Правителството одобри годишните отчети на НЗОК за 2023 г.

Министерски съвет одобри на днешното си заседание Годишния отчет за дейността и Годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2023 г., съобщиха от правителствената пресслужба.

Както Zdrave.net вече писа, от отчетите на Здравната каса става ясно, че сключените през 2023 г. договори с лечебни заведения за извънболнична медицинска са с 1,4%  по-малко в сравнение с 2022 г., като закритите практики са предимно индивидуални.

При 396 договора с изпълнители на СИМП в договора е включено и извършването на МДД, а 254 договора са със самостоятелни медико-диагностични лаборатории. За комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на психични заболявания през 2023 г. са сключени 8 договора: 4 с ЦПЗ и 4 - с лечебни заведения за болнична помощ с разкрити клиники (отделения) за психични заболявания. За диспансерно наблюдение на лица с кожно-венерически заболявания през 2023 г. са сключени 7 договора с болници с разкрити клиники (отделения) за кожно-венерически заболявания и два с центрове.

Броят здравноосигурени лица, обслужвани от един общопрактикуващ лекар, се е увеличил от 1 757 през 2022 г. на 1 770 през 2023 г. От Здравната каса отчитат, че и през 2022 г., и през 2023 г. профилактичните прегледи не се изпълняват в пълен обем, като дори не се покрива изискуемият минимум от един преглед годишно. Средният брой на отчетените профилактични прегледи през 2023 г. при лицата над 18 години е 0,42 прегледа, а през 2022 - 0,40 прегледа.

През 2023 г. 77,89% от здравноосигурените лица от 7 до 18 години са се обърнали към личен лекар за извършване на годишен профилактичен преглед, а над 18 години - 41,80% от регистрираните в листите на общопрактикуващите лекари.

От Здравната каса подчертават, че не може да се проследи пътят на пациентите, включени в рискови групи, понеже не се отбелязват или не се насочват към специалисти за по-нататъшно проследяване на риска. Консултацията със специалист е по преценка на общопрактикуващите лекари.

През 2023 г. 376 болници са сключили договори с НЗОК. От тях 311 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ и КОЦ (лечебни заведения с болничен стационар), 44 лечебни заведения за СИМП и 21 диализни центъра.

От 1 януари до 31 август 2023 г. по НРД 2020-2022 г. са сключени договори с 3 нови лечебни заведения, а от 1 септември до 31 декември по НРД 2023-2025 г. – с още 5.

През 2023 г. частично са прекратени договори за изпълнение на 94 клинични пътеки и 14 амбулаторни процедури, тъй като изпълняващите ги лечебни заведения са престанали да отговарят на общи и/или специални изисквания за договаряне на дейността. Някои от причините за прекратяване на договорите са, че са сключени за срока на обявената извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19; настъпила обективна невъзможност за изпълнение на част от договора – частично, по отношение на съответните клинични пътеки; липса на необходимия брой лекари със съответната специалност и/или допълнителна квалификация; неизпълнение на изискванията за необходима апаратура; закриване на съществуваща структура – отделение.

Хоспитализациите са се увеличили с 11, 2% през миналата година – от 1 940 862 през 2022 г. на 2 158 196 през 2023 г. „Увеличението може да се обясни с отлагано лечение на здравноосигурени лица в болници, свързано с пандемията от COVID-19, където с акт на министъра на здравеопазването бяха въведени противоепидемични мерки и за определен период от време беше спиран плановият прием. С отмяната на тези ограничения част от лицата, които по тази причина са отлагали посещение при лекар, както и последващо лечение в болници, са получили необходимата медицинска помощ“, пише в отчета на Касата.

В болниците намаляват дейностите по клинични процедури (с 3,1%), но се увеличават дейностите по амбулаторни процедури (с 10%).

През 2023 г. от извършения внезапен контрол във всички РЗОК са отказани от заплащане дейности на обща стойност от 451 870,87 лв. като бележи ръст от 1,90%.

Най-чести причини за отхвърлена дейност на предварителен контрол са отчитане на случаи по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури на лица с прекъснати здравноосигурителни права; некоректно попълнени данни в ежедневните отчети – грешно ЕГН, несъответствие на датите на прием/дехоспитализация между ПИС и Регистрационната система; дублиран № на ИЗ; дейност, която не е извършена в пълен обем – неспазен минималният брой, диагностични/терапевтични процедури; отсъствие на пациенти, установено при внезапен контрол в ЛЗ за БМП; отчитане на по-голям от регламентирания брой медицински изделия на лице; едновременни хоспитализации по клинични и амбулаторни процедури; рехоспитализация в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по една и съща клинична пътека.

Основни причини за прекратяване на договора с лечебни заведения за болнична медицинска помощ по конкретни клинични пътеки са отчетена, но неизвършена медицинска дейност („фиктивни хоспитализации“); липса на задължителна апаратура, необходима за изпълнение на дейността; липса на необходимите специалисти, за осъществяване на медицинска дейност; не е отчитана медицинска дейност по съответни клинични пътеки за повече от 3 месеца.