Не можем да си позволим пандемията от COVID-19 да се превърне в пандемия от антибиотична резистентност. В това бе категоричен представителят на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила. Той, заедно с други специалисти, взе участие в пресконференция по повод началото на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност.
Д-р Сила цитира данни, според които 700 хиляди души са починали в резултат на резистентни инфекции, включително и към лекарства срещу туберкулоза. По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията всяка година в ЕС възникват над 4 милиона случая на инфекции в здравните заведения, дължащи се на антимикробна резистентност. Ако тенденцията се запази, това би довело до милиони смъртни случаи през 2050 година, а икономическата загуба се изчислява на милиард и половина евро годишно.
Приблизително 25 000 души умират всяка година в ЕС от резистентни инфекции — голяма част от тях са инфекции, които са свързани със здравни грижи, т.нар. „вътреболнични инфекции“.
По време на COVID епидемията получаваме тревожна информация за прекомерно и неправомерно използване на антибиотици, посочи д-р Сила.
Според друго цитирано от него европейско изследване 6% до 46% от запитаните признават, че са прибегнали до самолечение с антибиотици в седмицата преди допитването. Между 79% до 96% не са били заразени с COVID, а при едва от 0% до 8% болестта е била доказана и е протекла тежко, което е наложило и употребата на атибиотици. Той посочи, че антибиотиците се използват масово от хората за профилактика на COVID и в относително малко случаи за наистина нужно лечение, което крие големи рискове.
От своя страна главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев призна, че страната ни се е забавила с изготвянето на Националния план за антибиотична резистентност. Основната причина е, че за изготвянето му са нужни усилията на 20 институции. До момента едва пет са излезли с финансови становища по въпроса. Доц. Кунчев все пак изрази надежда планът да бъде изготвен до края на годината и да влезе в сила от началото на следващата.
Основният проблем е, че нашите болници се опитва да лекуват с най-евтините антибиотици, заяви държавният здравен инспектор. Той допълни, че по някои показатели за резистетност в Европа сме на първо място, като по-притеснителното е, че сме цели осем пъти напред в това отношение от държавата след нас. Проблем с изписването на антибиотици има и в извънболничната помощ, породен от страха на хората вследствие на COVID и факта, че прибягват до самолечение, допълни той.
От думите на доц. Кунчев стана още ясно, че има проблем и с количествата от ваксини срещу сезонния грип, въпреки доставените повече количества. Ситуацията ще бъде обсъдена на среща днес между отговорните здравни институции.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова също алармира, че в последните седмици има свръхупотреба на антибиотици. Тя призова да не се взима антибиотик, който е предписан на друг, или по телефона. Не бива да се допуска предписване по телефона, не бива да се допуска реклама, коментира още тя, като припомни, че рекламата на медицински продукт от лекар представлява нарушение на закона. Сербезова изтъкна, че в момента личните лекари са поставени в много тежки условия, а системата е поставена под невероятен натиск, като потърпевши са и лекари, и фармацевти.
Председателят на Професионална организация на болничните фармацевти в България магистър-фармацевт Велина Григорова също предупреди, че проблемът с антибиотичната резистентност е много голям. „Антибиотиците са основно оръжие в болниците“, подчерта тя, като допълни, че този тип медикаменти се използват при огромен брой манипулации и лечение на различен тип заболявания. Григорова също отбеляза, че за съжаление употребата им понякога е съобразена с икономическата действителност.
Антимикробната резистентност (АМР) се развива, когато бактерии, вируси, гъбички и паразити се променят с течение на времето и престанат да се повлияват от лекарства. Това затруднява лечението на инфекциите и повишава риска от разпространяване на заболяването, по-голяма тежест на заболяването и смърт. В резултат на развитието на устойчивост към лекарства антибиотиците и другите антимикробни лекарствени средства стават неефективни и лечението на инфекциите се затруднява и дори става невъзможно.
В същото време новите антимикробни лекарствени средства, които са в процес на клинично разработване, са малко, допълват организаторите на пресконференцията. През 2019 г. СЗО е идентифицирала 32 антибиотика в процес на клинично разработване, които са насочени срещу патогени, приоритетни за СЗО, но само шест от тях са класифицирани като иновативни. Освен това липсата на достъп до висококачествени антимикробни средства продължава да бъде голям проблем. Дефицитът на антибиотици засяга държави на всички нива на развитие, особено в системата на здравеопазването, посочиха още участниците в пресконференцията.
Информационни видеа антимикробна резистентност и COVID-19:
За обща публика - https://www.youtube.com/watch?v=44M7XCAhi9o&feature=youtu.be
За медицински специалисти - https://www.youtube.com/watch?v=JD-QY3sOcp0&feature=youtu.be
