Пациентски организации: Не подкрепяме предложеното реформиране на МЗ

Като организации, които работят непосредствено с пациенти и хора с хронични заболявания и увреждания, считаме, че при оценката на подобни структурни промени водещият въпрос не трябва да бъде единствено дали административната система може да бъде организирана по различен начин, а как тази промяна ще се отрази върху достъпа до лечение, медицинската експертиза и реалното упражняване на правата на пациентите.

Това заявяват в общо становище от Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България и Сдружение „Достойнство 2023“ по повод предложенията за реорганизация на Министерството на здравеопазването и по-конкретно в частта, свързана с Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и Регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), направени от здравния министър Катя Ивкова.

„Подкрепяме подобряването на координацията между институциите, дигитализацията, премахването на реално установени дублиращи се функции и намаляването на ненужната административна тежест. От представения функционален анализ обаче не намираме достатъчна обосновка, че именно закриването на НСЦРЛП и прехвърлянето на РКМЕ към НЕЛК са необходимите и най-подходящите средства за постигане на тези цели. Поради това не подкрепяме предложените структурни решения в настоящия им вид. Особено притеснително за нас е, че самият функционален анализ отделя значително внимание на участието на заинтересованите страни. В него изрично са посочени организациите за защита правата на пациентите като заинтересована страна, която представлява и защитава интересите на своите членове и има отношение към обхвата и качеството на медицинските услуги. Посочено е и, че администрацията следва да разполага с конкретни идеи и планове за тяхното активно включване в разработването, изпълнението и мониторинга на публичните политики, както и че консултирането следва да се извършва през целия процес. На този фон е трудно да приемем за достатъчен подход, при който първо се формулират конкретни решения за закриване и прехвърляне на структури с пряко значение за пациентите, а участието на пациентските организации се предвижда едва на последващ етап“, се казва в становището.

Според пациентските организации консултация след избора на конкретен институционален модел не е равнозначна на участие в неговото разработване.

„Относно предложението за НСЦРЛП функционалният анализ установява припокриване на определени контролни функции в областта на лекарствените продукти между различни структури и предлага по-добра координация, ясно разграничаване на правомощията и методология за съвместни проверки.

Това е проблем, който следва да бъде решен, но установяването на припокриване при контролните функции не е достатъчна обосновка за закриването на органа, който изпълнява значително по-широк кръг специализирани функции, свързани с цените, реимбурсирането, Позитивния лекарствен списък и оценката на здравните технологии. Самият анализ препоръчва прецизиране на контролните правомощия и подобряване на координацията между органите. Впоследствие обаче се предлага специализираната дейност на НСЦРЛП да бъде прехвърлена към Главна дирекция „Лекарствена политика“ към МЗ. За нас липсва достатъчно ясна връзка между установения проблем и избраното решение“, казват още те.

Организациите подчертават, че липсва оценка, която да показва, че прехвърлянето на функциите към дирекция в МЗ ще гарантира достъпа на пациентите до иновативни медикаменти и е новият модел ще осигури по-добра експертност, прозрачност и предвидимост. Не става ясно как ще се запази колегиалността при вземане на решения; как ще се гарантира независимостта на оценката на здравните технологии; как ще бъде уредено административното обжалване на решенията; как ще бъдат довършени висящите производства и ще бъде гарантирана непрекъснатата работа на регистрите и информационните системи.

„За пациентите от съществено значение е дали новият модел ще осигури по-бърз, равнопоставен, прозрачен и предвидим достъп до лечение. Поради това считаме, че на този етап НСЦРЛП не следва да бъде закриван. Административна оптимизация може да бъде постигната чрез споделени общоадминистративни услуги, прецизиране на контролните функции и по-добра информационна свързаност, без непременно да се премахва самостоятелният колегиален орган“, пише в становище.

Според пациентските организации при РКМЕ въпросът е още по-пряко свързан с ежедневното упражняване на права от хората с увреждания. „За пациентите РКМЕ не е просто административно звено от организационната структура на РЗИ. Това е входната и една от основните контактни точки в процедурата по медицинска експертиза. Функционалният анализ аргументира предложението за прехвърляне към НЕЛК с необходимостта процесът да бъде обединен в една система и с тезата, че разделянето на дейността между няколко структури води до размиване на отговорността. Разбираме логиката за по-добра координация. Не считаме обаче, че от нея автоматично следва необходимост РКМЕ да бъдат структурно включени именно в НЕЛК“, пише още становището.

При изложените по-горе аргументи Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България и Сдружение „Достойнство 2023“ не подкрепят в настоящия им вид предложението за закриване на НСЦРЛП и предложението за прехвърляне на РКМЕ към НЕЛК.

„Призоваваме Министерството на здравеопазването да преразгледа предложенията в частта за НСЦРЛП и РКМЕ преди предприемането на конкретни законодателни и организационни действия и да проведе реален процес на съвместна работа с пациентските организации и организациите на хората с увреждания. Важно е този процес да не бъде ограничен до формално провеждане на срещи или обществени консултации след избора на модела. Участието трябва да позволява на засегнатите страни действително да влияят върху формулирането на решенията“, завършват организациите.