Пандемията COVID-19 е нарушила или спряла до критично ниво услугите в областта на психичното здраве в 93% от страните по света, докато търсенето им се увеличава, сочат данни от ново проучване на СЗО, съобщи пресслужбата на организацията в навечерието на 10 октомври – Световният ден на психичното здраве. Проучването предоставя първите глобални данни, показващи опустошителното въздействие на COVID-19 върху достъпа до услуги за психично здраве, а така също подчертава спешната нужда от увеличено финансиране.
Проучването е публикувано преди Глобално събитие за онлайн застъпничество на 10 октомври, което ще събере световни лидери, известни личности и адвокати, които ще призоват за увеличаване на инвестициите в психичното здраве след пандемията COVID-19.
Неотдавна СЗО подчерта хроничното недофинансиране на психичното здраве като цяло: преди пандемията страните харчеха по-малко от 2% от националните си здравни бюджети за психично здраве и се бореха да отговорят на нуждите на своето население.
А пандемията увеличава търсенето на услуги за психично здраве. Депривацията, изолацията, загубата на доходи и страхът предизвикват психично-здравни състояния или изострят съществуващите. Много хора може да са изправени пред повишени нива на употреба на алкохол и наркотици, безсъние и безпокойство. Междувременно самият COVID-19 може да доведе до неврологични и психични усложнения, като делириум, възбуда и инсулт. Хората с предшестващи психични разстройства и неврологични смущения, както и употребяващите вредни вещества също са по-уязвими към SARS-CoV-2 инфекция ̶ те могат да имат по-голям риск от тежки усложнения и дори смърт.
„Доброто психично здраве е абсолютно необходимо за цялостното здраве и благосъстояние“, каза д-р Тедрос Адханом Гебреесус, генерален директор на Световната здравна организация. „COVID-19 прекъсна основни услуги за психично здраве по целия свят точно когато са най-необходими. Световните лидери трябва да предприемат бързи и решителни действия, за да инвестират повече в животоспасяващи програми за психично здраве по време на пандемията и след това“.
Проучването е проведено от юни до август 2020 г. сред 130 държави в шестте региона на СЗО. То оценява как се е променило предоставянето на психични, неврологични услуги и услуги за употреба на вещества поради COVID-19, видовете услуги, които са били нарушени, и как страните се адаптират, за да преодолеят тези предизвикателства.
Страните съобщават за широко разпространено прекъсване на много видове важни услуги за психично здраве:
Над 60% от държавите съобщават за прекъсвания в услугите за психично здраве за уязвими хора, включително деца и юноши (72%), възрастни възрастни (70%) и жени, които се нуждаят от антенатални или постнатални услуги (61%).
В 67% са налице прекъсвания в консултирането и психотерапията; 65% до услуги за намаляване на критични вреди; и 45% за поддържащо лечение на опиоидни агонисти за опиоидна зависимост.
Повече от една трета (35%) съобщават за прекъсвания на спешните интервенции, включително тези за хора, които изпитват продължителни припадъци; синдроми на отнемане на тежка употреба на вещества; и делириум, често признак на сериозно основно заболяване. 30% съобщават за прекъсване на достъпа до лекарства за психични, неврологични и употреби на вещества. Около три четвърти отчитат поне частични смущения в услугите за психично здраве в училище и на работното място (съответно 78% и 75%).
Много страни (70%) са възприели като алтернатива телемедицина или телетерапия, за да преодолеят прекъсванията в личните услуги, но има значителни различия в приемането на тези интервенции. Повече от 80% от страните с високи доходи съобщават за въвеждане на телемедицина и телелечение за преодоляване на пропуските в психичното здраве, в сравнение с по-малко от 50% от страните с ниски доходи.
СЗО издаде насоки към държавите за това как да се поддържат основни услуги ̶ включително услуги за психично здраве ̶ по време на COVID-19 и препоръчва страните да разпределят ресурси за психичното здраве като неразделна част от техните планове за реагиране и възстановяване. Организацията също така призовава страните да следят промените и прекъсванията в услугите, така че да могат да се справят с тях при необходимост.
Въпреки че 89% от страните съобщават в проучването, че психичното здраве и психосоциалната подкрепа са част от техните национални планове за реагиране на COVID-19, само 17% от тези страни имат пълно допълнително финансиране за покриване на тези дейности.
Всичко това подчертава необходимостта от повече пари за психично здраве. Тъй като пандемията продължава, още по-голямо търсене ще бъде отправено към национални и международни програми за психично здраве, страдащи от години на хронично недофинансиране. Отделянето сама на 2% от националните бюджети за здравеопазване за психично здраве не е достатъчно. Международните финансиращи също трябва да направят повече: психичното здраве все още получава по-малко от 1% от международната помощ, предназначена за здраве, категорични са от СЗО.
