Съгласно новия доклад на Европейската сметна палата, публикуван днес, пациентите в ЕС все още се сблъскват с трудности при ползването на услугите, предвидени в директивата на ЕС за трансгранично здравно обслужване.
Само
малка част от потенциалните пациенти са запознати с правата си
да търсят здравни грижи в други държави. Същевременно одиторите установиха и проблеми и закъснения при обмена на данни за пациентите по електронен път между държавите членки.
Освен това е необходимо да се подобрят действията за осигуряване на достъп до здравно обслужване на пациенти с редки заболявания.
Директивата на ЕС за трансгранично здравно обслужване от 2011г. има за цел да осигури безопасна и висококачествена медицинска грижа отвъд националните граници в ЕС, както и да въведе механизми за възстановяване на разходите в чужбина при същите условия, както и в държавата членка на произход.
„Гражданите на ЕС все още не получават достатъчно ползи от амбициозните действия, планирани в директивата за трансгранично здравно обслужване“, заяви Януш Войчеховски, членът на Европейската сметна палата, отговарящ за изготвянето на доклада. „Правилата на ЕС включват правото на трансгранични здравни грижи, по-лесен обмен на здравни данни през граница и инициативи за пациентите с редки заболявания. Но
за да бъдат изпълнени тези амбициозни цели е необходимо по-добро управление“.
Одиторите установиха, че Комисията извършва наблюдение върху транспонирането на директивата в националните законодателства и изпълнението ѝ от страна на държавите членки. Тя също така е помогнала на държавите членки да подобрят информираността на пациентите относно правата им за трансгранично обслужване, но все още се наблюдават някои пропуски.
Комисията е
подценила трудностите, свързани с въвеждането на общоевропейска инфраструктура за електронно здравеопазване.
Към момента на одита (ноември 2018г.) държавите членки едва започваха електронен обмен на здравни данни за пациентите, поради което не беше възможно да се определят ползите за пациентите, обслужвани в други държави. Освен това Комисията не е извършила подходяща оценка на потенциалното използване или на разходната ефективност на трансграничния обмен на здравни данни. На последно място одиторите посочват, че европейските референтни мрежи за редки заболявания имат широка подкрепа от страна на лекари, пациенти и доставчици на здравно обслужване. Въпреки факта, че общо 27 до 36 милиона души страдат от редки заболявания в ЕС, мрежите се сблъскват със значителни трудности при осигуряването на своята финансова стабилност и възможността да действат ефективно в контекста на множество национални здравни системи.
Сметната палата препоръчва на Европейската комисия:
да предостави по-голяма подкрепа за националните звена за контакт с цел подобряване на информираността относно правата на пациентите за трансгранично здравно обслужване
да осигури по-добра подготовка за трансграничен обмен на здравни данни
да подобри подкрепата за европейските референтни мрежи и тяхното управление, за да се улесни достъпът на пациенти с редки заболявания до здравно обслужване.
С целия доклад можете да се запознаете тук.
Западняците преди да говорят за слаба координация в задграничното лечение на евроипейските гражданиеше трябва да проверят има ли въобще здравна система в кочинките като България. Няма как някой да финансира един сектор 20-30 пъти на по-ниски нива и да се очаква ,че ще има реципрочност в здравното обслужване между страните членки .Як контрол върху здравните системи да са поне в 90 % идентични откъм финансиране и тогава някой може да очаква адекватно здравно обслужване. Ама явно за западняците изобщо не им се рови в кочинката на Бочко Тиквето. Щото трябва да посочат вратата на никога не адаптиралото се недоносче наречено българия и да го изхвърлят от клуба на цивилизованите държави пък нека примитивните балкански юроди да си празнуват ден на културата, която всъщност нямат и нямат и намерение да имат.