млрд. лв. са нужни за нормално функциониране на здравната система в България на този етап. Държавата осигурява около 51% от тези средства. Високият процент доплащане от страна на пациентите на практика компрометира идеята за достъпност до качествена терапия”, пише още „Телеграф”, като цитира членове на БГФармА.

„От асоциацията призоваха за баланс в здравеопазването. От една страна, пациентите да имат достъп до иновативни лекарства, но от друга да се осигури лечение и за най-масовите социално значими заболявания. В момента е налице тежка диспропорция в осигуряването на равен достъп до здравеопазване, тъй като хората, нуждаещи се от иновативни терапии у нас са около 250 хил., а тези със сърдечносъдови - осем пъти повече. В Страните от ЕС лекарствата за тези заболявания се поемат от здравните каси като средният процент на реимбурсиране е 83%. У нас той е една 25%, което води до високо доплащане от страна на пациентите. Така се получава намален до липсващ достъп до лечение по финансови причини, особено на хората в пенсионна възраст”, четем още във вестника.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
9SXr

Dr_Doolittle 16.04.2018 10:07:33

Ха, при 20 пъти по-ниски нива на здравно осигуряване спрямо западните някой си от фарма сектора искал да има 83% реимбурсиране на лекарствата (естетествено за да им се осигури твърд оборот от изписване през НЗОК) Като как ще стане това неизпълнимо уравнение ? Ако в България при тези параметри някой получава 25% реимбурсирани лекарства ТО ТИ ТОВА Е МНОГО. И тези писачи по вестниците продължават със спекулацията доплащане , а това е процент от общата сума отделяна за здравеопазване. Германецът плаща 320 евро здравна осигуровка и доплаща 30 евро за нещо си. Българинът за същото плаща 20 евро здравна застраховка и след това евентуално доплаща 200 евро (ако му поискат). Или нищо не доплаща в повечето случаи. И така въпросът е КОЙ СУМАРНО ПЛАЩА ПОВЕЧЕ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. българинът или германецът....? А веднага трябва да се каже ,че и здравните вноски и доплащането идват от пациента , не идват от неидентифицирания субект държавата , която само разпределя това , което са внесли вносителите. Така,че даванато от държавата е пропаганден мит , удобен за разни партийни анализатори и папагали от медиите , които го повтарят безкритично. Тук много пъти се каза , че дали се осигуряваш с 40 лева и доплащаш 200 лева (при това не всеки месец) или внасяш здравна осигуровка 200 лева месечно и доплащаш 40 лев би било почти едно и също. Даже в първия случай за масата пролетариат излиза много по-евтино защото доплащанията не са регулярни плащания, още по-малко и регламентирани. Обаче се продължава с пролетарския вой с доплащането, като удобно се загърбва ключовият израз ПРОЦЕНТ ОТ ....


Всичко за коронавируса
Още новини
Служебното правителство внесе в Народното събрание проектобюджетите на НЗОК, ДОО и държавния
13.12.2024 18:02:43

Служебното правителство внесе в Народното събрание проектобюджетите на НЗОК, ДОО и държавния

Служебният кабинет внесе днес в Народното събрание проекта на Закон за държавния бюджет на Републ ...

Огнян Михайлов ще е в ръководството на МБАЛ – Видин през следващите 3 години
13.12.2024 17:34:36

Огнян Михайлов ще е в ръководството на МБАЛ – Видин през следващите 3 години

Огнян Михайлов печели конкурса за независим член на Съвета на директорите на МБАЛ „Св. Петк ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...