„В момента всеки може да си забърка нещо в гаража и да го пусне на пазара като хранителна добавка. Ако някой внася съставки за такива продукти от трети страни, извън ЕС, тогава самата регулация у нас е съвсем слаба. В другите държави има съответни агенции, които тестват съставките на хранителните добавки, не само за тежки метали.
Има доста добра европейска практика за хранителните добавки, може да се приложи и тук, което ще е достатъчно и необходимо условие, за да се реши този проблем“, каза Димитър Димитров, съпредседател на Биотехнологичен и здравен клъстер-България. Организацията проведе едноименен форум в „София Тех Парк“, с участието на представители на МОН, Министерството на икономиката, Фонд на фондовете, ИАНМСП, BESCO, научни организации, компании, учени, лекари и експерти в областта на здравеопазването и биотехнологиите.
„Ние от Клъстера сме представителна извадка на бизнеса с биотехнологии у нас. Всички знаем, че има скъсване на връзката между науката и бизнеса. Нашата цел е да подкрепим информираността на хората, да скъсим разстоянието между учените с техните сложни открития, които да могат да досигнат до крайния потребител“, обясни Кристина Ескенази, председател на Клъстера.
Първа тема за работа на организацията е сертифицирането на лабораториите. По-голямата част от компаниите у нас използват за своите тестове лаборатории извън България, тъй като нашите нямат необходимите лицензи, за да извършват подобни изследвания, а университетските лаборатории нямат връзка с бизнеса.
Втора тема за работа е създаването на пълна карта на възможностите и мощностите за предклинични изпитания на лекарства от 1 до 4 фаза. „Имаме потенциал – лаборатории, учени, но в същото време те седят скрити по отделно. Наша цел е да създадем проект, в който да обхванем мощностите, да идентифицираме изградените в страната лаборатории, какъв тип дейност и обем могат да поемат. За да може да се привличат инвестиции в нашата страна“, обясни г-жа Ескенази.
Трета тема, по която ще работи Клъстерът и която е била разисквана на форума, е за хранителните добавки.
„Много често не знаем какво си купуваме, а в същото време хранителните добавки се рекламират широко. Липсва публичен регистър. Когато си купя такъв продукт, нямам информация кой и как е проверил съставките в него. Няма валидиране на производството. У нас има разлика между контрола и регулацията на българските производители и на чуждите. Със сигурност, трябва да се знае какъв е съставът и дали тези добавки не са опасни. Непознаването, особено как действат тези хранителни добавки и реално какво има в тях, крие риск. Трябва да се търсят решения“, заяви г-жа Ескенази.
