„Предварително разпределените пари в бюджета на здравната каса ще може да се прехвърлят между отделните пера само след решение на лекарския съюз. Това приеха депутатите на второ четене на проектозакона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Сега това става с решение на надзора на касата. Условието на БЛС беше промяната да влезе в закона, иначе нямаше да подпишат нов рамков договор”, четем днес в „24 часа”.
„Разрешение за разкриване на болница да дава Министерският съвет, а не депутатите, отпадане на задължителното прелицензиране на лечебните заведения, облекчаване на изискването да се заплаща за медицинска дейност, извършена само от лекар на основен трудов договор, приеха още депутатите. Предложенията бяха внесени от ГЕРБ”, обобщава изданието вчерашното гледане на бюджета на фонда за идната година в парламентарните комисии, като уточнява, че БСП ще сезира Конституционния съд за бюджета заради спорни моменти.
„Труд” се спира на друг момент от приетите промени. „Части от болници ще се продават заради дългове. Парите от приватизацията на обособени части от болниците ще остават в самите лечебни заведения и с тях ще могат да си плащат дълговете. Това решиха депутатите от бюджетната комисия в парламента, като приеха на второ четене Бюджета на НЗОК за 2019 година”, пише всекидневникът.
„Лечебните заведения ще трябва да приведат дейността си в съответствие с новите медицински стандарти в срок до 6 месеца след утвърждаването им, решиха още народните представители. След този срок ще започнат проверки от медицинския надзор, за да се види дали са спазени изискванията. При нарушения до края на 2019 година само ще се дават предписания какво да подобрят в дейността си”, допълва публикацията.
„Монитор” се спира на проблемите с инсулта, разисквани на кръгла маса вчера. „В България няма специалисти, които да използват модерни средства за лечение на инсултите, каквото е ендовескуларното. Това стана ясно по време на кръгла маса в парламента вчера.
Независимо, че в страната има създадени четири нови и съвременни центъра за лечение на инсултите нямаме специално обучени лекари за прилагане на новите терапии, заяви проф. Параскева Стаменова, почетен председател на Българското дружество по неврология”, пише изданието и уточнява, че два от тези центрове са във Варна и Пловдив, а други два са в столицата - в „Пирогов” и в Университетската болница „Света Анна”.
„По думите на проф. Стаменова е необходимо да се въведе специално 4-годишно обучение в медицинските университети. Тя обясни, че работещите с новите методи лекари са се учили в движение и посочи, че за обучението трябва да бъдат подбрани невролози и радиолози. Нейното мнение подкрепи и акад. Иван Миланов — директор на Университетската болница по неврология и психология „Св. Наум”, допълва вестнтикът.
„Дума” пък съобщава за поредната малка болница със социални функции. „В Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация в Перник две стаи ще бъдат отделени за бездомни хора.
Помещенията ще могат да бъдат използвани през зимните месеци. В Перник няма приют за бездомни и затова през студените зимни дни и нощи бедстващите се настаняват временно или в бившия Профилакториум, или в общинското общежитие в квартал „Мошино”, информира материалът.
„Повечето от останалите без подслон хора обитават шахтите на „Топлофикация”, трафопостовете, изоставени къщи и незаключени мазета и често отказват временното настаняване, за да не бъдат заети териториите им от други бездомни”, допълва изданието.
Най - невъзпитаните и прости хора са поставени на раб. места за работа с клиентите в здравната каса!? Некомпетентността и незнанието им са прикрити зад арогантно поведение, арогантност, нахалство и чиновническо безразличие. Въобще повечето служители на касата са наистина с тежки комуникационни, а очевидно и др. проблеми. Нооо, не са виновни само те, а този който ги е сложил на длъжвост за която нямат елементарни умения да я заемат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Здравноосигурителната каса е събирателен образ на отвратителното в българската държава. Тя е добре смазана машина за унижение на достойнството на лекарите и съсипване на здравето на пациентите. Тази институция отгоре до долу е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност. Всичките им безсмислени изисквания и системи за санкции са триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията лекар - изпълнител на медицинска помощ. Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност.
Жозефина Иванова Един добър, смислен, ценен човек си отиде вчера, загубвайки тежката битка с рака. Ето един неин текст по този повод, който да напомня, че ние, все още живите, имаме да водим тежки битки, за да променим ...това. :( Albena Ivailova: "НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата. Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни. Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни. Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте! Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?! Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи. Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало." Сбогом, Албена...