!
Сряда, 24 Април 2024
04
ян
1
 

ЕUObserver:

Пандемия, лоши системи и липса на персонал водят до намаляване продължителността на живота в България и Румъния

Двете страни са на последно място в ЕС по този показател

Вторник, 04 Януари 2022 | 15:05:00
1

Краят на 2021 г. донесе лоши новини както за българите, така и за румънците, тъй като последният здравен доклад на Европейската комисия поставя тези две държави от Югоизточна Европа на последно място по обща продължителност на живота на техните граждан

Краят на 2021 г. донесе лоши новини както за българите, така и за румънците, тъй като последният здравен доклад на Европейската комисия поставя тези две държави от Югоизточна Европа на последно място по обща продължителност на живота на техните граждани, съобщава EUObserver.

Данните в доклада показват, че заради COVID-19 румънци и българи вече умират дори по-млади от преди.

Продължителността на живота както в България, така и в Румъния е намаляла - съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. по време на пандемията, двойно над средното ниво за Европа, където намалението е от 0,7 години.

Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), докато Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последно място.

В България, подобно на Румъния, пандемията временно преобърна постигнатото за години в продължителността на живота, отбелязва ЕUObserver.

Въпреки подобренията на здравната система през последното десетилетие, въздействието на постоянни високорискови фактори, високите плащания от джоба и прекомерно ориентираните към болничната помощ продължават да възпрепятстват работата на системата, се посочва в доклада.

Продължителността на живота в Румъния и България се е увеличила съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средната за ЕС с впечатляващите 6 и 8 години.

В Румъния жените живеят средно с осем години по-дълго от мъжете (78,4 години спрямо 70,5) – една от най-големите различия между половете в продължителността на живота в ЕС.

Един основен фактор, който съкращава живота на много българи и румънци, е болната здравна система. Разходите на глава от населението за превенция и в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа.

Здравната система е с недостатъчни ресурси и се представя слабо. Въпреки неотдавнашните увеличения на разходите, финансирането на здравните грижи за първичната медицинска помощ също е най-ниското сред страните от ЕС.

Слабата първична помощ и ниското ниво на превенция може да обясни високите нива на смъртност в Румъния в България както от предотвратими, така и от лечими заболявания, смятат експертите.

В доклада се посочва, че в България „се смята, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, като отиват директно в болничните спешни отделения“.

И в двете страни разходите за здравеопазване на глава от населението им отреждат последните места в ЕС според Euro Health Consumer Index.

В Румъния те са 661 евро годишно на жител, а в България – 626 евро годишно на глава от населението. Това са най-ниските нива на разходи за медицинската система от която и да е друга страна от ЕС според Евростат, и е доста под разходите на най-добрите като Люксембург, Швеция и Дания, които имат по над 5500 евро разходи за здравеопазване на глава от населението за година.

Друг проблем, посочен в доклада, е липсата на медицински персонал. За Румъния „миграцията на медицински персонал е допринесла за недостига на здравни работници в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава от населението е доста под средния за ЕС. Това се отразява негативно на достъпа до грижи и увеличава времето за чакане“.

В България „няколко фактора допринасят за недостига на медицински сестри, включително ниският брой завършили медицински сестри, загубата на обучени медицински сестри поради емиграция, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и условията на труд“.

Това е проблем, с който бившите комунистически страни от ЕС се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри отиват да работят в други държави членки в търсене на по-добро заплащане и по-добри условия на работа, избягвайки липсата на инвестиции в медицинската система, широко разпространената корупция и политически назначените мениджъри на болници.

Освен лошата здравна система, докладът на Европейската комисия показва, че нездравословният начин на живот и лошите навици допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.

„Румъния отчита по-висока консумация на алкохол и по-нездравословни диети от средните за ЕС. Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт, докато ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак“, сочат експертите.

България получава същата мрачна оценка. „Тютюнопушенето, нездравословното хранене, консумацията на алкохол и ниската физическа активност са отговорни за близо половината от всички смъртни случаи в България. Процентът на пушенето при възрастни и юноши е най-висок в ЕС“.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
%1dY

Лекар 05.01.2022 00:11:26

Това е проблем, с който бившите комунистически страни от ЕС се борят от десетилетия. н Не съм забелязал да се борят с напускането на лекари и медицински сестри.


Всичко за коронавируса
Още новини
И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия
23.04.2024 18:04:09 Ирина Пекарева

И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия

Създаването на система за мобилната медицинска помощ, оказвана на места, в които липсват както сп ...

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ
23.04.2024 17:47:29

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ

До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно по време на шестнадесетото издание на Училище ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...